Постинг
07.02.2014 06:41 -
ЕДНА ОТЯВЛЕНА АТЕИСТКА СЕ ПОКЛАНЯ ПРЕД ИСУС
ЕДНА ОТЯВЛЕНА АТЕИСТКА СЕ ПОКЛАНЯ ПРЕД ИСУС
(От: Бренда Х.)
Преводач: Роза Саронова
Достига до вас с лобезното съдействие на Precious Testimonies
http://hristiqni.com/svidetelstva/1937-edna-otyavlena-ateistka-se-poklanya-pred-isus
християни.ком
Някога бях атеистка. Изобщо не вярвах в Бога. Да вярвам в Исус Христос за мен беше като да вярвам в Дядо Мраз – пълна измишльотина. Държах се грубо с тези, които се опитваха да ми кажат за Исус Христос и се препирах с тях за историите описани в Библията. Майка ми, която въпреки че не ходеше на църква, се опита да е накара да ида. Отговорих ѝ: „За какво? Дори не вярвам в Бога. На всичкото отгоре, само в този ден от седмицата мога да си поспя до късно.“
Бог обаче има Своите Си начини да достигне човека. За всеки един, Той има план, който да го отведе при Него. Молитвата е ключа към спасението. Някой се беше молил за мен. Навярно са били молитвите на баба ми, която никога не срещнах или пък тези на някоя леля, която е обичала Господа.Или може би на учителката ми, с която живях 4 години. Не зная кой или колко души са се молили за мен, но един ден аз разбрах, че Бог съществуваше и че Исус беше Спасителят на света.
Възможно е и вие да осъзнаете това, защото някой се моли за вас. Сигурно, в този момент, вие не ми вярвате ... Но вие сте толкова специален за Исус Христос, колкото всеки друг живял на земята или ще живее на тази планета.
Ще ви разкажа как се обърнах към Бога. Лепях тапети за една компания, която работеше в сферата на жилищното строителство, но ме уволниха. Всъщност, уволниха всички работници, защото компанията обяви фалит. Един ден ми се обади колега, който беше дърводелец в същата фирма. Попита ме дали искам да налепя тапетите в един дуплекс, който бил закупен от пастора на Свободната Методистка Църква. Бих направила почти всичко за пари, но пък явно трябваше да изтърпя „да ми проповядват“ докато работех там. Помолих една от колежките ми да ми помогне. Работихме три дена за пастора. Той обаче, нито веднъж не ни проповядва ; нито веднъж не ни покани в неговата църква. Пастора се отнесе много мило към нас, носейки ни безалкохолни напитки и леки закуски. Моята колежка обсъди проблемите в брака си с него. Той беше много сърдечен, внимателен и състрадателен. Не проповядва и на нея. Просто я слушаше докато тя изливаше болката си и се моли с нея.
След като приключихме работата си, всеки тръгна по своя си път. Но преди да настъпи уикенда, аз започнах да си мисля: „Защо пък да не пратя децата си на Неделно училище?“ Тогава не разбирах, че всъщност това е бил Святият Дух, Който е говорил на моят дух. Исках да заведа децата в църквата на пастора, в чийто дом бях лепила тапетите. Смятах да ги оставя в Неделното училище и когато урока свърши, да мина да ги прибера. Когато пастора ме видя да влизам в църквата с децата си, направо остана с отворена уста от учудване. Той беше изключително радостен, че ни вижда и ме покани да остана на Неделното училище за възрастни, където той беше учителят. Истината е, че не ми се оставаше, но понеже той се беше отнесъл към мен и колежката ми толкова мило, просто не можах да му откажа. След Неделното училище, той ме покани да остана на хвалебствената служба. Не си спомням за какво проповядва. Но след службата, пастора ми даде една книга – „Добри новини за съвременния човек“. Това беше една от книгите на Новият Завет, написана на чист английски.
Чудо! Желанието на майка ми се беше изпълнено. Много пъти аз бях отказвала да ида на църква и изхвърлях всичко, свързано с Библията, което някой ми даваше. А сега – бях на църква в този юнски ден на 1972 и ... приемах Новият Завет даден ми от пастора.
