Даниела Станкова  17 октомври г. 01:13

Свидетелство на една моя приятелка: Притчата За здравата и пукнатата делви:
" Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.
 Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.
 Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
 След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:
 - Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
 Възрастната жена се усмихнала:
 - Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи."

 Със сигурност всеки един от вас поне веднъж е чел тази история но днес когато я прочетох за пореден път тя ми напомни за времената, когато търсех все да критикувам и да изложа на мъжа си в колко неща греши. Когато нещо вършеше нередно, аз все се огорчавах,все си мислех колко е труден и колко проблеми създава. Но от всичкото това нещо нямаше никакъв смисъл. Напротив нещата ставаха все по-трудни. Той се затваряше все повече в себе си, несподеляше своите радости дори с мен. Понякога осъзнаваше че е сбъркал, че е постъпил неправилно и това още повече го караше да се заключи в себе си,понякога дори се обвиняваше. И така аз разбирах колко зле му въздействах. Дори вярвах и на лъжите на сатана, които той изграждаше в мен. Така между нас се изради една стена, докато дойде момента и решението което Бог постави в мен - Да обичам съпруга си такъв какъвто е. Да започна да виждам само добрите и хубави качества в него и да надграждам, да подкрепям, да го поощрявам, да го насърчавам. Да му бъда помощница във всяко начинание, да показвам обичта си във всяка ситуация. Не да критикувам, а да насърчавам. Не да обвинявам, а да благославям. Благодаря на Бог , че ме освободи от това и ми даде да посея от дорите семена, за да може да имам дни в които аз ще усетя вкуса на тези плодове. И това време не закъсня.......
 Така както жената виждаше своята делва спукана но въпреки всичко си я обичаше, използваше я всеки ден, независимо от всичко тя имаше и план за нея, защото един ден тя и показа колко е ценна и по какъв начин украсява домът и.
 Приканвам те днес мило приятелче,да настроиш чистотите на твоите отношения към добрите неща. Да сътворяваш , като изкустен майстор картината на твоя живот: от лошите и негативни моменти към добри и красиви с най хубавите багри, защото Бог винаги ни приканва да вършим това което е добро. Ако искаш да виждаш, усещаш и чуваш хубави и приятни неща, тогава първо ти трябва да ги създадеш. Макар първо ги щтриховай, после ги подчертай и накрая ги оцвети........Не е ли това картината на художника......... В Римляни 15:2 се казва: Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му.Амин
 И в 2 Коринтяни 9:8: А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело; Амин
 Дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа; Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.