Прочетен: 704 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2012 14:54
Evlogia Angelova, публикува в Църква общност общество Evlogia Angelova created the doc: "Начинът, по който да посещаваме и утешаваме болния"
При посещаването на болните трябва да има разсъдливост.
Има тежко болни (след операция, много изнурени от болестта, с преуморена нервна система и т.н.), за които посещението е бреме и които страдат, когато се обръщат с въпроси, разпитвания и въобще с разговори към тях. Затова преди да посетим болния, е нужно предварително да узнаем от неговите близки дали на него ще му бъде приятно нашето посещение.
Посещавай болните, за да те посети Бог.
Еднаква награда получават болният и този, който му служи..
(Св. Пимен Многоболезнени)
Старай се да утешаваш болната не толкова с услуги, колкото с веселото си лице.
Макар и да е добро дело да се грижиш за болните и да ги посещаваш, но тук трябва да има разсъдливост; където се вреди на вашето душевно устроение, там и без вас делото ще се нареди добре.
Че сте се удостоили да послужите на болната, за това благодарете на Бога; но да не се възгордее сърцето ви поради това; да посещаваме болната е много добро дело и Божията заповед, и дългът на любовта го изискват, но само не пряко силите ни и не със загуба на собственото ни здраве.
Господ възпълва нашия недостиг от добри дела или с болести, или със скърби.
(Св. Димитрий Ростовски)
От всичко, което се случва в земния живот, единствено грехът трябва да опечалява християнина.
Който съгрешава, а не бива наказван тук, е най-нещастният човек.
(Св. Иоан Златоуст)
Болестите ни се причиняват от греха, те погасяват страстите и човек идва на себе си; и за онзи, който понася болестите с търпение и благодарност, те ще му се вменят като подвиг и дори още повече... Заедно с това е нужно да вярваме и да се надяваме, че ако на Господ Бог е угодно човек да изпита върху себе си болестта, то Той ще му подаде и сила да търпи.
(Преп. Серафим Саровски)
(Светоотечески слова и съвети)
Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф” © , Света Гора, Атон, 2004 г.
View Doc
Evlogia Angelova, публикува в Църква общност общество Evlogia Angelova created the doc: "Как да се държим, когато боледуваме, и как да се отнасяме към боледуващите? -продължение"
Търпение означава всичко, каквото и да ни се случи, да понасяме с великодушие: в болестите да не се отчайваме, да не униваме излишно в нещастията, в бедността да не скърбим и да не роптаем срещу обидите.
В щастието човек трябва да се счита за Божий длъжник, а в нещастието - да има Бога за свой длъжник.
А ако Ви смущава помисълът “Защо си позволяваш известно облекчение?”, Вие му отвръщайте: “Аз ли, грешницата, да постя? Заради греховете си, аз съм недостойна за това. Смирението превъзхожда поста.” И чай приемайте и сутрин, и вечер, и за всичко това се отплащайте със смирение и самоукоряване.
(Старецът Арсений Атонски)
А когато се уморите от безсъние, тогава вече не се безпокойте за правилото; в такъв случай то се отлага. Тялото се нуждае от почивка и подкрепление.
Колкото повече страдаме в този живот от болести, от гонения, от вражески сили или от бедност, толкова по-голяма награда ще наследим в бъдещия живот.
(Блаж. Иероним)
Освен молитва, вие имате нужда и от духовен събеседник, който да ви отвлича от скръбта и унинието.
Не скърби много за това, че не можеш да бъдеш в храма поради болест, а си спомни житието на Пимен Многоболезнени: как той не излизал от килията и дори не желаел да оздравее.
Господ ти изпрати болестта не напразно и не толкова като наказание за предишни грехове, колкото от любов към тебе - за да те откъсне от греховния живот и да те постави на пътя на спасението. Благодари за това на Бога, Който се грижи за теб.
(Игум. Никон)
Въпреки това в ония часове, в които в църквата се извършва служба, е по-добре да не лежим, а да седнем на постелята, като се подпираме на стената, ако немощта ни надвива, и така да се молим умно и сърдечно, с пълно желание и с бодър дух.
(Св. Теофан Затворник)
След болест не е грешно да приемате храна и по-рано, ако ви се прииска, защото вие сте със слабо здраве, но не е нужно да криете това, защото това е обикновено нещо - някои дори нарочно вкусват храна пред хора, за да нямат те високо мнение за тях.
Не изоставяй молитвеното си домашно правило под предлог, че си болен или уморен, дори и за един ден - докато дишаш.
За немощните е позволено облекчаването на поста според църковното правило (Апост., 69 правило).
(Митр. Филарет Московски)
Човек, проникнат от надежда в Бога, гледа на нещата от по-висока гледна точка и си казва: “Сега аз мога да дам на хората добър пример на търпение и да бъда полезен за тях. Аз съм готов всичко да понеса, само и само да заслужа небето. Бог всичко устройва за мое добро.” Той говори заедно с пророка: Благ е Господ; Той е убежище в скръбен ден и познава ония, които се Нему надяват (Наум. 1:7).
Много ми е мъчно, задето вие сте така отпаднали. Търпете... Това е първата добродетел, която Вие сега трябва да изпълнявате. Втората е да благодарите на Бога, Който всичко устройва за наше благо. Третата - благодушествайте, като виждате тази милост на Небесния Отец към Вас. За страдалците това е добро. Ако претърпят с благодушие, без ропот и осъждане, и ще се причислят към мъченическия чин.
“Че си болна - пише отец Анатолий Оптински, - не е беда; за грешните хора това е очистване. Както огънят очиства желязото от ръждата, така и болестта лекува душата.”
Случва се някои болни да употребяват по време на пост блажна храна като лекарство и после да принасят покаяние за това, че поради болестта са нарушили правилата на светата Църква за поста. Но всеки трябва да внимава и да действа според своята съвест и съзнание... По-добре от постната храна избирайте за себе си по-питателна и лесно смилаема за Вашия стомах храна.
Казваш, че си немощна и нездрава? В такъв случай си позволи известно снизхождение и почивка, а когато се чувстваш здрава, тогава можеш и да постиш, и да постоиш на молитва
(Архим. Варсануфий, от Александро-Свирския манастир)
Дори понякога и да изпаднете в малодушие, докато сте болни, не се отчайвайте, а прибегнете към покаянието, защото Господ допуска това за смирение.
Понякога при болест ни напада изкушение. Преподобният Симеон Нови Богослов казва: “Душата не може да се освободи от изкушението по друг начин, освен чрез призоваването на Иисуса Христа и прибягването към духовния отец.”
Не скърбете, ако понякога поради болест не можете да изпълните молитвеното си правило, и благодарете на Бога за болестта, защото тя е същото, каквото е молитвата - ако търпим без ропот и с благодарност.
(Старецът Арсений Атонски)
По време на постите болният трябва да пости в сряда и петък, а в останалите дни му се разрешава да приема блажна храна, освен - месо.
Когато сме в болест, трябва преди лекарите да потърсим отците.
(Св. Варсануфий Велики)
Да покажеш на лекаря телесните си страдания не е грях, а смирение.
(Св. Варсануфий Велики)
Ако си сполетян от дълговременна болест и имаш някакво утешение от тези, които ти служат, то погледни ония, които отвътре търпят скръб и мъка, отвън са покрити с рани, и си нямат никого, който да им помогне, да ги нахрани, да ги напои, да ги повдигне, да умие раните им - и те търпят...
(Св. Тихон Задонски)
Пази се, да не би ненавиждащият доброто да те увлече в неблагодарност или ропот, тогава ти всичко ще изгубиш.
(Св. Иоан Кронщатски)
Бъди кротък и търпелив особено при болест и при различни неприятни обстоятелства: защото тогава ние особено залитаме към раздразнителността, бидейки изнежени от доволството, здравето, щастието и покоя.
Търпи с благодарност към Божията воля всяка болест и немощ, всеки труд, всяка обида и неприятност, като казваш: “Да бъде Твоята воля”, и като знаеш, че Божията благост води всичко към по-доброто за теб и че Господ лесно може да превърне всяка несгода в щастие и радост.
А ако човек роптае срещу болестите и скърбите, започне да търси виновник за тези скърби сред човеците (“скалъпиха, направиха”), в бесовете или обстоятелствата, започне да се опитва с всички средства да ги избегне, врагът ще му помогне в това, ще му посочи мними виновници (началниците, взаимоотношенията, съседите и така нататък, и така нататък), ще породи в него враждебност и ненавист към тях, желание да отмъщава, да оскърбява и пр., а посредством това ще доведе душата на този човек до мрак, отчаяние, безнадеждност, до желание да замине за друго място, да се скрие даже под земята, само и само да не вижда, да не чува мнимите си врагове, докато в действителност той ще слуша и ще услажда истинския си смъртен враг - дявола, внушаващ му всичко това и желаещ да го погуби.
Господ от любов към нас ни изпраща - на всекиго според силите му - болести и скърби, но ни дава и търпение, за да направи и нас участници в Своите страдания; който тук не е страдал заради Христа, той ще бъде измъчван от съвестта си в бъдещия век - та нали е било възможно да покаже своята любов към Христа чрез търпенето на болестта и скърбите и не го е направил в старанието си да се предпази и избегне всички скърби... Не от гняв, не за наказание ни изпраща Господ болестите и скърбите, а от любов към нас - макар и не всички хора, и не винаги - да разбират това.
Болестите напомнят за смъртта и ние трябва да се готвим за нея.
Трябва да се спомене и това, че светите отци ни препоръчват да освещаваме приеманото лекарство: така, преподобният Варсануфий Велики препоръчал на един от своите ученици да приема лекарството си - розово масло - заедно със светена вода. Същият старец не ни съветва да се молим прекалено настойчиво за изцеление, когато сме болни, защото ние не знаем какво е полезно за нас.
Когато си в болест, моля те, ползвай се от лекарствата, защото мнозина се нуждаят от твоето здраве.
(Св. Теодор Студит)
Когато сме в болест, ние можем по съвет на лекаря да си разрешим и през поста за известно време да употребяваме блажна храна, но в такъв случай трябва да помним, че правим това по необходимост, а не за удоволствие и наслаждение.
Търпенето на болестта с благодарност стои по-високо от другите подвизи пред Бога; чрез болестите се очистват греховете и ние се избавяме от страстите.
Ако ти се наложи да проявиш снизхождение към себе си поради болест, то това е нищо. А ако сториш същото под прелог, че си болен, това е лошо.
(Св. Теофан Затворник)
Страданията, ако озлобяват боледуващия, без да го преобразяват, без да предизвикват благотворна реакция (изправяне и благодарност) - са само двойно зло.
Ако не можеш да ходиш на църква поради болест, тогава не ходи; само не роптай.
Благодари на утешаващите те в болестта и на служещите ти в нея и се моли на Бога за тях, макар и докато лежиш. Търпението в болест Господ приема като заместващо поста и молитвата.
Оздравяващият от болест, особено от сериозна и опасна, трябва да чувства и да си казва: “Свише ми беше дадена отсрочка, за да се покая и да изправя живота си според Христовите заповеди.”
Блажен е този, който търпи болести и скърби. Чрез тях се очистват греховете. Но ако, очиствани от Бога чрез болести и скърби, ние продължаваме да грешим, тогава трябва да се боим да не би да се изчерпи изливаното над нас милосърдие на Господа, Който жадува нашето покаяние.
Най-голямата благодарност към Бога за оздравяването ни от болест се състои в това да Му служим през останалото време на нашия живот, като изпълняваме Неговите заповеди.
Когато си в болест, не желай смъртта - това е грешно.
Болните нека да помнят, че им служат заради Бога, и нека да не измъчват служещите им братя с излишни изисквания. Впрочем, и такива трябва търпеливо да се понасят, защото посредством това човек си събира най-богатата награда.
Ако чуеш, че някой е болен, не се лени да го посетиш и да му послужиш с усърдие, ако при това за теб няма никаква душевна вреда.
Не забравяй да пишеш утешителни писма на онзи, който страда за Христовата вяра, или страда от болест, или се намира в тъмница или скръб.
Понасянето на несгодите от болния ще принесе много полза на душата.
Помагайте на Вашите болни ближни, но не като мислите, че вършите добро, а от любов и състрадание.
Че сте се удостоили да послужите на болната, за това благодарете на Бога; но само не пряко силите си и не със загуба на собственото си здраве.
Не задържайте у себе си това, което можете да дадете за утеха на изнемогващите, нуждаещите се, скърбящите.
Трудете се за болния, стария и пр., но не искайте награда за своя труд.
Бъди готов да посетиш всеки човек, когато той се намира в страдания, затруднения и скърби.
Грижи се за болния с всяко търпение и усърдие, със сърдечно съпричастие, като утешаваш страдалеца с добри, ласкави, увещателни думи и с кратка молитва. Улавяй благоприятните минути, за да прочетеш на болния нещо божествено.
Който пренебрегва болните, той не вижда светлината; който отвръща лицето си от скърбящия, на този ще се помрачи денят му.
Не пренебрегвай гласа на страдащия.
Трябва да утешаваме болния с Божественото Писание и със страданието на Спасителя.
Когато видим болен, нека не започваме лукаво да си обясняваме причината за неговата болест, а да се постараем да го утешим.
Не трябва да отказваме помощ на болните от страх да не се заразим с тяхната болест.
Посещаването на лежащи на легло болни и на покосени от страданията на плътта избавя от беса на гордостта и блуда.
Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф” © , Света Гора, Атон, 2004 г.View Doc