Постинг
02.02.2014 13:12 -
Рудолф Щайнер — антропософски цитати за Архангел Михаил
Рудолф Щайнер — антропософски цитати за Архангел Михаил
http://zdravjivot.org/12030/рудолф-щайнер-за-архангел-михаил/
Староеврейската дума Михаил всъщност би трябвало да се преведе като Гледащ-Бога; Провъзгласяващ-Бога би означавало същото като Гавраил; Искащ-Бога означава същото като Рафаил. Докато действаме във физическия свят чрез нашите три душевни сили (мислене, чувстване и воля), съществата на висшите йерархии действат чрез други същества. Както ние работим чрез представи, чувства и воля, определен бог действа чрез Михаил, Гавраил, Рафаил. Аз действам чрез Михаил, Гавраил, Рафаил, означава за Бога същото, кoeто за нашата душа означава: Аз работя чрез мислене, чувстване и воля. (GA-272, стр. 203, издание 1981. Духовно-научни разяснения към Гьотевия „Фауст“. Том I: Фауст – волевият човек)
* * *
Староеврейският народ признава Яхве за най-висш бог. За тогавашните хора Яхве принадлежи към ранга на «Откровенията». Той е възвишена същност, която те признават за свой бог, като са си казвали: Този, който ни води и насочва по поръка на Яхве като негов първи пратеник (на гръцки архангел), е «Михаил», един от архангелите, на немски означава, «който стои пред Бог». По староеврейски той се е наричал «Лицето на Бог», понеже принадлежащият към Стария завет човек, когато е поглеждал към Бог, е чувствал, че Михаил стои пред Бог и представлява неговата същност, както човешкото лице изразява човешката същност. Затова са го наричали буквално «Лицето на Бог». (GA-102, стр. 142f, издание 1974. Въздействието на духовните същества върху човека)
* * *
Онези сред еврейските свещеници, които са поглеждали в пълно съзнание към Яхве, осъзнават, че не могат да го достигнат непосредствено с човешките си познания. Но те също са знаели, че хората могат да се приближат до Яхве чрез Михаил. Те са наричали Михаил «Лицето на Яхве». Както опознаваме някой човек, когато погледнем лицето му, както от мекотата на лицето му си вадим заключения за добротата на душата му, от начина как ни поглежда – за характера му, така духовниците на Стария завет от промъкващите се в душата им чрез атавистичното ясновидство откровения за Лицето на Яхве, Михаил са искали да си извадят заключения за Яхве, който още е бил недостижим за човечеството. Какво би станало от старозаветния еврейски народ, ако хората вместо да се доближат до Яхве чрез Михаил, биха искали непосредствено да достигнат до Яхве? В такъв случай от тях би произлязъл нетолерантен, егоистичен в народностната си същност народ, който щеше да мисли само за себе си. Защото Яхве е богът, свързан с всичко природно и във външно-историческото човешко развитие той отпечатва същността си във връзката на човешките поколения, както тя се проявява в народностната същност. Само поради това, че староеврейският народ се доближава до Яхве чрез Михаил, се предпазва да стане егоистичен народ, в който Христос-Исус не би могъл да се роди. (GA-195, стр. 35f, издание 1962. Мировата Нова година и новогодишни мисли)
* * *
Не само кръвта непрекъснато се издига към главата от останалия организъм, но и в кръвта постоянно се издигат онези душевно-духовни мисловни форми, от които е изтъкан света, от които е изтъкан също и нашият организъм. Тези душевно-духовни мисловни форми човекът днес не ги възприема със своето нормално съзнание, но сега е епохата, в която трябва да започне да възприема това, което се издига като мисловни форми от собственото му същество. И великата могъща тайна, че човекът е развил главата си в течение на продължително развитие, че някога се е присъединил и останалият му организъм, че главата вече е започнала низходящо развитие, но това, което човекът може да почувства като своята божествена същност, трябва да започне да му говори от останалия организъм, а не чрез главата. Чрез главата към човека първоначално говорят само луциферичните същества. И можем да кажем: Към главата на човека му е бил прибавен останалият организъм, за да могат боговете му да се обръщат към него. Бог вдъхва в човека живото си дихание и той става жива душа. Тук в Стария