Постинг
15.09.2013 12:42 -
Из ,,Пастирът" на св. апостол Ерм
Иванка Янакиева :
Из ,,Пастирът" на св. апостол Ерм
Видение трето
[9] Видението, което ми се откри, братя, беше следното. Постех и се молех на Господа да ми яви откровението, което обеща да ми покаже чрез онази старица. Същата нощ ми се яви старицата и ми казва:
– Щом си толкова настоятелен и така целеустремен да научиш всичко, ела на нивата, на която сееш, и около петия час ще ти се явя, за да ти покажа онова, което трябва да видиш.
Аз попитах:
– Госпожо, а на кое място от нивата?
– Където искаш. Избери хубаво място, уденинено.
Преди да я заговоря и да я попитам за мястото, тя ми рече:
– Ще дойда там, където пожелаеш.
Отидох, братя, на нивата и започнах да очаквам петия час, като застанах на мястото, на което й казах, че ще бъда. Тогава видях поставена скамейка от слонова кост, на скамейката имаше ленена възгавница, а отгоре се стелеше разгънато ленено платно. Виждайки всичко това, поставено пред мен, но несъществуващо на това място, изпаднах в изумление. Така се разтреперих, че космите ми настръхнаха. Обхвана ме ужас, а бях съвсем сам. Самовглъбих се, спомних си славата Божия и започнах да събирам смелост. Превих колене и наченах отново да изповядвам на Господа греховете си, както преди. Тогава дойде старицата с шестте момъка, които видях и преди, застана до мен и се заслуша как се моля и изповядвам на Господа греховете си. Докосвайки ме, тя ми рече:
– Ерме, престани да се молиш само за греховете си! Моли се и за праведност – да получиш дял от нея в дома си.
Изправи ме, хвана ме за ръката и ме поведе към скамейката, а на момците каза:
– Вървете и градете!
След като отпрати момците и останахме сами, тя се обърна към мен:
– Седни тук!
– Госпожо, остави да седнат първо презвитерите. – отвърнах.
– Какво ти казах? Седни!
Аз поисках да седна отдясно, но тя не ми разреши, а ме дръпна за ръката да седна от лявата страна. Като разлистих и се натъжих, задето не ми разреши да седна отдясно, тя ми каза:
– Натъжи ли се, Ерме? Мястото отдясно е за други – за тези, които са угодили на Бога и са пострадали заради Неговото име. А пък на теб много ти трябва още, за да седнеш с тях. Остани така, както си в своята безкористност и ще седнеш с тях и с всички, които извършват техните дела и претърпяват онова, което са претърпели те.
[10] – Какво са претърпели? – попитах.
– Слушай – казва –, камшици, тъмници, големи изтезания, кръстове, диви зверове, заради Неговото име. Заради това тяхното място е отдясно в светилището и за всеки, който е пострадал заради Божието име. За останалите е лявата част. Но и за едните и за другите – т.е. за седналите отдясно и отляво – едни и същи дарове, едни и същи обещания. Само тези обаче, които седят отдясно, имат някаква слава. Ти поиска да седнеш отдясно заедно с тях, но имаш твърде много недостатъци. Очисти се от тези свои недостатъци. Всички, които са непоколебими във вярата си, в днешния ден да се очистят от всичките си грехове.
Като изрече това, понечи да си отиде, но аз, падайки в нозете й, я помолих заради Господа да ми покаже онова, което ми обеща. Тя отново ми хвана ръката, изправи ме и ме сложи да седна отляво на скамейката, а пък тя седна отдясно. Като удари с някакъв бляскав жезъл, ми рече:
Съвременна илюстрация към притчата за Църквата от видението на св.ап. Ерм от книгата "Пастирът". Източник: heretics.com– Виждаш ли това величествено нещо?
– Не, госпожо. – отвърнах аз.
– Не виждаш ли пред себе си голяма кула, издигаща се върху води от блестящи четириъгълни камъни?
Кулата се строеше в четириъгълник от момците, които бяха дошли със старицата. Други десетки хиляди мъже донасяха камъни – едни от дъното, други от сушата – и ги даваха на шестимата момци. Те ги взимаха и строяха. Камъните довлечени от дъното, всички ги вграждаха в строежа, защото бяха подредени и се съгласуваха със структурата на другите камъни. Така се съчетаваха един в друг, че структурата на строежа не личеше, а сякаш бе изградена от един камък. Камъните, донесени от сушата, някои хвърляха, други вграждаха в строежа, а трети отсичаха и захвърляха далеч от кулата. Едни камъни поставяха в кръг около кулата и не използуваха за строежа, защото някои от тях бяха грапави, други имаха пукнатини, а трети – бели и заоблени – не бяха подходящи за строежа. Видях и други камъни, захвърлени далеч от кулата и отиващи чак до пътя. Но не оставаха на пътя, а се изтъркулваха от пътя към едно нагорнище. Други бяха попаднали в огън и горяха, а трети падаха близо до води, но не можеха да достигнат водата, макар че се стремяха да се напият и да отидат до водата.
[11] Като ми показа това, старицата отново понечи да се отдалечи.
– Госпожо, какво ме ползува, че видях това, но не разбрах какъв е смисълът му? – попитах.
Тя ми отговори:
– Дързък си, човече, понеже искаш да разбереш всичко, което видя около кулата.
– Да – казвам –, госпожо, за да го съобщя на братята и да се успокоят. Като чуят това, ще научат за Господа в много слава.
Тя рече:
– Ще чуят мнозина, но само някои от тях ще се зарадват на чутото. Други ще плачат. Но дори и те, ако чуят и се покаят, ще се зарадват. Чуй, прочее, притчата за кулата, защото ще ти открия всичко. Но недей се натъжава заради откровението. Тези откровения имат край, защото са се изпълнили. Ти обаче не преставай да се стремиш към откровения, защото си дързък. Кулата, която виждаш да се строи, съм аз – църквата. Аз ти се явявах и сега и преди. Което би искал да научиш за тази кула, ще ти открия, за да се радваш със светиите.
Аз й казвам:
– Госпожо, след като веднъж си счела, че съм достоен да ми откриеш всичко, открий ми го.
– Което е нужно да ти се открие, ще ти се открие. Ти само обърни сърцето си към Бога и не се разколебавай от онова, което ще научиш.
Тогава я попитах:
– Защо, госпожо, кулата се строи върху води?
– Казах ти и преди, и правилно питаш. Защото с питане ще откриеш истината. Чуй защо кулата се гради върху води: защото вашият живот се е появил чрез водата и чрез водата ще продължи да съществува [Срв. 1Петр. 3:20–21.]. Кулата е била основана чрез Словото на Вседържителя и славното Му име, а се управлява от невидимата сила на Владиката.
[12] Отново я попитах:
– Госпожо, велико и чудно е това, което ми казваш. А момците, шестимата, които строяха, кои са?
– Това са първосътворените свети Божии ангели, на които Господ поверил цялото Си творение: да увеличават, да изграждат и владеят цялото творение. Чрез тях ще бъде завършен строежът на кулата.
– А другите, дето носят камъните, кои са?
– И те са свети Божии ангели, но първите шест ги превъзхождат. Когато завършат строежа на кулата, всички заедно ще се възрадват в кръг около нея и ще прославят Бога, понеже строежът е вече завършен.
– Госпожо, искам да знам за камъните при пътя, какъв е техният смисъл? – попитах.
– Не че си по-достоен от всички останали, та на теб ти се открива – защото има по-първи и по-добри от теб, на които вече са им се открили тези видения, но ти се открива заради колебаещите се, които размислят в сърцата си вярно ли е това или не. Кажи им, че всичко това е истинно и няма нищо извън истината, но всичко е твърдо, сигурно и непоколебимо.
[13] Чуй сега за камъните, които подлагат в основата на строежа. Четириъгълните и тези, които се съгласуват с тяхната структура, това са апостолите, епископите, учителите и дяконите, които ходят в Божието благочестие. Те надзирават, учат и служат чисто и благочестиво на Божиите избраници, които са вече починали и които още са живи. Така те всякога се съгласуват с тях, имат мира в себе си и взаимно се слушат. Заради това тяхната структура се съгласува в строежа на кулата.
– А тези, дето ги довличат от дъното и ги подлагат в основата на строежа, а структурата им се съгласува със структурата на ония, които са вече подложени, те кои са?
– Това са пострадалите заради името Господне.
– Искам да знам кои са тия камъни, госпожо, дето ги носят от сушата?
– Камъните, подложени в основата на строежа, но неизсечени, са тези, за които Господ е отсъдил, че са ходили в Господнята правда и са изпълнявали заповедите Му.
– А тия камъни, дето ги носят и ги надграждат в строежа, те кои са?
– Това се новоповярвалите и верните. Те биват наставлявани от ангелите да вършат добро, за да не се открие в тях безчестие.
– А онези, изхвърлените и отпадналите, кои са?
– Това са съгрешилите и искащите да се покаят. Затова не са изхвърлени далеч от кулата, понеже ще станат подходящи за строежа, ако се покаят. Тези, които искат да се покаят, ако се покаят, ще станат силни във вярата. Ако се покаят сега, докато кулата все още се строи. Защото когато строежът бъде завършен, няма да има място за тях, но ще останат изхвърлени. Само това имат – да бъдат вградени в кулата.
[14] Искаш ли да научиш за изсечените и захвърлените надалеч камъни? Те са синовете на беззаконието. Повярвали са престорено и безчестието не се е отделило от тях изцяло. Няма спасение за тях, понеже не са подходящи за строежа поради собственото им безчестие. Затова са отсечени и захвърлени надалеч поради гнева на Господа, Когото те са разгневили. Другите, които видя разположени в голямо множество, но останали невградени в строежа, това са отстъпилите – тези, които знаят истината, но поради това, че не проявяват старание в нея, не се съчетават със светиите. Затова са неподходящи.
– А кои са пропукалите се?
– Това са тези, които в сърцата си са настроени един срещу друг и нямат мир в себе си, но се преструват на мирни. Когато отстъпват един от друг, тяхното безчестие остава в сърцата им. Пукнатини е това, което имат тези камъни. Повредените са тези, които са повярвали и притежават в по-голяма част праведност, но отчасти имат и беззаконие; затова са повредени и недовършени.
– А кои са белите и заоблените, които не се вграждат в строежа, госпожо?
Тя рече:
– Докога ще си глупав и неопитен? За всичко питаш и нищо не проумяваш. Това са тия, дето имат вяра, но имат и богатство от тоя век. Когато дойде изпитанието, заради своето богатство и заради работата си ще се отрекат от своя Господ.
– Госпожо, а кога ще станат подходящи за строежа? – попитах.
