Сергей Филипов, кмет на Тараклия в Молдова, е жертва на политически скалъпен процес, за който нашата страна срамежливо мълчи.

Да питам нещо, на което знам отговора - да разбрахте случайно, че вчера в парламента на Молдова имаше обсъждане на законопроект за предоставяне на специален статут на Тараклийския район? А да знаете, че същевременно срещу кмета на Тараклия върви процес за това, че при изграждане на градинка в центъра на града е отсякъл 6 изсъхнали дървета? Знаете ли, че за това "престъпление" молдовската прокуратура му иска 6 години затвор - по една година за всяко сухо дърво? Не знаете? Разбираемо е. Нашите медии никъде не отразиха това.

Ще кажете - какво ни интересува това? Ами интересува ни. Защото в Тараклийския район живеят 75% от българите в Молдова и защото те се борят за своята автономия, или поне културно-просветна обособеност. Защото кмета на Тараклия стана известен в цяла Молдова като смел и последователен защитник на своите сънародници, т. е. на българите. И защото делото срещу него има за цел да смачка именно тази обединителна за всички молдовски българи фигура.

Ще кажете - какво им пречат българите. Ами пречат им. Защото не подкрепят официалната власт и са срещу асоциирането на Молдова в Европейския съюз.

Ще кажете - ама защо нашата държава нехае, защо медиите ни мълчат? Ами защото предложението за даването на специален статут на българския район беше внесено от КПРМ (Комунистическа партия на република Молдова), а срещу него се обявиха управляващите либерали. Т. е. проруските партии вчера бяха в защита на българския интерес, а управляващата проамериканска и проевропейска Либерална партия беше против. Кажете, българи, как да каже нещо нещастната ни колонийка, как да измяукат каквото и да е нещастните ни медийки, след като трябва да ви кажат това, което написах по-горе? Няма как разбира се, не е нито евро, нито пък атлантическо. И затова робски си затраяха.

Ще кажете - е, случва се, не са реагирали навреме. Да беше сефте, както се казва, да разберем пропуска, но то е правило, а не изключение. Миналата година след преврата в Украйна първото нещо, което направиха новите власти, беше да се отмени закона за регионалните езици, даващ официален статут в някои райони и на българския. Нашите политутки, извинете, политици, дружно изръкопляскаха на тази репресия, защото тя удари най-вече по руския език, а ние нали сега сме най-верните слуги на американците, та така. Е, и българския отиде в канала, но карай да върви, важното е евроатлантическата кауза да върви напред, пък нашите хора кучета ги яли. Едва след намесата на Унгария и Румъния, които защитиха своите малцинства, законът беше възстановен. След това започнаха натиск срещу всички български лидери. Най-много си изпати Юрий Граматик, един от най-влиятелните одески българи, бивш банкер. Е, тогава още не беше бивш, но бързо стана такъв след като прояви характер и защити своите сънародници от вилнеещите майдановци в Одеса. Да чухте нещо за това нейде по нашите отходни канали, наречени медии? А да разбрахте, че имаше и двама изгорени българи сред жертвите на Одеското клане в Дома на профсъюзите? Не, нали?

А  когато беше кримския референдум да чухте мнението и позицията на кримските българи? Да разбрахте, че в кримското правителство има и един българин - министъра на строителството? Е как да разберете, българи, като те щяха да ви кажат обратното на това, което официалната пропаганда ни налива в главите ката ден.

Сега ако питате дали българите в Молдова и Украйна вярват на България, нали се сещате какво ще трябва да си отговорите? Парадоксално е, но техните интереси се защитават не от нашата страна, а от Русия. Тя разбира се не го прави от любов към българите, а от свои съображения, но фактите са такива, каквито са. Дори днес в молдовския парламент законопроектът за Тараклия е отхвърлен с този довод - че става дума за руска диверсия. Значи щом българския интерес съвпада с руския, майната му на българския - това е извода.

Аз обаче като българин ще кажа майната ви на всички - министри, депутати, дипломати - щом не защитавате българския интерес, независимо дали вътре или вън от Родината. Надявам се един ден, и дано този ден дойде скоро, да можем да ви раздадем правосъдие - на всекиму според заслуженото. А на нашите сънародници в чужбина пожелавам успех в борбата за защита на българския корен. Дано един ден да можем да им помогнем, преди да са паднали напълно.

Сергей Филипов, Юрий Граматик и всички българи около тях го заслужават!