завет правилно се говори, че божественият импулс се внася в човека не чрез дейността на главата му. При учителите на древния еврейски народ срещаме навсякъде знанието, че са възприемали своя бог не чрез непосредствени сетивни възприятия, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко това, за което посредничи главата, а Бог им е говорил чрез сънища – под което те са разбирали не обикновените, отговарящи на външната реалност сънища, – говорил им е в такива моменти на ясновиждане, както на Мойсей от горящия храст и други подобни. И когато посветените в тези древни времена са били запитвани как са си представяли, че божественият мир идва в тях, те са отговаряли: Говори ни Бог, чието име е непроизносимо, но той говори чрез своето Лице. А лицето на техния бог са наричали Михаил. Своят бог са го възприемали като оставащ непознат дори и в съзерцанията на ясновидеца. Но Михаил им говори само когато хората са успявали да се пренесат в състояние, различно от обикновеното съзнание, когато са могли да се пренесат в състояние на ясновидство, чрез което в съзнанието навлиза това, което иначе само твори върху човека и живее или във времето от заспиването до събуждането, или в неосъзнаваната воля, която всъщност също спи, дори тогава, когато сме будни през деня. И така откровенията на Яхве в древното еврейско учение са били наричани откровения на нощта… (GA-194, стр. 33f, издание 1983. Мисията на Михаил. Откровението на истинските тайни на човешкото същество)
* * *
Колкото повече човек, като духовнонаучен изследовател, навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече установява, че съществата там се проникват едно в друго, те не са разграничени повече едно от друго, така че е трудно да се различават. Преди всичко не бива да се изпуска от вниманието еволюцията, когато се разглежда името на Яхве, и по-специално когато се свързва с името на Христос, понеже Христос се разкрива чрез Яхве, доколкото му е било възможно преди Мистерията на Голгота. Ако се направи сравнение между Яхве и Христос, е добре да се сравнят образите на слънчевата и лунната светлина. Христос е слънчевата светлина, а Яхве – отразената Христова светлина. (GA-152, стр. 35, издание 1980. Въведение към Мистерията на Голгота)
* * *
Има много същества като Михаил, които принадлежат към същия ранг. Но това особено същество, което езотерично е познато под името Михаил, стои толкова по-високо от своите другари, колкото Слънцето е по-висше от планетите, от Венера, Меркурий, Юпитер и т. н. Можем да кажем, че Яхве се разкрива чрез Михаил, един от архангелите. Познаването на същността на това, което описахме като Яхве, не се ограничава само с древните евреи, то е широко разпространено. Когато се разгледат последните 5 столетия след Христос, се открива, че през цялото това време съществува едно откровение на Михаил. Можем да намерим това откровение под друга форма в Платон, Сократ и Аристотел, в гръцката философия, дори в старите гръцки трагедии по време на 5-тото столетие след Мистерията на Голгота.
Ако се опитаме с помощта на окултните знания да осветим действителните събития, можем да кажем, че Христос-Яхве е съществото, придружаващо човечеството през цялата му еволюция. Но през епохите, следващи една след друга, Христос-Яхве винаги се разкрива чрез различни същества от ранга на Михаил. Така да се каже, той винаги избира друго лице, с което да се обърне към човечеството. И според това дали е избран един или друг от йерархията на архангелите, за да бъде посредник между Христос-Яхве и човечеството, на човека се разкриват съвсем различни идеи и възгледи, импулси на чувстването, импулси на волята и т. н. Можем да опишем цялото време, което, така да се каже, заобикаля Мистерията на Голгота, като епохата на Михаил и да приемем Михаил като пратеник на Яхве. Водещата култура на човечеството, носи печата на Михаил. Със своите качества, своята сила той излива в човечеството това, което следва да му бъде дадено в онези времена. По-късно идват други същества, които също от духовните светове са изпратени като инспиратори на човечеството, други същества от ранга на архангелите.