– Когато – казва тя – богатството, което ръководи душите им, бъде отсечено от тях. Тогава ще станат подходящи за Бога. Заобленият камък, ако не бъде изсечен и не загуби някаква част от себе си, не може да стане четириъгълен. Така е и с богатите в тоя век: ако не бъде отсечено от тях богатството им, не ще могат да станат подходящи за Господа. От само себе си знай, че докато се стремиш към богатство, ще бъдеш неподходящ. Сега обаче си подходящ и полезен за живота. Бъди подходящ за Бога, защото и ти сам ще станеш част от тези камъни.
[15] Другите камъни, които виждаш захвърлени далеч от кулата и паднали на пътя, както и търкалящите се от пътя към нагорнището, това са тези, които са повярвали, но поради колебливостта си са се отклонили от верния път. Те си мислят, че ще могат да открият по-добър път, но се заблуждават и се измъчват, вървейки към нагорнището. Падналите в огън и горящи камъни са тези, които са отстъпили накрая от живия Бог. В сърцата им изобщо не се е зародило покаяние поради собствените им стремежи към разпуснатост и безчестията, които са извършили. Другите камъни – падналите близо до води и неспособни да стигнат до водата – искаш ли да научиш кои са? Това са тези, които са чули словото и искат да се кръстят в името Господне, но щом в паметта им се настани чистотата на истината, те се покайват и пак тръгват след нечестивите си желания.
И тъй, приключи разяснението относно кулата. Проявявайки нахалство, аз я попитах дали всички тези изхвърлени камъни, които не се вграждат в строежа на кулата, ще намерят място в нея, ако се намери у тях покаяние.
– Имат – каза тя – покаяние, но в тази кула не ще могат да се вградят. Ще се вградят в друго, много по-нищожно място. Това ще стане, след като бъдат изпитани и се изпълнят дните на техните безчестия. Затова ще бъдат пренесени, понеже са приели словото на правдата. И тогава ще им се случи да бъдат преместени за да претърпят изпитания поради нечестивите дела, които са извършили. Ако пък не се зароди в сърцата им покаяние, не ще се спасят заради своята коравосърдечност.
[16] След като престанах да я разпитвам за всичко това, тя ми каза:
– Искаш ли да знаеш нещо друго?
Тъй като копнеех за видения, видимо се зарадвах. Поглеждайки ме, тя се засмя и ми рече:
– Виждаш ли седемте жени, застанали в кръг около кулата?
– Виждам ги, госпожо. – отвърнах аз.
– Тази кула се носи от тях и по заповед Господня. Чуй сега какъв е техният смисъл. Първата от тях, която я държи с ръцете си, се нарича Вяра. Чрез нея ще се спасят Божиите избраници. Другата, която е препасана и върви мъжествено, се нарича Въздържание. Тя е дъщеря на Вяра. Който я следва, ще бъде блажен в живота си, понеже ще се очисти от всички безчестия, вярвайки, че ако се очисти от всяко нечестиво желание, ще наследи живот вечен.
– А другите, госпожо, кои са?
– Те са се родили последователно една от друга. Наричат се Безкористност, Знание, Незлобивост, Благочестие и Любов. Когато вършиш всичките дела на тяхната майка, ще можеш да се спасиш.
– Искам да знам, госпожо, коя от тях каква сила притежава?
– Чуй – казва – за силите, които притежават. Силите, които владеят, са равни и следват една от друга, както са се родили. От Вяра се ражда Въздържание, от Въздържание – Безкористност, от Безкористност – Незлобивост, от Незлобивост – Благочестие, от Благочестие – Знание и от Знание – Любов. Техните дела са чисти, свети и божествени. Който им служи и успее да извършва техните дела, в огъня ще има прибежище със светиите Божии.
Когато я попитах за времената – дали вече са се изпълнили, тя извика със силен глас:
– Неразбрани човече, не виждаш ли, че кулата все още се строи?! Когато свърши строежът на кулата, ще настъпи краят. Но бързо ще се построи. Вече изобщо не ме питай нищо! Достатъчно ти е напомнянето, и на светиите, както и подмладяването на вашите духове. Но не само на теб ти се откри, а за да явиш на всички това. След три дни първо ти трябва да разбереш, Ерме, тези слова, които ще ти кажа. Вложи всичко това в ушите на светиите, за да чуят това и да извършат очистване от безчестията си. А и ти с тях.
