Заради женското си име кардамонът в Южна Индия получил прозвището „Царицата на подправките”. Кардамонът е екзотична подправка, която намира огромно приложение в източната кухня, а също така и в лечението на някои здравословни неразположения. През последните десетилетия намират и добра почва в българската кухня. На вкус кардамонът е пикантна подправка със силен аромат. Той спада към семейство Джинджифилови (Zingiberaceae). Латинското наименование на кардамона е Elettaria cardamomum и затова понякога вместо кардамон тази подправка се изписва като кардамом.

Кардамонът е многогодишно растение, което достига височина между 1.80 и 3.60 метра. То образува зелени семенни шушулки, които се изсушават, а семената се използват в кулинарията цели или смлени. Цветът на семената варира от от зелено-кафеникави, стигащи чак до черно и до изкуствени бели семенца. Счита се, че най-качествен и скъп е зеленият кардамон, а кафявият се определя за по-некачествен. Белите зрънца на кардамона се тачат като най-естетични. Те се получават, след като се избели черен кардамон.

Кардамонът е древна подправка, като в Индия е добре известен стотици години преди началото на новата ера. Тази специфична подправка произхожда от тропическите джунгли в Индия, Шри Ланка, Малайзия и Суматра. Според официалните сведения в Европа е внесена за първи път около 1200 г, но истината е, че на Стария континент кардамонът се появява още с търговските кервани от Изтока към Древна Гърция и Рим.

Дори Хипократ пише в своите трудове за същността на кардамона. Той описва растение, виреещо в Южна Индия и достигнало Древна Гърция и Рим благодарение на търговията с Изтока. Още в началните етапи от разпространението си кардамонът е бил прочут с разнообразните си ползи за човека. Освен, че му се носела славата на афродизиак, той бил прилаган и в парфюмерийната индустрия. Средновековието е бил забранен от църквата, която го определила като прекалено сладострастен за свещениците.

Днес кардамонът се отглежда в Непал, Тайланд и Централна Америка, като 60 % от световното производство на кардамон се изнася за арабските страни - Югозападна Азия и в Северна Африка. Кардамонът има доста силен, специфичен и неповторим вкус, придружен с много силен аромат. Добре е кардамонът да се съхранява цял в шушулките, тъй като след смилане семената бързо губят аромата си.

В кардамон се съдържат големи количества калций, желязо, цинк, магнезий и фосфор. В него се намират витамините В1, В2 и В3. Сред активните му компоненти са камфор, неролидол, линалол, борнилацитат.

Кардамонът е доста скъпа подправка. Той се нарежда на второ място по цена, единствено след подправката шафран, а някои смятат и че е трети, като е изпреварен и от ванилията. За сметка на това обаче няколко зрънца кардамон са напълно достатъчни за овкусяване на цялото ястие. Кардамонът се използва в индийската и азиатската кухня цели или смлени. Вместо да се смилат зърната, често се прилагат цели сцепени шушулки в готвенето.

Смленият кардамон е основна съставка на кърито. Запазена марка на Близкия Изток е кардамонът да се сложи в кафето, а в други страни като Иран го използват в чая. Особена чест в бедуинската култура е да почерпиш госта си с кафе с кардамон. В Индия го прибавят като съставка на билковите чайове, наричани Йоги чай. Индийският щат Сиким е първи по отглеждане и производство на подправката в страната.

Заради силния си вкус и аромат кардамонът трябва да се прилага в малки количества. В Скандинавската кухня е любим при приготвянето на печени ястия. В арабските страни се използва за подправяне както на местни сладки като ориенталската халва, така и на солени ястия от ориз имесо, известни като пилаф.

В Индия кардамонът е задължителна съставка за къритата и гарам-масалата. Макар, че в Европа кардамонът е по-малко познат, той намира широко приложение и в Германия, където се използва за подправяне на сладки. Скандинавските страни си остават най-големите европейски вносители на кардамон. Там източната подправка се използва за подправяне както на кейкове, хлябове и печенисладкиши, така на и някои видове колбаси.

Кардамонът освен уникална подправка за кулинарията е и използван и като лекарство. Според древното индуско учение Аюрведа кардамонът има силата да направи човешкия характер по-благ, като той съумява да да избягва конфликтите и да прощава обидите. Чрез неговата употреба се преодоляват конфликтите в семейството и се изгражда търпимост към неприятните хора.

Кардамонът премахва и натрапчивите мисли за ненужни покупки, гласи учението за Аюрведа. Според индийската народна медицина кардамонът лекува раздразнен стомах, болки в гърлото,мигрена, а в комбинация с мляко и мед –импотентност. Само една щипка кардамон в кафето и чая променя напитките коренно, като те стават далеч по-ободряващи, тонизиращи, а постфактум действат и като афродизиак.

В българската медицина използват кардамон в малки количества като ефективно газогонно средство. В Азия той се прилага много широко за лечение на инфекции в устната кухина, за проблеми с гърлото, белодробни проблеми, стомашни разстройства и дори възпаления на клепачите. Прилага се и при камъни в бъбреците и жлъчката, както и като противоотрова при ухапване от змии.