Автор Архим. доц. Павел Стефанов
неделя, 11 септември 2011
Никога няма да забравя датата 11 септември 2001 г. Тогава бях на специализация в университета на Регенсбург, Германия. Беше топъл есенен ден, идеален за разходка или пиене на бира с печени и много приятно миришещи наденички, но аз имах работа. Докъм обед четох в обширната прохладна библиотека, след което хапнах един сандвич и се отбих в компютърната зала, за да си прегледам пощата. На влизане ми направи впечатление, че за разлика от друг път вътре царуваше пълна тишина. Студентите сякаш бяха вцепенени пред компютрите като в някаква пантомима. Седнах пред компютъра и погледнах през прозореца. В езерото в двора на университета плуваха бавно лебеди, а студентите, излегнали се на брега, им хвърляха залъци от закуските си. Откъснах поглед от тази идилия, защото бях попаднал на интересна стипендия и търсех спешно препоръки от двама души. Прехвърлих наум всичките си познати и накрая се спрях на един известен преподавател по журналистика от Ню Йорк. Написах му писмо и той отговори веднага с алармата, че градът гори. Потресен, опитах да вляза в сайта на CNN, после на БиБиСи, но те бяха блокирани. Успях да вляза в други новинарски сайтове и тогава бях шокиран да видя първите снимки от атентата на ал-Кайда. Това беше най-големият удар срещу САЩ след японското нападение на Пърл Харбър.
Оттогава изтекоха 10 години. За да унищожат ал-Кайда, САЩ водиха и още водят четвърта световна война срещу тероризма. В пясъците на Ирак и Афганистан потънаха стотици милиарди долари, което отчасти доведе до сегашната финансова криза. Беше убит бин Ладен, но за обективните наблюдатели е ясно, че такива войни не могат да бъдат спечелени по принцип. За съжаление САЩ не разбраха и до днес урока на 11 септември 2001 г. Ударът срещу единствената свърхсила всъщност беше протест срещу извратената западна имитация на демокрация, срещу разюздания постмодернистки морал, който е гавра с всичко свято и почтено, срещу хищническата експлоатация на земните ресурси и евтината работна ръка в бедните страни. Истинският враг на Запада не са милионите обикновени мюсюлмани, а фанатичната уахабитска секта, чиято идеология мотивира ал-Кайда.
Световният джихад напоследък позагуби своята актуалност поради бурните политически промени, които настъпват в редица арабски страни. Младежите, които успяха да свалят олигархиите в Тунис, Египет, Йемен, Либия и други страни, изповядват ценности, присъщи на западните християнски страни. Техният протест беше улеснен от новите медии, които превръщат света в глобално село. Нашата надежда е, че тези страни с техния голям човешки потенциал и природни богатства няма да заменят едни диктатури с други и ще запазят афинитета си към християнските ценности на демокрацията, свободата на общуване и човешките права. А това буди надежди, че ислямът, към който мнозина все още изпитват ирационални страхове, ще продължи диалога си с християнството и ще се утвърди като религия на мира и справедливостта. От това ще спечели целият свят.
Една новина, косвено свързана с темата, е, че тази година катедрата по теология на Шуменския университет прие студент мюсюлманин. Той е първият, но едва ли ще бъде последният. Като се екстраполират демографските, политическите и други тенденции у нас, очевидно е, че в бъдеще трябва да се възприеме общата тенденция да се развива не богословие на една отделна деноминация, а история и теория на световните религии. Това е неизбежен процес, който ще настъпи независимо от нашите настроения или капризи. Отсега трябва да се подготвим за него.
Източник: Двери.БГ
22.10.2011 15:27
24.10.2011 14:52
2. Как разбирате публикациите на български, а не можете да пишете ?
3. Публикациите не са мои произведения, а ги прехвърлям тук, защото са важни.
4. Нищо не се разбира от коментара ви.