[17] Чуйте ме, чеда. Аз ви възпитах в много безкористност, незлобивост и благочестие заради милостта на Господа. Той изля върху вас Своята правда, за да бъдете оправдани и да се усъвършенствате в доброто извън всяко безчестие и неправда. Вие обаче не искате да се откажете от своите безчестия. Слушайте ме, прочее, сега! Имайте мир в себе си, надзиравайте се един другиго и взаимно се подкрепяйте. И не прибирайте само за себе си Божиите дарове от земята [Срв. Иов 31:17.], но давайте и на лишените. Защото едни поради много ястия се свличат в телесна немощ и опустошават тялото си. А плътта на други, които няма какво да ядат, се обезсилва поради това, че й липсва достатъчно храна, и тялото им заболява. До това води вредното безразличие на вас, които имате, спрямо тези, които са лишени. Внимавайте в идещия съд. Вие, имащите в излишък, погрижете се за бедните, докато кулата все още не е построена. Защото след като бъде завършена, ще искате да благотворите, но не ще имате къде. Вие, хвалещите се заради своето богатство, внимавайте лишените да не стенат, защото тяхното стенание се издига чак до Господа [Срв. Яков 5:4.] и ще се съберете с добрите си дела извън вратите на кулата. Сега, прочее, говоря на предстоятелите църковни и на председателствуващите [В латинския текст стои:“тези, които обичат да сядат най-отпред”. Срв. Мат. 23:6; Марк. 12:39; Лука 11:43, 20:16 (бел. прев., Н.А.).]: не ставайте подобни на отровителите. Защото отровителите носят собствените си отрови в кутии, а пък вие носите отровата в сърцето си. Вие сте вкоравени и не желаете да очистите сърцата си, да смесите в едно разсъдъка си с чисто сърце, за да получите милост от великия Цар. Внимавайте, прочее, чеда, заради тези душевни раздвоения у вас да не погубите живота си. Как искате вие да възпитавате избраните на Господа, а сами нямате възпитание? Наставлявайте се [Срв. Кол 3:16.], прочее, един другиго и имайте мир в себе си, за да мога, застанала спокойна пред Отца, да говоря във ваша полза пред вашия Господ.
[18] Когато престана да ми говори, дойдоха шестимата момци, които строяха, и я отнесоха към кулата. Другите четирима грабнаха скамейката и я отнесоха също към кулата. Не видях лицата им, понеже бяха обърнати с гръб към мен. Докато я понасяха, аз я помолих да ми открие за трите форми, в които ми се яви.
Тя ми отвърна:
– Другиго трябваше да попиташ, за да ти се открие.
Тя ми се яви, братя, в първото видение преди година като много възрастна и седеше на стол. Във второто видение имаше по-подмладен вид, но плътта и косите й бяха като на старица. Говореше ми изправена. Беше по-спокойна на вид от първия път. В третото видение беше изцяло подмладена и с превъзходна красота, но само косите й бяха като на старица. Накрая беше спокойна и седеше на скамейка. Ето защо бях твърде опечален, докато не ми се изясни това откровение. Тогава видях старицата в едно видение през нощта. Тя ми каза:
– Всяка молба се нуждае от смирение. Пребивавай в пост и ще получиш, прочее, онова, за което молиш Господа.
Постих един ден и още в същата нощ ми се яви момък, който ми рече:
– Ти какво постоянно се стремиш към изясняване на виденията? Внимавай, да не би като искаш много, да навредиш на тялото си. Свършиха тези откровения за теб. Нима си в състояние да видиш и по-силни откровения от тези, които видя?
Отговорих:
– Господине, само това искам, за трите форми на старицата, за да бъде откровението напълно ясно.
– Докъде стига вашето неразумие? Всъщност, вашите колебания ви правят неразумни. И това, че нямате сърцето си при Господа.
Аз пак го помолих:
– От теб, господине, ще го разберем по-точно.
[19] – Чуй – казва – за формите, за които питаш. Защо в първото видение старицата ти се яви седнала на стол? Понеже вашият дух е остарял, вече е угаснал и няма сила заради сквернотите ви и колебания. Старците, които нямат надежда да се подмладят, не мислят за нищо друго, освен за своята смърт. Така и вие, потънали в скверноти, заради житейски дела се предавате на безразличие и не възлагате грижите си на Господа [Срв. 1Петр. 5:7.]. Вашето съзнание е сломено и сте остарели в мъките си.
– Искам да знам, господине, защо седеше на стол?
– Защото всеки болен сяда на стол поради болестта си, за да може тялото да надделее над болестта. Имаш смисъла на първото видение.
[20] Във второто видение я видя застанала права, с подмладен външен вид и по-спокойна от първия вид. Кожата и косите й обаче бяха като на старица. Чуй – рече – и тази притча. Когато някой остарее, губи надежда за себе си заради болестите и бедността. Не мисли за нищо друго, освен за последния ден на живота си. След това обаче внезапно му се пада хубав жребий. Чувайки това, той се изправя и, силно зарадван, се въоръжава със сила. Не ляга, а се изправя и духът му, вече освободен от предишните грижи, се подмладява. Така и вие, след като сте чули откровението, което Господ вие открил, че се е смилил над вас, духът ви се подмладява, отхвърляте сквернотите си и у вас се настанява устойчивост, окрилявате се със сила във вярата си. А Господ, виждайки укрепването на силите ви, се радва и затова ви показва строежа на кулата. И друго ще ви покаже, ако имате мир в себе си от цялото си сърце.
[21] В третото видение ти я видя подмладена, хубава, спокойна и красива на външен вид. Когато у някой натъжен дойде добра вест, той веднага скрива предишната мъка и не мисли за нищо друго, освен за вестта, която е чул. Въоръжава се със сила в доброто и духът му се подмладява заради радостта, която е получил. Така и вие приехте подмладяване на духовете си, след като сте видели тези блага. Затова я видя седнала на скамейка – сигурна поставка. Ето защо и скамейката има четири крака и стои сигурно, защото светът се състои от четири елемента[Според съвременната на Ерм представа за устройството на света, наследена от космологията на древните гърци, светът е съставен от четири елемента – огън, въздух, земя и вода (бел. прев., Н.А.).]. Тези, които са се покаяли напълно, стават младенци. Тези, които са се покаяли от цялото си сърце, биват подложени в основата. Вече получи цялото откровение. Недей да питаш за нищо относно каквото и да било откровение. Ако нещо е нужно, ще ти се открие.
