User Rating:  / 26

"Свещени" или "чудотворни" са богослужебните одежди, експонирани в храма "Св. София"?

В средата на суровия месец януари гръмна нова поредна пиар-акция: в старинния храм "Св. София" са донесени от Сопотския девически манастир "Св. Спас" дяконските богослужебни одежди на Апостола на българската свобода Васил Левски и изложени на "поклонение". Тази инициатива е на председателя на Общобългарския комитет "Васил Левски" Васил Василев, който е пожелал да посъбере медийна слава. Още на 16 декември м. г. той се срещна с мене и повече от един час му обяснявах, че това не са одеждите на Дякона и не трябва да се занимава с тях, защото вече някои станаха за резил с тяхното излагане.

Тези богослужебни одежди бяха показани за пръв път в София през лятото на 2008 г. в централното фоайе на Централния църковен историко-археологически музей при Св. Синод. Още тогава бях потресен от наглостта да се правят подобни фалшификации – това не са богослужебните одежди на йеродякон Игнатий (Васил Левски)! Инициатори на тяхното донасяне и показване тогава бяха Елинка Бояджиева и Николай Хаджиев, ръководители на Софийския комитет "В. Левски" (и директор на въпросния музей тогава - б. р.). Това изложение завърши с фиаско и за съжаление бях единственият, който се опълчих срещу това светотатство!

Както е известно, след смъртта на баща си (1851 г.) Васил Иванов Кунчев бил даден от майка си Гина Караиванова на нейния брат йеромонах хаджи Василий (Караиванов), който по това време бил таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово. Със сълзи на очи тя му предала 15-годишния си син, като условието между тях било: „младият Васил да служи и помага на вуйчо си, а последният се задължава да го изучи в училище”. Така в продължение на близо шест години Васил бил един вид послушник в метоха на Хилендарския манастир, който се намирал в двора на карловската църква "Св. Богородица".

И по решение на семейния съвет на Караивановия род на 24 ноември 1858 г. (всички дати са по стар стил) в Сопотския мъжки манастир „Св. Спас” Васил Иванов Кунчев бил постриган за монах под името Игнатий от йеромонах Кирил, таксидиот на Рилския манастир в Карлово. Младият монах продължил службата при вуйчо си, като на следващата 1859 г. в Карлово бил ръкоположен в йеродяконски чин от тогавашния Пловдивски митрополит Паисий. Като йеродякон (по народному дякон) той служил до 1864 г. в карловската църква „Св. Богородица” и живял заедно с вуйчо си архимандрит хаджи Василий в метоха на Хилендарския манастир в Карлово. Така че дякон Игнатий не е живял и служил в Сопотския манастир „Св. Спас”. Това обстоятелство показва, че той там не е имал дяконски богослужебни одежди и съответно такива там не могат да се намерят.

Дори и да допуснем, че е имал, от историята се знае, че по време на Освободителната руско-турска война през 1877 г. Сопот бил разграбен от башибозука и наполовина опожарен. Разорението засегнало и близкия манастир „Св. Спас”, който бил ограбен и опожарен до основи – в това число и манастирската църква. Твърдението на Василев, че олтарът бил оцелял и одеждите, които били скрити в него, останали непокътнати, е нелепо. Защото св. олтар не е "бункер", а пространство от храма, преградено с дърворезбен иконостас, който също изгорял. Дори пострадала и каменната чешма в манастирския двор. Манастирът бил възобновен през 1879 г. от игумена архимандрит Рафаил, така че тези богослужебни одежди едва ли са оцелели при погрома.

Не е вярно и твърдението, че веднага след Освобождението манастирът бил преобърнат в девически. Такъв той станал много по-късно, едва през 1953 г., когато от Белащенския манастир "Св. Георги" били преместени 5 монахини.

Съвсем законно изниква въпросът: Кой и кога изложи тези дяконски богослужебни одежди в Сопотския манастир и ги обяви, че са носени от Левски? Има податки, че това е сторил от криворазбран локален патриотизъм свещеник Иван Шивачев (роден в Сопот през 1904 г., а починал в София на 3 март 1975 г.) Пак по същите причини той е "сътворил" и редица приписки (летописни бележки), които бяха подробно анализирани от покойния ми колега проф. архимандрит Павел Стефанов.

Ако тези одежди бяха автентични – отдавна да са привлекли вниманието на първите биографи на Апостола (а те въобще нищо не споменават за тях) и да са прибрани от някой престижен музей – Военноисторическия, Националния исторически или от Националния музей „Васил Левски” в Карлово. Твърдението на сегашните монахини, че това са одеждите на Левски, е една "хитра уловка" да се привличат посетители в светата обител с комерсиална цел. Тази "уловка" е погъделичкала самолюбието на В. Василев и той щедро призовава софиянци да отидат да се поклонят пред тези дяконски одежди! В едно медийно заглавие въпросните одежди дори са назовани "чудотворната мантия на дякон Игнатий".

Нека бъдем обективни - йеродякон Игнатий (В. Левски) не е канонизиран от Българската православна църква за светец и чудеса не е извършил, и няма нито мощи, нито "чудотворни" одежди. Това поклонение пред богослужебни одежди направо си е фетишизъм! Независимо откъде са и кой ги е носил.

С основание изниква и въпросът: защо тези одежди са изложени в старинния храм "Св. София", след като Левски няма нищо общо с него? Обяснението на Василев е твърде просто и наивно: Апостолът на път за бесилката минал покрай този храм. Може и да е минал, но по това време (1873 г.) той не е бил действуващ православен храм, а полуразрушена от два земетръса (през 1818 и 1858 г.) джамия (Сиявуш паша джамиси), превърната от турците в оръжеен склад. Дори след Освобождението (1878 г.) столичната община я използвала като склад за петрол за уличните лампи, а на покрива й имало дъсчена наблюдателница на противопожарната охрана.

Ако тези одежди бяха автентични и носени от Дякона, то можеше те да бъдат показани в столичния катедрален храм "Св. Неделя", където той наистина е търсил прибежище, а оттам е и неговият изповедник иконом Тодор Митов.

В. Василев е пообъркал нещата, защото не е историк, а доколкото знам - журналист и бизнесмен. Интересно е, защо историците от ръководството на Общобългарския комитет "В. Левски" не са го възпрели от тази рехава "пиар-акция", понеже се петни и името на Комитета. Спомням си как преди много години видният наш историк академик Иван Дуйчев с основание беше възкликнал: "Едва ли има друга наука, която толкова много да страда от натрапчивостта на любители или самозванци, колкото историята!"