Естир :: КОЙ (И ЗАЩО) ИЗВЪРШВА ИЗКУСТВЕНИЯ ФАЛИТ НА БЪЛГАРИЯ?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.01.2014 07:25 - КОЙ (И ЗАЩО) ИЗВЪРШВА ИЗКУСТВЕНИЯ ФАЛИТ НА БЪЛГАРИЯ?

Автор: bogolubie Категория: Други

Прочетен: 564 Коментари: 0 Гласове:

http://tsenov.bul.net/statii/st_falit.html

КОЙ (И ЗАЩО) ИЗВЪРШВА ИЗКУСТВЕНИЯ ФАЛИТ НА БЪЛГАРИЯ?

Днес думата фалит е най-употребяваната дума в България.

В средата на май 1995 г. във в. "Поглед" публикувах статията "Кой извършва изкуствен фалит на България" (оригиналното заглавие бе "Престъпността в България - дедуктивен подход"). По-късно гл. ред. на в. "Зора" г-н Минчев пожела да я препечати. Съгласих се. По това време в. "Зора" се доставяше безплатно на народните представители. Това бе основната причина да приема предложението на г-н Минчев. Но какво стана. Отидох в парламента. Срещнах г-н Минчев. Той смутено ми каза, че станала някаква грешка и пакетът вестници, предназначен за парламента, заминал за ... Виена! Не ми оставаше нищо друго, освен да се направя, че вярвам.

Тази история не я разказвам за пикантност. Тя показва нещо доста важно, за което ще стане дума накрая.

Не бих искал читателите да останат с впечатление, че припомнянето на тази публикация е заявка за пророчески възможности. Точно обратно. Това, което става в посткомунистическа България не е трудно за разбиране. Вярно е обаче, че повечето хора имат смътни представи за връзката между процесите у нас и глобалните процеси. Тази връзка се крие грижливо. Тя е само за "посветените".

С тези редове ще направя опит да обясня тази връзка. Тя бе само загатната в "Престъпността ...". Става дума за "първата престъпна групировка, за хората, които планираха и реализираха изкуствения фалит на България".

Основната теза е, че процесите в България са пряко следствие на глобални процеси. Основният вдъхновител на тези процеси е Америка. Доколкото обаче България е "запазен периметър" за Русия, процесите в България придобиват специфична окраска. Метафорично казано, процесите в България са продукт от секса между американски софтуер и руски хардуер. По-шокиращо казано, българската демокрация е уродливото дете от този секс.

За да станат нещата ясни, ще разгледам накратко два процеса, които постепенно набираха скорост по време на Студената война.

Единият процес е свързан с бившия СССР.

Без да се връщаме по-далеч в миналото, ще отбележим само, че "периодът на застоя", свързан с управлението на Брежнев, е период на разцвета на т. нар. "теневая икономика". На Запад се използва терминът "underground economy". У нас използваме предимно превод от руски - "икономика в сянка". Според западните стандарти икономиката в сянка отнесена към брутния национален продукт е в границите от 10 (в САЩ) до 40 процента (в Италия). По определение към икономиката в сянка се отнасят тези икономически дейности, които заобикалят регламентирано или нерегламентирано данъчните институции. Типичен пример за това са безобиния домашен "бизнес" по призива "Направи си сам!" (Help yourself!) и не съвсем безобидното криене на данъци. Доскоро контрабандата с наркотици не се включваше в това понятие, но напоследък има и алтернативни становища. На този фон нещата в бившия СССР добиха екстремални размери. Трудно е да се даде точна оценка за относителния дял на икономиката в сянка в Русия до началото на "перестройката", но едно е сигурно - тя не се вмества в западните "стандарти". Днес нещата са още по-драстични. Някои макроикономически данни показват, че е по-коректно да се изчислява относителния дял на "икономиката на слънце" спрямо икономиката на сянка. В този смисъл терминът "икономика в сянка" е неточен. По-точно е да се говори за "паралелна икономика". Тази икономика е от два до четири пъти по мощна от икономиката, която се регистрира от държавната статистика, от икономиката, която служи за основа на държавния бюджет.