Из ,,Пастирът" на св. апостол Ерм
Видение трето
[9] Видението, което ми се откри, братя, беше следното. Постех и се молех на Господа да ми яви откровението, което обеща да ми покаже чрез онази старица. Същата нощ ми се яви старицата и ми казва:
– Щом си толкова настоятелен и така целеустремен да научиш всичко, ела на нивата, на която сееш, и около петия час ще ти се явя, за да ти покажа онова, което трябва да видиш.
Аз попитах:
– Госпожо, а на кое място от нивата?
– Където искаш. Избери хубаво място, уденинено.
Преди да я заговоря и да я попитам за мястото, тя ми рече:
– Ще дойда там, където пожелаеш.
Отидох, братя, на нивата и започнах да очаквам петия час, като застанах на мястото, на което й казах, че ще бъда. Тогава видях поставена скамейка от слонова кост, на скамейката имаше ленена възгавница, а отгоре се стелеше разгънато ленено платно. Виждайки всичко това, поставено пред мен, но несъществуващо на това място, изпаднах в изумление. Така се разтреперих, че космите ми настръхнаха. Обхвана ме ужас, а бях съвсем сам. Самовглъбих се, спомних си славата Божия и започнах да събирам смелост. Превих колене и наченах отново да изповядвам на Господа греховете си, както преди. Тогава дойде старицата с шестте момъка, които видях и преди, застана до мен и се заслуша как се моля и изповядвам на Господа греховете си. Докосвайки ме, тя ми рече:
– Ерме, престани да се молиш само за греховете си! Моли се и за праведност – да получиш дял от нея в дома си.
Изправи ме, хвана ме за ръката и ме поведе към скамейката, а на момците каза:
– Вървете и градете!
След като отпрати момците и останахме сами, тя се обърна към мен:
– Седни тук!
– Госпожо, остави да седнат първо презвитерите. – отвърнах.
– Какво ти казах? Седни!
Аз поисках да седна отдясно, но тя не ми разреши, а ме дръпна за ръката да седна от лявата страна. Като разлистих и се натъжих, задето не ми разреши да седна отдясно, тя ми каза:
– Натъжи ли се, Ерме? Мястото отдясно е за други – за тези, които са угодили на Бога и са пострадали заради Неговото име. А пък на теб много ти трябва още, за да седнеш с тях. Остани така, както си в своята безкористност и ще седнеш с тях и с всички, които извършват техните дела и претърпяват онова, което са претърпели те.
[10] – Какво са претърпели? – попитах.
– Слушай – казва –, камшици, тъмници, големи изтезания, кръстове, диви зверове, заради Неговото име. Заради това тяхното място е отдясно в светилището и за всеки, който е пострадал заради Божието име. За останалите е лявата част. Но и за едните и за другите – т.е. за седналите отдясно и отляво – едни и същи дарове, едни и същи обещания. Само тези обаче, които седят отдясно, имат някаква слава. Ти поиска да седнеш отдясно заедно с тях, но имаш твърде много недостатъци. Очисти се от тези свои недостатъци. Всички, които са непоколебими във вярата си, в днешния ден да се очистят от всичките си грехове.
Като изрече това, понечи да си отиде, но аз, падайки в нозете й, я помолих заради Господа да ми покаже онова, което ми обеща. Тя отново ми хвана ръката, изправи ме и ме сложи да седна отляво на скамейката, а пък тя седна отдясно. Като удари с някакъв бляскав жезъл, ми рече:
Съвременна илюстрация към притчата за Църквата от видението на св.ап. Ерм от книгата "Пастирът". Източник: heretics.com– Виждаш ли това величествено нещо?
– Не, госпожо. – отвърнах аз.
– Не виждаш ли пред себе си голяма кула, издигаща се върху води от блестящи четириъгълни камъни?
Кулата се строеше в четириъгълник от момците, които бяха дошли със старицата. Други десетки хиляди мъже донасяха камъни – едни от дъното, други от сушата – и ги даваха на шестимата момци. Те ги взимаха и строяха. Камъните довлечени от дъното, всички ги вграждаха в строежа, защото бяха подредени и се съгласуваха със структурата на другите камъни. Така се съчетаваха един в друг, че структурата на строежа не личеше, а сякаш бе изградена от един камък. Камъните, донесени от сушата, някои хвърляха, други вграждаха в строежа, а трети отсичаха и захвърляха далеч от кулата. Едни камъни поставяха в кръг около кулата и не използуваха за строежа, защото някои от тях бяха грапави, други имаха пукнатини, а трети – бели и заоблени – не бяха подходящи за строежа. Видях и други камъни, захвърлени далеч от кулата и отиващи чак до пътя. Но не оставаха на пътя, а се изтъркулваха от пътя към едно нагорнище. Други бяха попаднали в огън и горяха, а трети падаха близо до води, но не можеха да достигнат водата, макар че се стремяха да се напият и да отидат до водата.
[11] Като ми показа това, старицата отново понечи да се отдалечи.
– Госпожо, какво ме ползува, че видях това, но не разбрах какъв е смисълът му? – попитах.
Тя ми отговори:
– Дързък си, човече, понеже искаш да разбереш всичко, което видя около кулата.
– Да – казвам –, госпожо, за да го съобщя на братята и да се успокоят. Като чуят това, ще научат за Господа в много слава.