На следващата сутрин, след като съпругът ми замина на работа, с цигара в ръка и чаша кафе пред мен, аз започнах да чета Библията. Прочетох Евангелието на Матей, после на Марк, Лука ... на веднъж. Станах Християнка, четейки Евангелието на Матей. Бог отвори очите ми за Истината, разкривайки любовта Си към цялото човечество. Докато четях за чудесните неща, които Исус вършеше, за да помага на хората, аз си представях как вървя до Него и ставах свидетел на всичко, което Исус правеше и казваше. Христос стана реален за мен. Изпитвах нежност към Него. Чувствах, че ми е приятел. Усещах Неговата любов.
Четях следното: „И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина. И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му. И почнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски! И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се.“
Почувствах как в мен се надигна гняв. Мразех тези войници, защото те нараняваха Този, Когото обичах. Исус стоеше мълчаливо пред обвинителите Си. Приковаха Го гол на кръста. Три часа Той беше в неописуеми страдания. Продължаваха да Му се подиграват: „Ако Ти Си Христос, слез от кръста!“, крещяха те.
Двама престъпника бяха разпнати заедно с Исуса – единият от лявата Му страна, другият от дясната. Единият беше крадец и също се присмя на Божият Син. Дргият го смъмри за това, че не се покайва за греховете си. Исус обеща на този, който погледна към Него, търсейки спасение, че днес ще бъде с Господа в Рая.
Дори и прикован на кръста – Исус продължаваше да спасява.
Бях толкова погълната от този момент, че сълзи напълниха очите ми. Едва можех да виждам това, което четях. После Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Изведнъж сякаш светкавица ме прониза и аз осъзнах, че също се бях подиграла с Христа и похулила чудесното Му име. Заля ме неописуема печал и скръб. Помолих Го да ми прости. Знаейки, че Го направи, аз станах дете на Бога.
Когато се замисля за страданията, които Господа преживя, измъчван и бит, отвъд всяко човешко разбиране, аз искам да Му дам живота си. Нашата човешка природа много често се изпречва на пътя ни и аз разбирам, че понякога върша неща, които го огорчават. Но Исус все още прощава на едно каещо се сърце.
Исус премахна желанието ми да пуша и аз реших да стана учителка в Неделното Училище. Исках да бъда добър пример.
От този юнски ден на 1972 насам, откакто срещнах Исус, аз се моля за тези, които обичам. Молитвата ме заведе в Неговото Царство и знам, че ще отведе и други там. Божията воля е да не погине ни един човек, но всеки да получи вечен живот чрез Исуса Христа. Като Християни нашата задача е да идем и проповядваме Добрата Вест на света, правейки ученици на Господа. Това е нашата мисия.
Бог има план за живота на всеки един от нас. Бог познава нашите сърца. Той знае всичко за нас – нашите болки, мъката ни, мотивите зад всяко една мисъл и дело, гордостта ... и нашите тайни. Той ще работи с нас индивидуално. Много хора си мислят, че могат да постигнат всичко, което си наумят, но не могат да разберат, че Бог може да смаже една мечта основана на себето и собствените им сили, като отнеме последният им дъх, който Сам Той е положил в тях т.е. чрез смъртта.
Понеже днес вярвам в Бога и съм се доверила на Исус за спасението си, ми е доста трудно да проумея, че някога не съм имала вяра в Него и че не съм вярвала, че Той съществува. Вселената и изобщо цялото творение са нещо много комплексно и сложно. Не може просто ей-така „да са се появили“. Как е възможно някой да не вярва в сътворението?
Бог желае да му дадеш сърцето си. Толкова ли ти е трудно да гоо направиш след като знаеш какво Той направи за теб?
Източник: http://hristiqni.com/svidetelstva/1937-edna-otyavlena-ateistka-se-poklanya-pred-isus#ixzz2sbl3d4dN
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
