БЛУДЕН СИН

Сред изнурителното изкушение

монахът потното чело отри,

въздъхна си дълбоко с облекчение

и коленичил, взор в небето впи:

Благодаря Ти, Боже , че и днеска

ме дръпна от ръба на пропастта!

Ах, още цял горя в греховна треска,

докле трай тоя отлив на страстта!

Защо тъй мъчно се без грях живее?

Към зло ме тика нещо всеки ден.

Но, Боже, със греха ще полудея,

че съвестта ми ад запалва в мен.

Тъй раздвоено е във мен сърцето.

Аз падам , ставам , зидам и руша.

По две пътеки люшкайки се кретам

и кая се и пак греша, греша!

А как ме бе пленила светлината!

Но слабостта ми-тя ме победи.

Ох, сили не останаха в душата:

днес рана зее в моите гърди!

Към тебе, Боже, поглед пак обръщам

-не ме оставяй в гибелта самин!

Убит съм от скръбта - при Теб се връщам!

Подай ръка на блудния си син!

-----------------------------------------------

От грехове плета венец на Бога.

Молитви, чувам, пеят нейде в хор.

Аз плача и греша във изнемога

и паднал гледам синия простор.

Окаляна, душата стене кротко...

но чува-Някой тихо я зове.

О, братя, нашият Отец небесен

очаква Свойте блудни синове!

АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ (АЛЕКСИЕВ)