ДА НЕ ЗЛОУПОТРЕБЯВАМЕ С БОЖИЕТО ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ
Версия за печат
Автор:   Протойерей Йоан Карамихалев 
 http://www.pravmladeji.org/node/1599

„О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?” /Мат. 17:17/

 Братя и сестри! Така възкликнал гневно Спасителят, когато учениците Му не могли да изцерят бесноватия юноша, доведен при тях от баща му. Но този негов упрек е отправен не само към учениците Му и към иудеите, които го заобикаляли, но и към нас, съвременните християни.

Действително сегашното човечество е „род неверен и развратен!” Неверен, защото ние разпиляваме скъпоценното наследство, което са ни оставили нашите предци - единствено спасителната православна вяра, кланяме се на чужди богове и земни кумири, изпадаме в суеверия и идолопоклонство, ходим по врачки и екстрасенси.

А че родът е развратен – самите вие виждате какво се случва в днешно време! Това, което по-рано се преследваше от закона като противоестествено, като например хомосексуализма, днес се прокламира и демонстрира най-безпардонно като нещо напълно нормално, даже достойно за подражание, грехът се налага като норма на поведение, и може би, скоро и у нас този, който публично се обяви против хомосексуализма, ще бъде преследван от закона, както това е станало в Швеция – един пастор е вкаран в затвора, заради това, че в своя проповед е заклеймил като грях хомосексуализма.

А какво да кажем за телевизиите и вестниците, които са станали глашатаи на разврата и разюздаността на нравите и ежедневно ни заливат с каква ли не пошлост.

Думите на Спасителя: „О, роде неверен и развратен!” са упрек и към тези хора, които жадуват за чудо, но нямат необходимата за него вяра.

Това е упрек и към тези, които желаят да получат нещо от Бога, но не искат нищо да направят за Него. Бог ни е нужен само, за да изпросим от Него здраве, благополучие, материален и душевен комфорт. Нашето отношение към Бога е преди всичко потребителско. Ние възприемаме Бога само като източник на блага, източник, от който можем да черпим непрестанно. Един свещеник, живял в началото на ХХ век, е казал така: „Ние шест пъти казваме на Бога: „Подай, Господи!” и само един път – „Тебе, Господи!” Ние само искаме от Бога, но не искаме да изпълняваме волята Му, да изпълняваме Неговите заповеди и установленията на основаната от Него Църква, не искаме да се самопринуждаваме към молитва, пост, покаяние.

„Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост” /Мат. 17:21/ е казал Спасителят. Под молитва тук се разбира непрестанна молитва, а под пост – не само въздържание от блажна храна, а постоянно въздържание от греховни помисли и дела.

„Непрестанно се молете. За всичко благодарете” /1 Сол. 5:17,18/ - наставлява ни св. ап. Павел. Ние не само, че не се молим непрестанно на Бога, а обикновено само, когато сме в нужда, но и често забравяме да Му благодарим, че е сбъднал някоя наша просба. А би трябвало да Му благодарим за всичко – както за безчислените Му благодеяния към нас, така и за изпитанията, които ни изпраща, защото Той ги допуска за наше изправление и вразумление. Амин.