На този ден, 6-ти септември, винаги плача, но не от радост, а от болка и мъка...Малцина българи днес знаят, че, ние, българите, от Кърджали не сме в пределите на това обединение....за мен този ден не може да бъде празник, след като сме дадени на османския султан като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия - през 1886 г., с Топханенския акт, Кърджали попада в санджак Гюмюрджина под пряката власт на османския султан. Така родният ми град остава извън пределите на България...:( ..Кърджали се присъединява към България на 21 октомври 1912 г., тогава е моето Съединение...и сега не сме в България...през 1990 г пак послужихме за разменна монета...за да си осигурят спокойствието, българските управници или политически партии дадоха Кърджали (и други райони) на ДПС.

ИВАНКА ШОШЕВА

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, че подготовката, провъзгласяването и защитата, военна и дипломатическа, на Съединението е дело на БЪЛГАРСКИЯ народ, негова самостоятелна и независима стъпка, при реализацията на която се използват умело противоречията между великите сили. Русия няма никакъв принос за Съединението, НАПРОТИВ - ПРЕЧИ НА ТОЗИ ТОЛКОВА НУЖЕН НА НАРОДА НИ АКТ!!! 
Руската политика към Съединението е противоречива: Русия предупреждава Турция да не въвежда войски на територията на обединена България, но по-късно подтиква Турция към нахлуване в Южна България; почти до 1908 г., даже в преписките не се признава обединението - използва се терминът Източна Румелия; имперската машина в Русия е насочена към поддържане на самодържавието, а в България се заповядва на руските представители да работят против княза ( Княз Александър I Български, участник във войната и доверено лице на Александър II, се превръща във "враг" за официална Русия.. Двойственото начало в руската външна политика се проявява в отношението на част от руските офицери към обединението: докато в София и други населени места те се дистанцират, то в Пловдив, действайки на свой риск и отговорност, допринасят за защита на Съединението. Руските интереси съвпадат с интересите на ония, които виждат в Русия традиционна покровителка на българския народ и свързват с нея по-нататъшната съдба на България. Русофилите с помощта на руските представители успяват да СВАЛЯТ КНЯЗА, но не могат да удържат властта. На преден план излиза темата

за честта или "политиката на чувствата"

За княза това е завръщане в страната, за да се отрече официално от престола. За Петербург - това е спасяването на русофилите чрез въздействие върху чувствата на българите към своята освободителка.РУСИЯ ВИНАГИ Е ИГРАЛА ВЪРХУ ТЪНКАТА СТРУНА НА ЧУВСТВАТА НА БЪЛГАРИТЕ, ДОРИ ДО ДЕН ДНЕШЕН, А ТЕ ИЗОБЩО НЕ СЕ УСЕЩАТ....