http://www.pravoslavieto.com/life/09.16_sv_Kiprian_
Tsamblak.htm

В В памет на светителя Киприан, митрополит Киевски

Свети Киприан, митрополит Киевски и всеруски чудотворец, бил родом от България (от Търново, бел.ред.) и се отличавал със светия си живот (1), голямото си любомъдрие и начетеност в свещените книги (2). Той назидавал всички със своето боговдъхновено учение и душеспасителни наставления. Свети Киприан ревностно се подвизавал в делото на непрестанното учителство (3), наставлявал паството си да пребивава в страх Божий, всячески да се въздържа от смехотворство и празнословие и особено да усърдства в молитвата и истинското покаяние.

			* Село Голенишчево е разположено на живописно високо място зад Воробьовите възвишения около Москва и съществува досега. По друго време светителят се уединявал край така нареченото Свято езеро във Владимирска област, където също така построил храм в името на Преображение Господне. Бел.ред.

Той обичал тихия, безмълвен живот и затова често се оттеглял в своето митрополитско село Голенишчево*. Това безметежно място било разположено между две реки - Сетун и Раменис, и било заобиколено с гъста гора. Тук той построил храм в името на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст. Тук ръкополагал епископи и свещеници и усърдно се занимавал с преписване и превод на много свещени книги от гръцки на славянски (4) език. Той написал и житие на великия чудотворец светителя Петър, митрополит на цяла Русия (5).

Свети Киприан се упражнявал много и в молитвата и четенето на Божествените писания (6). Винаги имал в ума си паметта за смъртта, страшния съд Христов, мъченията на грешниците и блаженството на праведниците.

Преуспявайки в тези богоугодни подвизи, митрополит Киприан достигнал дълбоки старини и легнал на смъртния одър в своето село Голенишчево. Четири дни преди кончината си той написал прощална грамота, в която давал прошка и благословия на всички вярващи и сам с истинско християнско любомъдрие и смирение искал прошка от тях. Свети Киприан направил така, защото знаел каква сила има смирението: то покрива греховете и насочва всичко към добро. Преди кончината си светителят заповядал на епископите и приближените си да прочетат грамотата над гроба му при неговото погребение (7).

В такова смирение, с благодарствена молитва на уста, той починал в Господа в година 6914 от сътворението на света (през 1406 г. от Р.Хр., бел.ред.), на шестнадесетия ден от месец септември (8).

 

ББележки на редактора за живота и делото на ссв. Киприан

(1) Светителят Киприан отначало извършвал монашески подвизи на Атон, където по свидетелството на Търновския патриарх Евтимий се прочул с подвизите си.

 (2) Със своята образованост, любознателност и начетеност в свещените книги той бил известен още на Атон, откъдето се обръщал до свети патриарх Евтимий с молба да му пише за някои "църковни неща", а именно по въпросите за поклоните в дните на Петдесетница и в 12-те дни между Рождество Христово и Богоявление, за причастието със Светите Тайни при отсъствието на свещеник в пустините.

Неговата образованост, както и светият му живот, привлекли вниманието на Константинополския патриарх Филотей, който го приближил до себе си и го направил свое доверено лице, а после го ръкоположил за митрополит - първоначално на Киев и Литва. След смъртта на светителя Алексий свети Киприан станал митрополит на цяла Русия, като поел управлението на Руската църква през 1390 година, две години след църковно-йерархическите раздори.

 (3) Като паметници на неговото учителство са останали различните му послания, проникнати с дух на истинско християнско любомъдрие и ревностна пастирска грижа за духовните нужди на повереното му паство. Особено внимание заслужават посланията до игумен Атанасий и до псковското духовенство.

(4) Свети Киприан превел от гръцки Требник и Служебник, които в някои отделни части били приспособени към потребностите на руската църковна практика, канони и молитви, а също и Номоканона, който през XVI в. още се пазел в Московския Успенски събор. На него приписват и някои по-малки статии с литургически характер, част от които са преводни, а други - авторски. Светителят събирал канонически статии за руските светии и князе, разпращал преписи на литургията и други свещенодействия, като прилагал обяснения за тях и изобличавал произвола при извършването им. Изобщо в историята на Руската църква митрополит Киприан заема важно място, особено като радетел за изправяне на църковно-богослужебните книги и църковните обреди. Едно древно известие за свети Киприан свидетелства, че той "превел много свети книги от гръцки на руски език и оставил много писания за наша полза".

 (5) Съставеното от свети Киприан житие на свети митрополит Петър е проникнато от живо благочестие и е знак на благодарност заради избавянето от беди и тежък недъг, както свидетелства самият автор. До нас са достигнали още няколко негови исторически съчинения, някои от които са влезли в така наречената "Степенна книга". Запазено е свидетелство, че свети Киприан е написал много от житията на руските светии.

 (6) Според летописа свети Киприан бил изпълнен с "всякакво любомъдрие и разум", бил "много книжовен и духовен, писал книгите си със своята ръка и се упражнявал често в молитва и четене на Божествените Писания".

 (7) Прощалната или духовната грамота на свети Киприан била прочетена, според волята му, на неговото погребение, а после била четена и при погребенията на неговите приемници. Тя е изпълнена с християнско любомъдрие, проникната с дух на дълбоко благочестие и с трогателно красноречие повествува за тленността, суетата и нищожността на всичко земно и паметта за смъртта.