Тя рече:
– Ще чуят мнозина, но само някои от тях ще се зарадват на чутото. Други ще плачат. Но дори и те, ако чуят и се покаят, ще се зарадват. Чуй, прочее, притчата за кулата, защото ще ти открия всичко. Но недей се натъжава заради откровението. Тези откровения имат край, защото са се изпълнили. Ти обаче не преставай да се стремиш към откровения, защото си дързък. Кулата, която виждаш да се строи, съм аз – църквата. Аз ти се явявах и сега и преди. Което би искал да научиш за тази кула, ще ти открия, за да се радваш със светиите.
Аз й казвам:
– Госпожо, след като веднъж си счела, че съм достоен да ми откриеш всичко, открий ми го.
– Което е нужно да ти се открие, ще ти се открие. Ти само обърни сърцето си към Бога и не се разколебавай от онова, което ще научиш.
Тогава я попитах:
– Защо, госпожо, кулата се строи върху води?
– Казах ти и преди, и правилно питаш. Защото с питане ще откриеш истината. Чуй защо кулата се гради върху води: защото вашият живот се е появил чрез водата и чрез водата ще продължи да съществува [Срв. 1Петр. 3:20–21.]. Кулата е била основана чрез Словото на Вседържителя и славното Му име, а се управлява от невидимата сила на Владиката.
[12] Отново я попитах:
– Госпожо, велико и чудно е това, което ми казваш. А момците, шестимата, които строяха, кои са?
– Това са първосътворените свети Божии ангели, на които Господ поверил цялото Си творение: да увеличават, да изграждат и владеят цялото творение. Чрез тях ще бъде завършен строежът на кулата.
– А другите, дето носят камъните, кои са?
– И те са свети Божии ангели, но първите шест ги превъзхождат. Когато завършат строежа на кулата, всички заедно ще се възрадват в кръг около нея и ще прославят Бога, понеже строежът е вече завършен.
– Госпожо, искам да знам за камъните при пътя, какъв е техният смисъл? – попитах.
– Не че си по-достоен от всички останали, та на теб ти се открива – защото има по-първи и по-добри от теб, на които вече са им се открили тези видения, но ти се открива заради колебаещите се, които размислят в сърцата си вярно ли е това или не. Кажи им, че всичко това е истинно и няма нищо извън истината, но всичко е твърдо, сигурно и непоколебимо.
[13] Чуй сега за камъните, които подлагат в основата на строежа. Четириъгълните и тези, които се съгласуват с тяхната структура, това са апостолите, епископите, учителите и дяконите, които ходят в Божието благочестие. Те надзирават, учат и служат чисто и благочестиво на Божиите избраници, които са вече починали и които още са живи. Така те всякога се съгласуват с тях, имат мира в себе си и взаимно се слушат. Заради това тяхната структура се съгласува в строежа на кулата.
– А тези, дето ги довличат от дъното и ги подлагат в основата на строежа, а структурата им се съгласува със структурата на ония, които са вече подложени, те кои са?
– Това са пострадалите заради името Господне.
– Искам да знам кои са тия камъни, госпожо, дето ги носят от сушата?
– Камъните, подложени в основата на строежа, но неизсечени, са тези, за които Господ е отсъдил, че са ходили в Господнята правда и са изпълнявали заповедите Му.
– А тия камъни, дето ги носят и ги надграждат в строежа, те кои са?
– Това се новоповярвалите и верните. Те биват наставлявани от ангелите да вършат добро, за да не се открие в тях безчестие.
– А онези, изхвърлените и отпадналите, кои са?
– Това са съгрешилите и искащите да се покаят. Затова не са изхвърлени далеч от кулата, понеже ще станат подходящи за строежа, ако се покаят. Тези, които искат да се покаят, ако се покаят, ще станат силни във вярата. Ако се покаят сега, докато кулата все още се строи. Защото когато строежът бъде завършен, няма да има място за тях, но ще останат изхвърлени. Само това имат – да бъдат вградени в кулата.
[14] Искаш ли да научиш за изсечените и захвърлените надалеч камъни? Те са синовете на беззаконието. Повярвали са престорено и безчестието не се е отделило от тях изцяло. Няма спасение за тях, понеже не са подходящи за строежа поради собственото им безчестие. Затова са отсечени и захвърлени надалеч поради гнева на Господа, Когото те са разгневили. Другите, които видя разположени в голямо множество, но останали невградени в строежа, това са отстъпилите – тези, които знаят истината, но поради това, че не проявяват старание в нея, не се съчетават със светиите. Затова са неподходящи.
– А кои са пропукалите се?
– Това са тези, които в сърцата си са настроени един срещу друг и нямат мир в себе си, но се преструват на мирни. Когато отстъпват един от друг, тяхното безчестие остава в сърцата им. Пукнатини е това, което имат тези камъни. Повредените са тези, които са повярвали и притежават в по-голяма част праведност, но отчасти имат и беззаконие; затова са повредени и недовършени.
– А кои са белите и заоблените, които не се вграждат в строежа, госпожо?
Тя рече:
– Докога ще си глупав и неопитен? За всичко питаш и нищо не проумяваш. Това са тия, дето имат вяра, но имат и богатство от тоя век. Когато дойде изпитанието, заради своето богатство и заради работата си ще се отрекат от своя Господ.
– Госпожо, а кога ще станат подходящи за строежа? – попитах.