Както вече споменахме, Михаил е най-великият, най мощният, най-значимият, така че всяка епоха на Михаил, винаги е най-важната или една от най-важните в еволюцията на човечеството. Защото епохите на различните архангели се повтарят. И от голямо значение е фактът, че всяко такова същество от йерархията на архангелите дава основния характер на епохата. Те предимно са водачи на различните националности, но понеже стават водачи на определени епохи и са били водачи на минали епохи, в известен смисъл също са станали водачи на цялото човечество. (GA-152, стр. 36 издание 1980. Преходни степени преди Мистерията на Голгота)
* * *
Михаил инспирира човечеството през доста столетия, около 500 години преди Мистерията на Голгота, както се знае от древните мистерии на Платон и др. Но скоро след като се извършва Мистерията на Голгота и Христос се съединява с еволюцията на Земята, престава непосредственото влияние на Михаил. Другите архангели, другарите на Михаил, не са могли да инспирират човечеството така, че да разбере Мистерията на Голгота. Това обяснява несъответстващите си интерпретации на различните християнски учения. В тези учения много неща са инспирирани от другарите на Михаил. Тези учения не са били инспирирани от самия Михаил, а стоят в такова съотношение към неговите инспирации, както планетите към могъщото Слънце. (GA-152, стр. 42, издание 1980. Преходни степени преди Мистерията на Голгота)
* * *
Самият Михаил е минал през развитие. От края на 19-тото столетие можем отново да смятаме Михаил за предводител. (Сс 152, стр. 38, издание 1980. Преходни степени преди Мистерията на Голгота)
* * *
Едва сега, в нашето съвремие, отново имаме такова влияние, директна инспирация от Михаил, която се подготвя през 16. столетие. В това време архангелът, стоящ най-близо до Михаил, дава на човечеството инспирацията, която води до усъвършенстване на природната наука в съвременната епоха. Природната наука на съвремието произлиза не от инспирацията на Михаил, а от един от неговите другари – Гавраил. Тази научна инспирация клони да създаде една наука, един мироглед, който дава разбиране само за материалния свят и е свързана с физическия мозък.
В продължение на последните няколко столетия, Михаил отново заема мястото на този инспиратор на науката и през следващите столетия ще даде на света нещо, което в определен смисъл е също толкова важно – дори по-важно, понеже е по-духовно – безмерно по-важно от материалната наука, която се е изкачвала стълба по стълба от 16. столетие насам. Както някога другарят архангел дарява света с науката, така в бъдеще Михаил ще даде духовното познание, в чието начало се намираме сега. Също както Михаил е изпратен като посланик на Яхве, огледалото на Христос 500 години преди Мистерията на Голгота, за да даде отпечатъка си на онази епоха, така сега за нашата епоха Михаил е станал пратеник на самия Христос.
Също както в древните еврейски времена древните еврейски посветени са можели да се обръщат към Михаил като към външното откровение на Яхве или Йехова, така ние можем да се обърнем сега към Михаил, за да получим през следващите няколко столетия от него все по-дълбоко духовно откровение, което все повече може да ни разбулва Мистерията на Голгота. Това, което се извърши преди 2000 години, но можа да стане познато на света чрез различните християнски секти и чиито дълбини ще могат да се разкрият едва през 20. столетие, когато вместо науката, ще се наложи духовното познание, дарът на Михаил, би трябвало да изпълни сърцата ни с неизмеримо дълбоки чувства насреща на духовността на нашата епоха. Ние ще узнаем, че през последните няколко столетия (това е съобщено през 1913 година) се е отворила една врата, през която разбирането може да дойде към нас. (GA-152, стр. 42 и сл., издание 1980. Преходни степени преди Мистерията на Голгота)
* * *