 (8) Мощите на свети Киприан били открити през 1472 г. и оттогава почиват в Московския Успенски събор (намирането и пренасянето на мощите се чества на 27 май). Особено внимание през времето, когато свети Киприан управлява Руската църква, заслужава чудното избавление на Москва и Русия чрез защитата на Божията Майка от страшното нашествие на азиатския завоевател Тамерлан. То съвпаднало с пренасянето на чудотворната Владимирска икона на Божията Майка от Владимир в Москва, извършено по разпореждане и желание на свети Киприан.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

ММитрополит Московски и на цяла Русия ККиприян

Св. Киприан Българин, стенопис от църквата "Св. седмочисленици", XX в., София

На нивата славянска са орали и сеяли много българи. За част от тях е известно почти всичко, а от други в историята са останали само имена.

Един от полузабравените българи е Киприян - митрополит Московски и на цяла Русия. Той е роден в Търново през 1330 година. Произхожда от рода на Григорий Цамблак. Своя път започва в Килифаревския манастирна св. Теодосий Търновски, след това отива в Константинопол, а по-късно - в Света Гора. Като монах в Атон Киприян се отличавал със своя свят начин на живот, за което свидетелствува посланието на св. патриарх Евтимий до инока Киприян - "Еуфимия". Сред монасите на манастирите в Света гора младият българин се прославил със своята образованост, любознателност и познаване на свещените книги.

Това не убегнало от вниманието на константинополския патриарх Филотей, който привлича инока и го прави свое доверено лице - "приближен монах". Патриарх Филотей е един от най-енергичните защитници на идеите на Свети Григорий Палама, провеждащ политика на обединяване на всички православни, прекратяване на междуособиците, постигане на единство сред руската и въобще сред православната църква.

Първото появяване на Киприян в Русия е през 1373 г. в качеството му на патриаршески пратеник. Той е разследвал отношенията на митрополит Алексий със западноруските черкви във връзка с жалбите на литовския княз Олгерд по повод на това, че московският митрополит не посещавал и дори забравял черквите му. По време на това си пребиваване Киприян съумял да вникне в интересите на литовските князе и се пострал да укрепи тяхното доверие към себе си така, че те пожелали да го имат за свой духовен баща.

Стремейки се да задържи Мала Рус в църковно единство с Великата Рус и стараейки се да запази Литва в православното лоно, патриарх Филотей ръкополага на 2 декември 1375 г. Киприян за митрополит Киевски, Руски и Литовски и решава след смъртта на митрополит Алексий Киприян да стане митрополит на цяла Русия.

На 23 май 1381 г., на празника Вознесение Господне, митрополит Киприян е посрещнат в Москва с особена тържественост:"И многу звонению бывшу во вся колоколы и многу народу сшедшуся на сретение его, яко весь град подвижеся.". Скоро обаче, през есента на 1382 г., митрополит Киприян изпада в немилост и е отстранен в Киев. По-спокойни времена за него настъпват в края на 1387 г., когато в Константинопол съборно е определено, че "митрополит Киевски и на цяла Русия ще бъде и ще се нарича кир Киприян, който до края на живота си ще заема този пост". Това решение на патриарх Нил е потвърдено през февруари 1389 г. от неговия приемник патриарх Антоний.

През есента 1390 г., през четвъртата седмица на Великия пост, митрополит Киприян тържествено влиза в Москва. След 14 години на усилия и премеждия Киприян получава повече, отколкото е желал някога - фактически той обединява под своята власт разделените части на Московската митрополия и до самата си кончина я управлява в качеството си на митрополит на цяла Русия.

В продължение на 17 години този високообразован българин заема най-високия пост в йерархията на Руската православна църква (РПЦ) като възприема и прилага реформите и концепциите на Патриарх Евтимий Търновски.

Бидейки любител на книжовни мъдрости, Св. Киприян постоянно преписва и разпространява полезни книги, превежда и редактира по-раншни преводи на светите книги. Особено място в творчеството му заема житието на светеца чудотворец, негов предшественик - митрополит Петър. И в това житие проличава панегиричния стил и похват, характерни за школата на древната българска столица.

Митрополит Киприян умира в лятната си резиденция на 16 септември (стар стил) 1406 г. Четири дни преди смъртта си той продиктувал грамота, като заповядал тя да бъде прочетена на глас при погребението му. В редица летописи към завещанието на Киприян се прилага философско-поетическо произведение за преходността и суетността на земния живот. Неговото дело е оценено от руските учени историци и изследователи.

Митрополит Киприян живее и твори в сложно време на междуособни борби, когато многобройните руски уделни князе с мъка се разделят със своята независимост. В това отношение ролята на митрополит Киприян е огромна. Той допринася много за обединението на руските земи около Московското княжество, защото това е повелята на времето: за да дадат успешен отпор на многобройните вътрешни и външни предизвикателства, руските славяни е трябвало да бъдат единни и сплотени.

Духовният и граждански подвиг на митрополит Киприян не е забравен в Русия. Той е погребан в главния руски храм - в Успенския събор в Кремъл, в югозападното крило на черквата.

Името на светеца Киприян е вписано в православния календар на Руската православна църква и се отбелязва два пъти годишно - на 23 май и 16 септември.

Петър Куцаров