– Когато – казва тя – богатството, което ръководи душите им, бъде отсечено от тях. Тогава ще станат подходящи за Бога. Заобленият камък, ако не бъде изсечен и не загуби някаква част от себе си, не може да стане четириъгълен. Така е и с богатите в тоя век: ако не бъде отсечено от тях богатството им, не ще могат да станат подходящи за Господа. От само себе си знай, че докато се стремиш към богатство, ще бъдеш неподходящ. Сега обаче си подходящ и полезен за живота. Бъди подходящ за Бога, защото и ти сам ще станеш част от тези камъни.
[15] Другите камъни, които виждаш захвърлени далеч от кулата и паднали на пътя, както и търкалящите се от пътя към нагорнището, това са тези, които са повярвали, но поради колебливостта си са се отклонили от верния път. Те си мислят, че ще могат да открият по-добър път, но се заблуждават и се измъчват, вървейки към нагорнището. Падналите в огън и горящи камъни са тези, които са отстъпили накрая от живия Бог. В сърцата им изобщо не се е зародило покаяние поради собствените им стремежи към разпуснатост и безчестията, които са извършили. Другите камъни – падналите близо до води и неспособни да стигнат до водата – искаш ли да научиш кои са? Това са тези, които са чули словото и искат да се кръстят в името Господне, но щом в паметта им се настани чистотата на истината, те се покайват и пак тръгват след нечестивите си желания.
И тъй, приключи разяснението относно кулата. Проявявайки нахалство, аз я попитах дали всички тези изхвърлени камъни, които не се вграждат в строежа на кулата, ще намерят място в нея, ако се намери у тях покаяние.
– Имат – каза тя – покаяние, но в тази кула не ще могат да се вградят. Ще се вградят в друго, много по-нищожно място. Това ще стане, след като бъдат изпитани и се изпълнят дните на техните безчестия. Затова ще бъдат пренесени, понеже са приели словото на правдата. И тогава ще им се случи да бъдат преместени за да претърпят изпитания поради нечестивите дела, които са извършили. Ако пък не се зароди в сърцата им покаяние, не ще се спасят заради своята коравосърдечност.
[16] След като престанах да я разпитвам за всичко това, тя ми каза:
– Искаш ли да знаеш нещо друго?
Тъй като копнеех за видения, видимо се зарадвах. Поглеждайки ме, тя се засмя и ми рече:
– Виждаш ли седемте жени, застанали в кръг около кулата?
– Виждам ги, госпожо. – отвърнах аз.
– Тази кула се носи от тях и по заповед Господня. Чуй сега какъв е техният смисъл. Първата от тях, която я държи с ръцете си, се нарича Вяра. Чрез нея ще се спасят Божиите избраници. Другата, която е препасана и върви мъжествено, се нарича Въздържание. Тя е дъщеря на Вяра. Който я следва, ще бъде блажен в живота си, понеже ще се очисти от всички безчестия, вярвайки, че ако се очисти от всяко нечестиво желание, ще наследи живот вечен.
– А другите, госпожо, кои са?
– Те са се родили последователно една от друга. Наричат се Безкористност, Знание, Незлобивост, Благочестие и Любов. Когато вършиш всичките дела на тяхната майка, ще можеш да се спасиш.
– Искам да знам, госпожо, коя от тях каква сила притежава?
– Чуй – казва – за силите, които притежават. Силите, които владеят, са равни и следват една от друга, както са се родили. От Вяра се ражда Въздържание, от Въздържание – Безкористност, от Безкористност – Незлобивост, от Незлобивост – Благочестие, от Благочестие – Знание и от Знание – Любов. Техните дела са чисти, свети и божествени. Който им служи и успее да извършва техните дела, в огъня ще има прибежище със светиите Божии.
Когато я попитах за времената – дали вече са се изпълнили, тя извика със силен глас:
– Неразбрани човече, не виждаш ли, че кулата все още се строи?! Когато свърши строежът на кулата, ще настъпи краят. Но бързо ще се построи. Вече изобщо не ме питай нищо! Достатъчно ти е напомнянето, и на светиите, както и подмладяването на вашите духове. Но не само на теб ти се откри, а за да явиш на всички това. След три дни първо ти трябва да разбереш, Ерме, тези слова, които ще ти кажа. Вложи всичко това в ушите на светиите, за да чуят това и да извършат очистване от безчестията си. А и ти с тях.
