Това тайнствено свещенодействие имало определен дълбок смисъл – означавало едновременно няколко неща. Например, означавало е добиването на вода в пустинята от Моисей за странстващите израилтяни. Тогава те умирали от жажда, но Мойсей, по думите на Господ, по чудотворен начин е предизвикал появата на вода. Но главното значение на това свещенодействие е било в това, че то е предобраз на пришествието в света на Месия, т. е. на Господ Иисус Христос. Защо това да е предобраз на Иисус Христос?

Водоемът Силоам, от който черпели вода, сам по себе си не бил голям и се пълнил от извор под храма. В книгата на пророк Исаия се споменава за силоамските води, които „текат спокойно”. С тези думи пророкът нарича царството на Давид, а също така и предстоящото Христово царство, което в противовес на земните царства, идва в света и остава в него тихо, безшумно и незабележимо.

Това, че водата от Силоам се изливала пред жертвеника, означавало, че Месията, който ще дойде, ще принесе Себе Си като изкупителна жертва. И тук в паметта ни изниква друг предобраз от Ветхия Завет – едно от чудесата на Моисей, което Господ му е заповядал да извърши – да гребне вода от реката и да я излее на земята – и когато я излял, водата станала кръв. Според тълкуването на светителя Кирил Александрийски, това действие също е било предобраз на Христос и Неговите дела за спасението на хората. Светителят обяснява това така: водата е животът, затова водата почерпена от реката означава Христос, Божия Син, роден като от някоя река, от живототворящия всичко Отец и, Който има с Него един Божествен корен. Това, че водата се излива на земята, означава пришествието в света на Бог Слово, защото Христос, станал човек, се съединил с произлезлия от земята човек. А водата се превърнала в кръв, защото Христос, бидейки живот по Своето естество, се съединил с човешката природа, претърпял смърт и пролял Своята кръв за нашето спасение. Този забележителен библейски предобраз напълно се съчетава с изливането на вода на земята по време на празника Сукот, и тези две действия, преди всичко, са имали един смисъл.

Но да се върнем към Евангелието. Съществуват сведения, че евреите имали обичай, на празника Сукот да се обливат и поръсват с вода. Ако това е така, то водата на Силоам символизира още и настоящето тайнство Кръщение. Между другото, това се потвърждава и от Евангелския текст – Христос изпраща слепец да се измие в силоамския купел, и той, след като се измил – прогледнал. Светите отци, като обясняват това събитие казват, че умиването в Силоам е предобраз на Кръщението, чрез което човек се открива за Бог и за вечен живот.

Така може да се твърди, че празникът на Шатрата, който посетил Христос, предимно е празник на водата – живата вода, спасителната вода. Водата на този празник, преди всичко е била, първо – водата изпратена от Бог, която спасила в пустинята от гибел Неговия народ, и второ – изпратения от Бог Месия, който да даде на хората истинската небесна вода – водата на спасението, водата на вечния живот, водата на Кръщението на даровете на Светия Дух.

В Евангелието се казва, че Христос, който присъствал на празника, учил в храма народа. И така, в последния ден на празника, който бил негова кулминация и затова се наричал велики, Той е произнесъл думите, които се споменават на този ден от Църквата: „Кто жаждет, иди ко Мне и пей”(„който е жаден, да дойде при мен и пие”). С тези думи, като че ли Христос говори на юдеите – вие празнувате празника на водата, която ви спасила някога в пустинята и която дава живот на всичко, което е на земята, но тази земна вода е само предобраз на истинската вода, на водата, която дава живот на всичко, която е на небето, и ето днес вече е настъпило времето да се изпълни предобразът на настоящия празник. Защото Аз Съм изпратения от Отец Месия, Аз ви донесох истинската вода – водата на Моето учение, водата на спасението и вечния живот. Затова елате при Мен и пийте от тази вода, защото за пиещия тя се превръща в неизчерпаем източник на всички дарове и Божии благословии…