Аварийно кацане във Варна
Черни чембери пороите свлякоха,
черната - болна от дъжд, се поду,
гаргите - по-неразбрани от всякога -
грачеха грозно арийско урду,
гърмели, тътени, армии, полкове -
облаци къртеха тежкия свод,
и се набръчка - от ужас ли, болка ли? -
звяр и природа, небо и род,
в сури градушки - из ниви намачкани,
Времето даже пълзи по корем,
и полудяваме всички от бачкане,
и - от лъжи оглупели, си мрем,
белият кораб отплава от пристана,
скърца ми в гърлото буцата сол,
някой ще каже ли голата Истина? -
Царят, откакто го помня, е гол,
сам, чужд и ничий - в простори увиснали,
карам я някак - на автопилот.
Господи, писна ми. Писна ми! Писна ми
от изфирясал напразно живот.
ВАЛЕРИ СТАНКОВ
23. Юни 2014
РАДЕВ КЪДЕ СИ, ПРАВИТЕЛСТВОТО И НАРОДНОТ...
Господ да ни е на помощ с това нещо на в...