Прочетен: 874 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.08.2016 23:21
BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/
Светостта ще спаси света
Юни 24, 2013 in В търсене на вярата, Начална страница
Автор : монах Моисей Светогорец
Вярата не е неопределена и абстрактна теория, хубава идеология или изгодно религиозно гледище. Православната вяра е опит, етос, начин на живот и съществуване. Вярата означава животът на Христос да стане мой живот. Ще изложа моите мисли като обикновен вярващ, смирен монах, искрен човек. Свързването с Христос ни води до цялата истина. Великият Бог става „малък”, драг и близък, за да се вмести в нашия ум и сърце. Човекът от индивид става личност, обичайки безкористно и себежертвено. Нравственият живот се състои в свободното пазене на евангелските добродетели, в добрите дела и страстоубийството. Всеки човек -макар и да се е отклонил и да е станал пленник (на греха) – запазва уникалността и сакралността на Божия образ. Всеки човек чрез своята съвест има Божието дихание в себе си и е достоен за чест, уважение и внимание. Той заслужава нашето състрадание. Честта и любовта не трябва да принадлежат само на великите, имащите, младите, хубавите, гениалните и нравствените, а и на умствено и телесно страдащите, престарелите, немощните и бедните.
Православната вяра кара човека никога да не се отчайва. Тя го води до дара, до благодеянието, до човеколюбието, до подкрепата и облекчението. Виждайки Христос в лицето на другия, вярващият става по-търпелив, по-снизходителен, по-дружелюбен, по-прощаващ и отстъпчив. Православието не воюва с науката, но иска ученият да бъде честен, смирен, кротък и благ, а не нагъл, буен, вършещ произволия, порочен и отхвърлящ Бога. Тези, които не вярват, не трябва да ги изглеждаме с крайчеца на окото. Те имат някаква голяма болка, някаква вътрешна съпротива, нещо, което не им позволява да се изразят сърдечно. Гордостта трябва да бъде непозната за автентичния православен вярващ човек. Гордостта е увеличила психическите разстройства, стреса, скърбите, разочарованията, подозренията, фантазиите, изолирането и смущенията. Така човекът, бидейки неудовлетворен и неуравновесен, мъчи и себе си, мъчи и другите. Вярващият християнин има сладката радост на смирението и винаги и навяскъде е доволен. Приемането на пренебрегваното свято смирение ще уравновеси и изправи падналия човек.
Трябва ли православната вяра да се промени и осъвремени, за да удовлетвори съвременните хора? Твърдо вярваме, че не. Идвайки в света, Христос би казал същите неща. Сърцето на човека винаги търси истината. Тази истина сме призвани да предложим с обилна любов. Отстъпките тук не принасят полза, както и непоносимите бремена. Няма да увеличим нашите следовници с това да им галим слуха. Целта не е да създадем привърженици, които ще ни ръкопляскат и одобряват. Главната цел е светостта. Светостта ще спаси света. Само Православната Църква продължава и днес да ражда светци. Призвани сме, възлюбени, да преживеем, да прославяме и да вдъхновяваме светостта. Придобиването на светост не става заради увеличаване на нашите „акции” и преследване на похвали, а от голяма любов към Бога и към Неговата слава. От боголюбието и подвиг за добродетелен, доволен, тих и свободен живот. Извор на освещението е Преблагият Бог, Който е единствената Себесвятост.
Само чрез Божията благодат можем да стигнем до святост. Самостоятелното самообожествяване е непознато в православния духовен живот. Както и друг път сме казвали, главната причина за нашето съществуване е срещата с Бога. Нашето пътуване към освещението не е някакъв чисто частен въпрос. То съществува в Тялото на Църквата и в православното предание. Това наше движение влияе и на околните, на които по-добре помагаме чрез нашия пример. Тогава ставаме по-снизходителни, по-разбрани, по-приятни. Истината винаги трябва да се изповядва безстрашно, но и тихо, кротко и с доказаталества. Православната вяра ни води до молитва за другите, до това да даваме, а не да взимаме, да се радваме с радостта на другия, да скърбим със скръбта на другия, да мислим за нашето вечно предназначение, да се учим да търпим, да се надяваме, да се въздържаме и да се радваме на простота и скромността. . .
превод от гръцки