До 1879 година от духовните светове върху Земята действа Гавраил. От 1879 г. действа духът, когото наричаме Михаил. Той е в известен смисъл най-силният от сменящите се водещи духове на епохите. Другите действат предимно в духовното. Михаил има силата да внесе духа във физическия свят. Като сравнение би могло да се каже: Каквото представлява златото между металите, това е Михаил между духовете, които принадлежат към йерархията на архангелите. Както всички метали въздействат предимно върху етерното тяло, обаче златото действа същевременно върху физическото тяло, така всички други водещи духове действат в душата. Но Михаил е този, който същевременно може да въздейства и върху физическия ум, върху физическия разум. Например, понеже той не е водещ дух през 15-тото столетие, при Орлеанската дева е трябвало да потърси път като инспиратор без човешкия разум, без човешкото разбиране и мисловни способности, един напълно вътрешен път през най-вътрешните човешки душевни сили. Христос въздейства върху Орлеанската дева чрез Михаиловия дух, но въздейства върху всичко друго, освен върху силите на ума и разума. (GA-157, стр. 104f, издание 1981. Съдбите на хората и съдбите на народите)
http://zdravjivot.org/12030/рудолф-щайнер-за-архангел-михаил/
Староеврейската дума Михаил всъщност би трябвало да се преведе като Гледащ-Бога; Провъзгласяващ-Бога би означавало същото като Гавраил; Искащ-Бога означава същото като Рафаил. Докато действаме във физическия свят чрез нашите три душевни сили (мислене, чувстване и воля), съществата на висшите йерархии действат чрез други същества. Както ние работим чрез представи, чувства и воля, определен бог действа чрез Михаил, Гавраил, Рафаил. Аз действам чрез Михаил, Гавраил, Рафаил, означава за Бога същото, кoeто за нашата душа означава: Аз работя чрез мислене, чувстване и воля. (GA-272, стр. 203, издание 1981. Духовно-научни разяснения към Гьотевия „Фауст“. Том I: Фауст – волевият човек)
* * *
Староеврейският народ признава Яхве за най-висш бог. За тогавашните хора Яхве принадлежи към ранга на «Откровенията». Той е възвишена същност, която те признават за свой бог, като са си казвали: Този, който ни води и насочва по поръка на Яхве като негов първи пратеник (на гръцки архангел), е «Михаил», един от архангелите, на немски означава, «който стои пред Бог». По староеврейски той се е наричал «Лицето на Бог», понеже принадлежащият към Стария завет човек, когато е поглеждал към Бог, е чувствал, че Михаил стои пред Бог и представлява неговата същност, както човешкото лице изразява човешката същност. Затова са го наричали буквално «Лицето на Бог». (GA-102, стр. 142f, издание 1974. Въздействието на духовните същества върху човека)
* * *
Онези сред еврейските свещеници, които са поглеждали в пълно съзнание към Яхве, осъзнават, че не могат да го достигнат непосредствено с човешките си познания. Но те също са знаели, че хората могат да се приближат до Яхве чрез Михаил. Те са наричали Михаил «Лицето на Яхве». Както опознаваме някой човек, когато погледнем лицето му, както от мекотата на лицето му си вадим заключения за добротата на душата му, от начина как ни поглежда – за характера му, така духовниците на Стария завет от промъкващите се в душата им чрез атавистичното ясновидство откровения за Лицето на Яхве, Михаил са искали да си извадят заключения за Яхве, който още е бил недостижим за човечеството. Какво би станало от старозаветния еврейски народ, ако хората вместо да се доближат до Яхве чрез Михаил, биха искали непосредствено да достигнат до Яхве? В такъв случай от тях би произлязъл нетолерантен, егоистичен в народностната си същност народ, който щеше да мисли само за себе си. Защото Яхве е богът, свързан с всичко природно и във външно-историческото човешко развитие той отпечатва същността си във връзката на човешките поколения, както тя се проявява в народностната същност. Само поради това, че староеврейският народ се доближава до Яхве чрез Михаил, се предпазва да стане егоистичен народ, в който Христос-Исус не би могъл да се роди. (GA-195, стр. 35f, издание 1962. Мировата Нова година и новогодишни мисли)
* * *
Не само кръвта непрекъснато се издига към главата от останалия организъм, но и в кръвта постоянно се издигат онези душевно-духовни мисловни форми, от които е изтъкан света, от които е изтъкан също и нашият организъм. Тези душевно-духовни мисловни форми човекът днес не ги възприема със своето нормално съзнание, но сега е епохата, в която трябва да започне да възприема това, което се издига като мисловни форми от собственото му същество. И великата могъща тайна, че човекът е развил главата си в течение на продължително развитие, че някога се е присъединил и останалият му организъм, че главата вече е започнала низходящо развитие, но това, което човекът може да почувства като своята божествена същност, трябва да започне да му говори от останалия организъм, а не чрез главата. Чрез главата към човека първоначално говорят само луциферичните същества. И можем да кажем: Към главата на човека му е бил прибавен останалият организъм, за да могат боговете му да се обръщат към него. Бог вдъхва в човека живото си дихание и той става жива душа. Тук в Стария завет правилно се говори, че божественият импулс се внася в човека не чрез дейността на главата му. При учителите на древния еврейски народ срещаме навсякъде знанието, че са възприемали своя бог не чрез непосредствени сетивни възприятия, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко това, за което посредничи главата, а Бог им е говорил чрез сънища – под което те са разбирали не обикновените, отговарящи на външната реалност сънища, – говорил им е в такива моменти на ясновиждане, както на Мойсей от горящия храст и други подобни. И когато посветените в тези древни времена са били запитвани как са си представяли, че божественият мир идва в тях, те са отговаряли: Говори ни Бог, чието име е непроизносимо, но той говори чрез своето Лице. А лицето на техния бог са наричали Михаил. Своят бог са го възприемали като оставащ непознат дори и в съзерцанията на ясновидеца. Но Михаил им говори само когато хората са успявали да се пренесат в състояние, различно от обикновеното съзнание, когато са могли да се пренесат в състояние на ясновидство, чрез което в съзнанието навлиза това, което иначе само твори върху човека и живее или във времето от заспиването до събуждането, или в неосъзнаваната воля, която всъщност също спи, дори тогава, когато сме будни през деня. И така откровенията на Яхве в древното еврейско учение са били наричани откровения на нощта… (GA-194, стр. 33f, издание 1983. Мисията на Михаил. Откровението на истинските тайни на човешкото същество)
* * *
Колкото повече човек, като духовнонаучен изследовател, навлиза в свръхсетивните светове, толкова повече установява, че съществата там се проникват едно в друго, те не са разграничени повече едно от друго, така че е трудно да се различават. Преди всичко не бива да се изпуска от вниманието еволюцията, когато се разглежда името на Яхве, и по-специално когато се свързва с името на Христос, понеже Христос се разкрива чрез Яхве, доколкото му е било възможно преди Мистерията на Голгота. Ако се направи сравнение между Яхве и Христос, е добре да се сравнят образите на слънчевата и лунната светлина. Христос е слънчевата светлина, а Яхве – отразената Христова светлина. (GA-152, стр. 35, издание 1980. Въведение към Мистерията на Голгота)
* * *
Има много същества като Михаил, които принадлежат към същия ранг. Но това особено същество, което езотерично е познато под името Михаил, стои толкова по-високо от своите другари, колкото Слънцето е по-висше от планетите, от Венера, Меркурий, Юпитер и т. н. Можем да кажем, че Яхве се разкрива чрез Михаил, един от архангелите. Познаването на същността на това, което описахме като Яхве, не се ограничава само с древните евреи, то е широко разпространено. Когато се разгледат последните 5 столетия след Христос, се открива, че през цялото това време съществува едно откровение на Михаил. Можем да намерим това откровение под друга форма в Платон, Сократ и Аристотел, в гръцката философия, дори в старите гръцки трагедии по време на 5-тото столетие след Мистерията на Голгота.
Ако се опитаме с помощта на окултните знания да осветим действителните събития, можем да кажем, че Христос-Яхве е съществото, придружаващо човечеството през цялата му еволюция. Но през епохите, следващи една след друга, Христос-Яхве винаги се разкрива чрез различни същества от ранга на Михаил. Така да се каже, той винаги избира друго лице, с което да се обърне към човечеството. И според това дали е избран един или друг от йерархията на архангелите, за да бъде посредник между Христос-Яхве и човечеството, на човека се разкриват съвсем различни идеи и възгледи, импулси на чувстването, импулси на волята и т. н. Можем да опишем цялото време, което, така да се каже, заобикаля Мистерията на Голгота, като епохата на Михаил и да приемем Михаил като пратеник на Яхве. Водещата култура на човечеството, носи печата на Михаил. Със своите качества, своята сила той излива в човечеството това, което следва да му бъде дадено в онези времена. По-късно идват други същества, които също от духовните светове са изпратени като инспиратори на човечеството, други същества от ранга на архангелите.
