Видях нещо необичайно и ви го показвам.


Мила:
 Не мога да се въздържа - копирам китайска приказка, която показва удивителната разлика между мисленето и възприемането на света при азиатците и европейците...  Благодаря на Лейла от бгхелп.нет за това, което е споделила (.4.)

                 
Днес в детската градина разглеждам книжките на децата и попадам на следното гениално заглавие :”Акото на малкото слонче.”
Реших да преведа книжката, за да поцъкаме заедно с език и да се почудим за пореден път на разликите във възприятието на света при азиатците и европейците.Тук на пръв поглед забелязвам две много типични за китайците неща- тоалетната не е табу, както и обсъждането на подробности, които ние деликатно подминаваме.Между другото, в обществените тоалетни постоянно попадам на китайки, които си говорят по телефона от кабинките.

И второто, което ми прави впечатление – Вечният хъс за състезание, който вероятно се дължи на огромната конкуренция, дължаща се на пренаселеността и на спортния дух на китайците.

Ето и разказчето:

Голямото ако на малкото слонче:

Сутринта хипопотамчето излязло на разходка и се изненадало.

-   Земята е толкова миризлива.Откъде мирише?Откъде мирише? – питало хипопотамчето търсейки.
Крокодилчето, маймунката и лъвчето го наобиколили.

- Откъде мирише?Откъде мирише? – питали те, оглеждайки се.Бум!Бум! Няколко акита паднали на земята пред погледите им.
-Ухаа!Колко са големи! – възкликнало хипопотамчето.
-Чие е това ла..но?- попитало крокодилчето.
- Слонско е! – отвърнало лъвчето.
- Наистина е много голямо! – казала маймунката.
- Сигурно е небесно ла...но! – рекло таралежчето.
- Ама небето не ака! – смеейки се казало хипопотамчето.
- Да, ама понякога се случва да пишка – казало крокодилчето.
- Веротно се случва и да ака – казала маймунката.
- Сигурно е така.- всички съгласно закимали.

И така, всички стояли и гледали към небето.

-   Извинете, извинете, това е моето ако.- забързано дотичало слончето.Ей сега ще си го изчистя!И слончето започнало с хоботче да посипва акито с пясък.
-   Почакай – казала маймунката – аз също искам да изакам толкова голямо ла...но.
-   И аз, и аз искам – занареждали всички един след друг.

Всички попитали слончето – Ти как изака такова голямо ла...но?

-Това е защото много ям. – казало слончето.
- Наистина?Тогава и ние ще ядем много и утре ще дойдем да си премерим акитата. – казали всички.
Така ще е весело.

Хипопотамчето, крокодилчето, лъвчето и таралежчето се прибрали в къщи и започнали усърдно да ядат.Как ще се оставят на слончето да ги победи!
Яли, яли докато на всички им се подули коремчетата.
На следващата сутрин всички се събрали на поляната.Едно, две, три....
Накрая пак акото на слончето било най-голямо.

-   А, моето е най-малко. – тъжо казало таралежчето.
-   А, загубих – казали тъжно и хипопотамчето, лъвчето и маймунката.
-   Ами да!Пак моето ла...но е най-голямото! – гордо навирило хобот слончето.

През това време пристигнали родителите им.

-   Какво правите!Как мирише само!Бързо да почистите!Още днес!

Всички подскочили уплашено и бързо се хванали да чистят.
Кой изчистил пръв? Малкият таралеж с малкото ла...но.

Край на цитата... Да си призная, стоях с отворена уста сигурно половин минута  :laugh: :laugh: :laugh:

След което.... още едно от поредицата....  ??? :D

"Пръцкащото прасенце Лулу"

 Прасенцето Лулу е малък дебеланко – здрав и палав.Целият му ден минава в смях и веселие. Лулу много обича да пръцка.Когато приятелчетата му се обръщат към него, той им отвръща с „Пръц, пръц”.

Отишло зайчето при Лулу и му казало:

-Лулу, хайде да поиграем на топка.

Прасенцето поклатило дупенце  и пръцнало в знак на съгласие
-Хайде, добре.

Зайчето се обидило:
-Лулу, много си невъзпитан!Няма да играя с теб!

Катеричката отишла при Лулу
-Лулу, хайде на люлките!

Прасенцето на секундата разтресло дупенце, и пръцнало три пъти в знак на съгласие
-Добре, хайде!
-Лулу, много си лош!Няма да играя с теб! – ядосала се катеричката.

И така, никой не искал да си играе с Лулу и той не знаел какво да прави.

За да има възможност да си играе с децата, Лулу взел решение да се стиска и да не пръцка повече.Той намерил приятелчетата си и им казал:
-Хайде да си играем.Аз повече няма да пръцкам.
Зайчето и катеричката закимали радостно и отишли да си играят с Лулу.Заедно играли на криеница, на ”Орелът и пиленцата”  и се забавлявали много.

Но газовете на малкото прасенце ставали все повече и повече и накрая коремчето му се издуло като топка. Лулу не се стърпял и запръцкал.
Голямото количество газове на момента изстреляли Лулу високо в небето и той уплашено започнал да вика
-Помощ!Помогнете ми!

Зайчето и катеричката уплашени се разплакали и започнали да се обвиняват:
-Заради нас Лулу излетя в небето.Защото не му давахме да пръцка!Сега какво да правим?

Малкото прасенце летяло в небето и непрестанно пръцкало :”Пръц!”    „Пръц!”
Накрая се приземило на една полянка.Приятелчетата му дотичали притеснени и го вдигнали на карака.
-Лулу, добре ли си? Вината е наша.От днес нататък си пръцкай спокойно.Ние пак ще си играем с теб.
„Пръц, пръц, пръц!” Колко хубаво! „Пръц, пръц, пръц! Колко хубаво!”

Прасенцето правело салта, пръцкало се и се смеело щастливо.

Абе... някакси странно възпитателна ми се струва тая приказка... :laugh: :laugh: :laugh: