Evlogia Angelova, публикува в Църква общност общество Evlogia Angelova 27 февруари г. 03:59
Наказанието от Бога в този живот е знак, че в бъдещия живот ще получим от Него опрощение на нашите грехове.
Чрез страданията се очиства духът и на сърцето се дарява залогът на оправданието и спасението ни от Бога.
Този живот е временен, а бъдещият е безкраен. Да потърпим известно време, за да се радваме вечно.
Душата бива довеждана до духовното съвършенство посредством изкушенията и скърбите.
Дяволът причинява скръб на човека, за да падне в униние или да възроптае, но ако това не последва, изкусителят си отива посрамен. Цялото Свещено и светоотеческо Писание ни говори за необходимостта от скърби и всички богоносни отци ни убеждават в това според казаното: ако искаш да бъдеш съобщник на Христовата слава, трябва да бъдеш съобщник и на Неговите страдания.
Не трябва да се поддаваме на унинието и ропота заради своите болести и скърби, защото от Бога е установен закон, по-непоклатим от небето и земята. Законът, че с много скърби подобава да влезем в Царството Божие. А ние в сегашното време сме навлезли в такъв период от живота на човечеството, в който се спасяват изключително чрез безропотното търпене на скърбите, съчетано с вяра в Бога и с надежда на Неговото милосърдие. По други пътища сега не е способен да се спаси никой. За нашето време е останал само един-единствен път: търпенето на скърбите. Преподобният Исаак Сирин пише: “Повече от всяка молитва и жертва са драгоценни пред Бога скърбите за Него и заради Него.” А всяка скръб, която ние приемаме без ропот, с мисълта, че тя ни е дадена заради нашето спасение и очистване, всяка скръб при такова отношение към нея ни се вменява като скръб заради Господа, нашият личен кръст се преобразува в Христовия кръст и ние чрез него се спасяваме. Ако с Христос пострадаме, с Него ще се и прославим - казва апостол Павел. В минутите на скръб и униние е полезно да помним съвета на преподобния Исаак Сирин: “Дръж винаги в паметта си най-тежките скърби на скърбящите и страдащите (например на ония, които са в затворите, в изгнание и пр.), за да въздадеш дължимата благодарност за малките и нищо незначещи скърби, каквито намираш у себе си, и за да бъдеш в състояние да ги претърпяваш с радост.” В скърбите, понасяни с радост, с благодарност към Господа, Който ни спасява посредством страданията, се крие духовна радост, радостта на духовното възхождане от сила в сила.
Спохождащите ни скърби са най-разнообразни. Едни от тях идват от човеци, които клеветят, говорят зло, ласкателстват, въвеждат в заблуждение, съблазняват, оправдават, обиждат, ненавиждат, притесняват, бият, подхвърлят на гонение, с една дума - вършат онова зло, което човеците могат да сторят на човеци. Други скърби се причиняват от собственото ни тяло, когато то безчинства, воюва срещу духа, търси удобството, пада в различни недъзи и болести, подхвърля се на падения, удари и на другите разнообразни последствия от своята немощ. Други скърби идват отвън; такива са ухапването от куче, от отровни или месоядни зверове, така също и заразните епидемии, гладът, земетресенията, наводненията, студовете, зноят, старостта, нищетата, заточението и подобното на това. Скърби се нанасят и от злите духове, с които ние сме във война според думите на апостола: те наблюдават нашите думи и дела, а според тях заключават и за помислите, които, естествено, би трябвало да са подобни на думите и делата. Правилно е умозаключението на демоните!
(Преп. Марк Подвижник)