Каква е връзката на казаното дотук с политическите процеси, известни като "демократизация на обществото", в бившия СССР, пък и нас?

Връзката е пряка. Или по-точно, "диалектическа". Някъде в недрата на старото общество се зараждат нови, прогресивни производствени отношения. Израз на тези отношения е появата на нова класа. Рано или късно тези производствени отношения вземат надмощие, в резултат на което се извършва политически преврат (революция). Новата, прогресивната класа, взема политическата власт. И т. н. и т. н. Познато, нали? Ех, този Маркс!

Ако искаме да бъдем конкретни, трябва да назовем конкретните "прогресивни производствени отношения” и "прогресивна класа”. Мисля, че е ясно - това са "паралелната икономика" и това, което на битов език се нарича мафия.

Каква е ролята на Горбачов?

Горбачов не допусна грешката на Андропов. Андропов се опита да спре "колелото на историята". Това не се отрази добре на здравето му. Мафията вече бе много силна. Мафията бе проникнала на най-високите етажи на властта. Мафията намери подкрепа сред висшите представители на КПСС и КГБ. (Въпросът с военните е по-сложен.). Горбачов стана изразител на интересите на мафията. Той пусна процеса на "легитимиране" на сенчестата икономика. Горбачов получи подкрепа от някой кръгове на Запад. Западът добре разбираше какво става в Русия. Западът предпочете руската мафия пред руската армия.

Защо Западът избра този вариант?

Да видим какви бяха промените на Запад. Става дума за втория процес. Най-общо, този процес има следните особености.

Периодът на Студената война бе период на преразпределение на икономическите и финансови мощности в глабален мащаб. В резултат на този процес относителният дял на САЩ в световната икономика съществено намаля, за сметка на увеличаване дела на Япония, Германия, Китай, "тигрите", редица страни от Европа.

Ако трябва да върнем още малко лентата назад във времето, ще видим, че в 1914 г. Ню Йорк приема щафетата от Лондон, като финансов център на света. Това е началото на хегемонията на "Империята на янките". 71 г. продължи почти тоталното икономическо и финансово превъзходство на Америка. Върхът на американското превъзходство е през 1945-1946 г., когато относителният дял на американската икономика от световната икономика достига 55 процента. През 1985 г. Америка се превръща от кредитор в длъжник. Ню Йорк предава щафетата на Токио. Токио става световен финансов център. В американския печат се появяват редица публикации, които с тревога отбелязват този факт. Американците започват да сънуват "жълти сънища". Американците прогнозират възходящото икономическо развитие на Япония и Китай. Америка се страхува от създаването на една "жълта ос" между Япония и Китай. Икономическият възход на Германия също притеснява Америка, но германците все пак са "бели". От тогава вътрешният и външеният дълг на Америка непрекъснато нарастват.

Америка е изправена пред сериозни икономически задачи още от средата на 60-те години. Едната задача е свързана с необходимостта от преструктуриране на икономиката като следствие на започналата научно-техническа революция. Другата задача е свързана с желанието на Америка да запази доминираща позиция в глобален мащаб. Сега, когато Америка среща, най-вече в лицето на Япония и Германия, сеиозни конкуренти на международните пазари, когато Япония и Германия далеч изпреварват Америка по производство на глава от населението (в 1992 г. Япония изпреварва със 70 процента Америка по този показател), сега се проявяват най-силно редица недостатъци на американския социално-икономически модел. Да, и Америка, и Япония, и Германия са "капиталистически държави", но капитализмът в тези страни е различен, а това предполага и различни темпове на икономически растеж. Америка се страхува най-много от Япония. Япония е отделна цивилизация. Япония е загадка за Америка. Япония не се вписва напълно в разбиранията на американците за икономическо поведение. Китай също е отделна цивилизация. Илюзия е да се мисли, че китайците, които от началото на 70-те започват без много шум икономически промени в посока на пазарна икономика, ще възприемат американския модел. Китай избира свой път. Япония и Китай не акцентират на традиционните си противоречия. Създаването на "жълта ос" изглежда все по-вероятно.

