Nikolay Chulev, публикува в Църква и общество  Nikolay Chulev  9 декември г. 13:25

Напразно обвиняваме тези, които живеят с нас и около нас, че уж те ни пречат да се спасим или да достигнем духовно съвършенство... Нашите духовни и душевни недостатъци произтичат от самите нас, от нашата неопитност и от неправилното ни мъдруване, което сме си съставили и с което не искаме да се разделим. И точно то ни причинява смущения, съмнения и всякакви недоумения, а всичко това ни измъчва, тежи ни и ни довежда до безрадостно състояние. Добре би било, ако можехме да разберем простите светоотечески слова: ако се смирим, на всяко място ще намерим покой и няма да обикаляме с ума си всякакви други места, където вероятно ще се окажем в същото положение, ако не и в по-лошо.

 Главното средство да се спасим е да търпим различни скърби, кому каквито Бог определи, според казаното в Деяния апостолски: Чрез много скърби подобава да влезем в царството Небесно (14:22).

 Онзи, който иска да се спаси, трябва да помни и да не забравя апостолската заповед: Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов (Гал. 6:2). Има и много други заповеди, но към никоя от тях не е казано: така изпълнете закона Христов. Голямо е значението на тази заповед и нея най-вече трябва да се стараем да спазим.

 Мнозина са желаещите да водят добър духовен живот по най-прост начин, но съвсем малко са ония, които изпълняват доброто си желание  това са тези, които твърдо следват думите на Свещ. Писание, че чрез много скърби трябва да влезем в царството Небесно; тези, които се стараят безропотно да търпят сполетяващите ги скърби, болести и всякакви неудобства, като призовават Бога на помощ и имат винаги в паметта си словата на Господа: ако искаш да влезеш в живот вечен, запази заповедите. А главните Божии заповеди са: Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете (Лука 6:37). Освен това, желаещите да се спасят трябва винаги да помнят и думите на преп. Петър Дамаскин, че спасението се извършва между страха и надеждата.

 Нашето спасение изисква където и да живее човек, да изпълнява Божиите заповеди и да бъде покорен на волята Божия. Само така, а не другояче се придобива душевният мир, както е казано в псалмите: Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон и няма за тях препъване (Пс. 118:165). А ти все търсиш вътрешен мир и душевен покой във външните обстоятелства. Все ти се струва, че живееш не там, където трябва, или не с хората, с които трябва, че самата ти неправилно си устроила живота си или че другите неправилно са постъпили с теб. В Свещ. Писание се казва: на всяко място е Неговото владчество (срв. Пс. 102:22), т. е. че всяко място е Божие и че за Бога спасението на една християнска душа е по-скъпо от всичко на света.

 Старецът често учел, че спасението може да се извърши по три начина. Св. Йоан Златоуст ги изброява така: първият е да не грешиш, вторият  ако съгрешиш, да се каеш, третият  ако лошо се каеш, да търпиш скърбите, които ще те сполетяват.