Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2012 21:05 - НАЙ-ПРЕКРАСНОТО ПОСЛАНИЕ ЗА СПАСЕНИЕТО
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 759 Коментари: 0 Гласове:
0



Сряда, 15 Февруари 2006 00:00
 Автор: Архиепископ Хризостом САЛАМА, Превод Полина СПИРОВА

Почувствах мисионерското призвание като вътрешен импулс по време на следването си в семинарията. Но напълно разбрах какво представлява то по време на мисионерската ми работа в Южна Индия и по-късно в Бразилия.

Бях изпратен в Бразилия да обгрижвам духовно една малобройна общност емигранти, принадлежащи към нашата църква (Антиохийската православна църква). Те бяха забравили сирийския и арабския език. Новото поколение знаеше само португалски. В Индия вече бях виждал как нашите хора се бяха сблъсквали с този проблем, който ги накара да преведат православното богослужение на местния език. Затова и аз започнах да превеждам. Това ми помогна да разбера по-добре и в дълбочина нашето богослужение, нашата Църква и дори Евангелието. Аз самият започнах да преоткривам  Евангелието, Църквата и хората около мен, които се нуждаеха от моето служение. Болшинството от тях не принадлежаха към Православната църква, но аз чувствах, че те очакват нещо от мен. Започнах да им говоря за Христос, за Църквата, за Евангелието на португалски, с малкото думи, които знаех на този език. И бариерата бе преодоляна. Те разбраха посланието. Когато някои от тях поискаха да се кръстят, аз започнах да превеждам текста на тайнствата Кръщение и Миропомазване. Вие не можете да си представите какво безценно богатство открих, при превода на тези древни църковни служби.

Тогава разбрах, че светите отци са написали тези текстове под специално вдъхновение, че те наистина са имали предвид точно това, което са казали, че са били изключителни богослови. Също така разбрах, че аз съм злоупотребявал с тези тайнства. Това, което съм казвал, както и

молитвите, които съм изричал са били безсмислени

за тези, които са ме слушали, тъй като те не са можели да разберат значението им. Причината е в богослужебния език, който ние използваме и който вече е неразбираем за народа. Почувствах се като такъв, който е извършвал някакъв вид магическа дейност. С други думи, аз бях скрил нещо и не бях разкрил нищо; бях направил почти същото като фарисеите, осъдени от Христос: бях крил истината от народа.

Беше ли правилно това, което бях извършил? Аз разбрах, че когато преди около две хиляди години светите отци на Църквата са създали текста на тайнството Кръщение, те са го писали преди всичко за възрастни катехумени, затова и целта на последованията е била те да са  напълно разбираеми. Това, което бях направил по различно време и в различен културен контекст, бе, че бях скрил най-прекрасното послание за спасението от тези, които са ме слушали или са били кръстени от мен.

Това беше много болезнено откритие. Почувствах, че през цялото време не съм разкривал Христос, а съм Го скривал, покривал съм Го с пелената на прекрасно богослужение.

Затова започнах да уча и да изяснявам смисъла на църковното богослужение. Освен възрастните катехумени започнах да подготвям за предстоящото кръщение и родителите, и кръстниците на децатата. Те също трябва да разбират последованието на тайнството, тъй като свидетелстват за вярата от името на детето по време на Кръщението.

Сега ние извършваме тайнството Кръщение само в присъствието на цялата църковна общност, при това всички участват в пълнота. На присъстващите в храма раздаваме текста на последованието, за да могат те да следят обреда, да участват и да разбират по-добре значението му.

Забелязал съм, че в сирийските храмове се придава изключително голямо значение на кръста. Той наистина е важен като външен знак, но колко от хората наистина разбират дълбокото му значение? Когато проверих това сред енориашите си останах много разочарован. Някои дори не знаеха как да се прекръстят правилно. Затова започнахме да учим нашите енориаши за значението на кръста във връзка с Христовата жертва и тайнствата; и ние открихме, че кръстът е сила Божия, мъдрост Божия и знак на надеждата.

Същото би могло да се каже и за Евангелието. Ние го използваме по време на Малкия вход, покланяме му се и го целуваме. Но даваме ли си сметка, че по този начин всъщност показваме на народа златото и среброто, обкова, който покрива книгата на Евангелието?

Не е ли това също един вид скриване на съдържанието на Евангелието от хората?

За да избегнем това, ние предоставяме сега на народа Библии. Понякога публикуваме уроци върху Свещеното Писание и раздаваме копия от тях на всички. После заедно четем уроците и хората следят теста и задават въпроси. Впоследствие някои от енориашите подготвя коментар върху неделното четиво за следващата седмица.

Истина е, че нашата Литургия е изразителна, впечатляваща и затрогваща, но дали тя е също така активно въздействаща и поучителна. Тя самата може да бъде такава, ако хората я разбираха.

Но колко от нашите съвременници разбират Литургията?

Дали тези, които идват на църква, наистина участват в Литургията, или само присъстват без да я разбират? Или Литургията има смисъл само за знаещите и образованите, които са изучавали древни литургични езици? По тази причина ние започнахме да превеждаме Литургията на португалски и испански. Иподяконите посрещат вярващите в храма и им раздават копия от текста на Литургията. След това им обясняваме смисъла на богослужението, което ще извършим и на Евхаристията. По този начин се опитваме да възстановим ролята на миряните в същностния живот на Църквата.

През 1980 г. ние имахме в Бразилия само три  енории с около 50 сирийски семейства във всяка. Но горе-долу по това време местните хора също започнаха да проявяват интерес към нас, искаха да знаят повече за нашата Църква. Това бяха първите контакти с хора извън така наречената Сирийска православна цъква. По тяхна покана ние ги посещавахме и им разкривахме трите важни принципа – Евангелието, Символа на вярата и апостолското приемство. Ние организирахме срещи, групи по катехизис, молехме се заедно. Много от тези хора бяха приети в нашата Църква: някои с Кръщение, други чрез Миропомазване, а някои и чрез двете тайнства.

Това, от което се ръководим в нашата работа е уважение и зачитане на местната култура, музика и език. Днес новопостъпващите в нашата Църква изучават Евангелието и Литургията на родния си език и в контекста на тяхната култура, която вече стана и наша. Сега ние имаме енории в цяла Бразилия.

Нашата мисионерска работа не е лесна. Тя разчита на местни ресурси и не получава външна помощ и подкрепа за своята дейност. Дори обратно, понякога сме подложени на критика и се обезкуражаваме. Но Божият Дух присъства и активно действа в работата на нашите разрастващи се местни енории.

От една страна, с Божията благодат, мнозина се обръщат към Христос и стават членове на нашата Църква. От друга, ние също преминаваме през процес на духовно преобразяване, покаяние и получаване на нови знания. Много важни неща, присъствали в историята на ранната Църква, оживяват и в днешната мисионерска дейност.

Авторът е клирик на Антиохийската православна църква, бил е мисионер в Бразилия. 

На снимката: Православната митрополитска катедрала в Сао Паоло, Бразилия.
 

Краткък адрес на настоящата страница: http://dveri.bg/6k3w




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705729
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031