[17] Чуйте ме, чеда. Аз ви възпитах в много безкористност, незлобивост и благочестие заради милостта на Господа. Той изля върху вас Своята правда, за да бъдете оправдани и да се усъвършенствате в доброто извън всяко безчестие и неправда. Вие обаче не искате да се откажете от своите безчестия. Слушайте ме, прочее, сега! Имайте мир в себе си, надзиравайте се един другиго и взаимно се подкрепяйте. И не прибирайте само за себе си Божиите дарове от земята [Срв. Иов 31:17.], но давайте и на лишените. Защото едни поради много ястия се свличат в телесна немощ и опустошават тялото си. А плътта на други, които няма какво да ядат, се обезсилва поради това, че й липсва достатъчно храна, и тялото им заболява. До това води вредното безразличие на вас, които имате, спрямо тези, които са лишени. Внимавайте в идещия съд. Вие, имащите в излишък, погрижете се за бедните, докато кулата все още не е построена. Защото след като бъде завършена, ще искате да благотворите, но не ще имате къде. Вие, хвалещите се заради своето богатство, внимавайте лишените да не стенат, защото тяхното стенание се издига чак до Господа [Срв. Яков 5:4.] и ще се съберете с добрите си дела извън вратите на кулата. Сега, прочее, говоря на предстоятелите църковни и на председателствуващите [В латинския текст стои:“тези, които обичат да сядат най-отпред”. Срв. Мат. 23:6; Марк. 12:39; Лука 11:43, 20:16 (бел. прев., Н.А.).]: не ставайте подобни на отровителите. Защото отровителите носят собствените си отрови в кутии, а пък вие носите отровата в сърцето си. Вие сте вкоравени и не желаете да очистите сърцата си, да смесите в едно разсъдъка си с чисто сърце, за да получите милост от великия Цар. Внимавайте, прочее, чеда, заради тези душевни раздвоения у вас да не погубите живота си. Как искате вие да възпитавате избраните на Господа, а сами нямате възпитание? Наставлявайте се [Срв. Кол 3:16.], прочее, един другиго и имайте мир в себе си, за да мога, застанала спокойна пред Отца, да говоря във ваша полза пред вашия Господ.
[18] Когато престана да ми говори, дойдоха шестимата момци, които строяха, и я отнесоха към кулата. Другите четирима грабнаха скамейката и я отнесоха също към кулата. Не видях лицата им, понеже бяха обърнати с гръб към мен. Докато я понасяха, аз я помолих да ми открие за трите форми, в които ми се яви.
Тя ми отвърна:
– Другиго трябваше да попиташ, за да ти се открие.
Тя ми се яви, братя, в първото видение преди година като много възрастна и седеше на стол. Във второто видение имаше по-подмладен вид, но плътта и косите й бяха като на старица. Говореше ми изправена. Беше по-спокойна на вид от първия път. В третото видение беше изцяло подмладена и с превъзходна красота, но само косите й бяха като на старица. Накрая беше спокойна и седеше на скамейка. Ето защо бях твърде опечален, докато не ми се изясни това откровение. Тогава видях старицата в едно видение през нощта. Тя ми каза:
– Всяка молба се нуждае от смирение. Пребивавай в пост и ще получиш, прочее, онова, за което молиш Господа.
Постих един ден и още в същата нощ ми се яви момък, който ми рече:
– Ти какво постоянно се стремиш към изясняване на виденията? Внимавай, да не би като искаш много, да навредиш на тялото си. Свършиха тези откровения за теб. Нима си в състояние да видиш и по-силни откровения от тези, които видя?
Отговорих:
– Господине, само това искам, за трите форми на старицата, за да бъде откровението напълно ясно.
– Докъде стига вашето неразумие? Всъщност, вашите колебания ви правят неразумни. И това, че нямате сърцето си при Господа.
Аз пак го помолих:
– От теб, господине, ще го разберем по-точно.
[19] – Чуй – казва – за формите, за които питаш. Защо в първото видение старицата ти се яви седнала на стол? Понеже вашият дух е остарял, вече е угаснал и няма сила заради сквернотите ви и колебания. Старците, които нямат надежда да се подмладят, не мислят за нищо друго, освен за своята смърт. Така и вие, потънали в скверноти, заради житейски дела се предавате на безразличие и не възлагате грижите си на Господа [Срв. 1Петр. 5:7.]. Вашето съзнание е сломено и сте остарели в мъките си.
– Искам да знам, господине, защо седеше на стол?
– Защото всеки болен сяда на стол поради болестта си, за да може тялото да надделее над болестта. Имаш смисъла на първото видение.
[20] Във второто видение я видя застанала права, с подмладен външен вид и по-спокойна от първия вид. Кожата и косите й обаче бяха като на старица. Чуй – рече – и тази притча. Когато някой остарее, губи надежда за себе си заради болестите и бедността. Не мисли за нищо друго, освен за последния ден на живота си. След това обаче внезапно му се пада хубав жребий. Чувайки това, той се изправя и, силно зарадван, се въоръжава със сила. Не ляга, а се изправя и духът му, вече освободен от предишните грижи, се подмладява. Така и вие, след като сте чули откровението, което Господ вие открил, че се е смилил над вас, духът ви се подмладява, отхвърляте сквернотите си и у вас се настанява устойчивост, окрилявате се със сила във вярата си. А Господ, виждайки укрепването на силите ви, се радва и затова ви показва строежа на кулата. И друго ще ви покаже, ако имате мир в себе си от цялото си сърце.
[21] В третото видение ти я видя подмладена, хубава, спокойна и красива на външен вид. Когато у някой натъжен дойде добра вест, той веднага скрива предишната мъка и не мисли за нищо друго, освен за вестта, която е чул. Въоръжава се със сила в доброто и духът му се подмладява заради радостта, която е получил. Така и вие приехте подмладяване на духовете си, след като сте видели тези блага. Затова я видя седнала на скамейка – сигурна поставка. Ето защо и скамейката има четири крака и стои сигурно, защото светът се състои от четири елемента[Според съвременната на Ерм представа за устройството на света, наследена от космологията на древните гърци, светът е съставен от четири елемента – огън, въздух, земя и вода (бел. прев., Н.А.).]. Тези, които са се покаяли напълно, стават младенци. Тези, които са се покаяли от цялото си сърце, биват подложени в основата. Вече получи цялото откровение. Недей да питаш за нищо относно каквото и да било откровение. Ако нещо е нужно, ще ти се открие.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