Както вече споменахме, Михаил е най-великият, най мощният, най-значимият, така че всяка епоха на Михаил, винаги е най-важната или една от най-важните в еволюцията на човечеството. Защото епохите на различните архангели се повтарят. И от голямо значение е фактът, че всяко такова същество от йерархията на архангелите дава основния характер на епохата. Те предимно са водачи на различните националности, но понеже стават водачи на определени епохи и са били водачи на минали епохи, в известен смисъл също са станали водачи на цялото човечество. (GA-152, стр. 36 издание 1980. Преходни степени преди Мистерията на Голгота)
* * *
Михаил инспирира човечеството през доста столетия, около 500 години преди Мистерията на Голгота, както се знае от древните мистерии на Платон и др. Но скоро след като се извършва Мистерията на Голгота и Христос се съединява с еволюцията на Земята, престава непосредственото влияние на Михаил. Другите архангели, другарите на Михаил, не са могли да инспирират човечеството така, че да разбере Мистерията на Голгота. Това обяснява несъответстващите си интерпретации на различните християнски учения. В тези учения много неща са инспирирани от другарите на Михаил. Тези учения не са били инспирирани от самия Михаил, а стоят в такова съотношение към неговите инспирации, както планетите към могъщото Слънце. (GA-152, стр. 42, издание 1980. Преходни степени преди Мистерията на Голгота)
* * *
Самият Михаил е минал през развитие. От края на 19-тото столетие можем отново да смятаме Михаил за предводител. (Сс 152, стр. 38, издание 1980. Преходни степени преди Мистерията на Голгота)
* * *
Едва сега, в нашето съвремие, отново имаме такова влияние, директна инспирация от Михаил, която се подготвя през 16. столетие. В това време архангелът, стоящ най-близо до Михаил, дава на човечеството инспирацията, която води до усъвършенстване на природната наука в съвременната епоха. Природната наука на съвремието произлиза не от инспирацията на Михаил, а от един от неговите другари – Гавраил. Тази научна инспирация клони да създаде една наука, един мироглед, който дава разбиране само за материалния свят и е свързана с физическия мозък.
В продължение на последните няколко столетия, Михаил отново заема мястото на този инспиратор на науката и през следващите столетия ще даде на света нещо, което в определен смисъл е също толкова важно – дори по-важно, понеже е по-духовно – безмерно по-важно от материалната наука, която се е изкачвала стълба по стълба от 16. столетие насам. Както някога другарят архангел дарява света с науката, така в бъдеще Михаил ще даде духовното познание, в чието начало се намираме сега. Също както Михаил е изпратен като посланик на Яхве, огледалото на Христос 500 години преди Мистерията на Голгота, за да даде отпечатъка си на онази епоха, така сега за нашата епоха Михаил е станал пратеник на самия Христос.
Също както в древните еврейски времена древните еврейски посветени са можели да се обръщат към Михаил като към външното откровение на Яхве или Йехова, така ние можем да се обърнем сега към Михаил, за да получим през следващите няколко столетия от него все по-дълбоко духовно откровение, което все повече може да ни разбулва Мистерията на Голгота. Това, което се извърши преди 2000 години, но можа да стане познато на света чрез различните християнски секти и чиито дълбини ще могат да се разкрият едва през 20. столетие, когато вместо науката, ще се наложи духовното познание, дарът на Михаил, би трябвало да изпълни сърцата ни с неизмеримо дълбоки чувства насреща на духовността на нашата епоха. Ние ще узнаем, че през последните няколко столетия (това е съобщено през 1913 година) се е отворила една врата, през която разбирането може да дойде към нас. (GA-152, стр. 42 и сл., издание 1980. Преходни степени преди Мистерията на Голгота)
* * *
До 1879 година от духовните светове върху Земята действа Гавраил. От 1879 г. действа духът, когото наричаме Михаил. Той е в известен смисъл най-силният от сменящите се водещи духове на епохите. Другите действат предимно в духовното. Михаил има силата да внесе духа във физическия свят. Като сравнение би могло да се каже: Каквото представлява златото между металите, това е Михаил между духовете, които принадлежат към йерархията на архангелите. Както всички метали въздействат предимно върху етерното тяло, обаче златото действа същевременно върху физическото тяло, така всички други водещи духове действат в душата. Но Михаил е този, който същевременно може да въздейства и върху физическия ум, върху физическия разум. Например, понеже той не е водещ дух през 15-тото столетие, при Орлеанската дева е трябвало да потърси път като инспиратор без човешкия разум, без човешкото разбиране и мисловни способности, един напълно вътрешен път през най-вътрешните човешки душевни сили. Христос въздейства върху Орлеанската дева чрез Михаиловия дух, но въздейства върху всичко друго, освен върху силите на ума и разума. (GA-157, стр. 104f, издание 1981. Съдбите на хората и съдбите на народите)
ИЗВЪРШВА СЕ БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН ЕВОЛЮЦИОНЕН П...
Архангел Михаил чрез Рон Хед, 12.12.2012...
От Архангел Михаил
Архангел Михаил чрез Рон Хед, 12.12.2012...
От Архангел Михаил
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