Какво да се прави?

Трябва да се измени отношението към Русия. Русия винаги е била "проектирана" от западните стратези като граница между Европа и Азия. Русия винаги е била нещо средно между Европа и Азия. Евразия! Но ако Русия приеме модела на Китай, шансовете на Япония и Германия да навлязат в руската икономика са по-големи от шансовете на Америка. Как ще изглежда светът, ако се оформи един икономически блок от Япония, през Китай и Русия, до Германия?

Така се стига до идеята за създаване на "бяла ос" Америка - Русия. Русия се съгласява. Тя е по големите проекти. Зад тази идея естествено ще се обединят, както интересите на Америка, така и интересите на руската мафия. Горбачов започва в 1985 г. "перестройката". Следват срещите в Рейкявик, Малта. Светът трябва да бъде уведомен за намеренията. Идва "Нов световен ред"!

Тук има една важна подробност.

Америка ясно съзнава, че Русия няма нито икономически потенциал, нито предпоставки да бъде равностоен партньор. Америка блъфира. Но сметката е точна. Русия е заразена отвътре, и дори да разбере, ще приеме блъфа. Става въпрос за интересите не на Русия, а за интересите на "новата класа". Пък и "комбайнерът" Горбачов, и близкото му обкръжение не блестят с особен интелект, за да предвидят последствията. Когато разберат, ще бъде късно. Така Америка ще осъществи своята непосредсвена цел. Русия няма да помага, но няма и да пречи. После? После ще е по-лесно да се спечели битката с Япония и Германия. Кой знае?

Какво ще стане със сателитите на Русия?

Русия поема ангажимент за агресивни политически промени (революциите от 1989 г.), а Америка - ангажимент за агресивни икономически промени (шокови терапии).

Така началото е еднакво. Продълженията са различни. Всичко е пресметнато. Всичко е в съответствие с културното и историческо наследство на отделните страни. Нещата не трябва да се насилват. Е, с някои изключения. Интересите на империите са над всичко. Пък и империите най-добре "разбират" какви са интересите на малките народи. Така е било винаги!

България! Какво да кажем за България?

Ако някой не е разбрал какво става у нас, той очевидно е щастлив човек.

Блажени са нисшите духом! Тяхно е царството небесно!

И все пак, какво става в България?

В "Престъпността ..." изложих тезата, че изкуственият фалит на България е най-голямото престъпление в нейната история. Външни са силите, които планираха, подготвиха и извършиха този фалит. Именно за тези сили стана дума по-горе. Разбира се, по традиция, не мина и без вътрешно участие. В този смисъл посочих втората и третата по мощност престъпни групировки в лицето на политическата класа и на медиите. Основното тук е, че всеки опит да делим политиците на "сини", "червени" и т. н., всеки опит да делим вестниците на "часови", "трудови" и т. н., всеки опит да говорим за "първа", "втора", "трета" или "четвърта" власт е признак на политическа неграмотност или демагогия. Властта е единна и неделима! Проблемът е да разберем къде е тя. Има избори, ще кажете. Народът дава своя вот и неговите избранници управляват. Не, не! Тези, които управляват са зад кулисите. Луканов? Де да беше той! За да изясним този въпрос трябва да разгледаме отношенията между метрополия и провинция в съвременните империи.

Това, друг път.

P. S.

Защо стана "грешка" с пакета от в. "Зора"?

Въпросът е свързан с "квалификационната характеристика на тези, които трябва да извършат демократичните промени". Тук няма да се спирам на пълната "характеристика". Ще отбележа само, че политическата неграмотност е основен елемент от нея.

23 май 1996 г., София

Нагоре