Постинг
26.07.2013 13:04 -
НОВА КНИГА ЗА ПРИЧАСТЯВАНЕТО СЪС СВЕТИТЕ ХРИСТОВИ ТАЙНИ
Нова книга
http://www.bogonosci.com/книга/
св. Никодим Светогорец св. Макарий Коринтски
ДУШЕПОЛЕЗНА КНИГА ЗА
ЧЕСТОТО ПРИЧАСТЯВАНЕ СЪС
СВЕТИТЕ ХРИСТОВИ ТАЙНИ
Всички права запазени. Не е разрешено публикуването
на тази книга или на части от нея под каквато и да било
форма без писменото разрешение на издателя.
© Маргарита Хаджипейкова
превод от сръбски
© Татяна Филева
редактор
рекламно издателска агенция #1
/дизайн, предпечат/
алианс принт
/печат/
ISBN 978-954-8957-13-7
www.bogonosci.com
/издател/
София, 2013 г.
Книгата се издава с благословението на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан.
Предговор от издателя
КНИГА МНОГО ДОБРА И ПОЛЕЗНА
В тази малка книжка истинският православен християнин ще открие голямата радост и стремеж към непрестанното единение с Христа – причастяването с Тялото и Кръвта на Спасителя. Тя е плод на сътрудничеството на двама забележителни светии, живели в Гърция през втората половина на XVIII и началото на XIX в. – Атонския монах Никодим и Коринтския митрополит Макарий. Също така те са съставители и издатели на една от най-известните книги за духовен живот в православния свят – “Добротолюбие”.
Благочестивият читател ще съумее да почувства в настоящата книга светоотеческия дух на Добротолюбието, толкова чужд на европейското човекопоклонство.
Въпреки първоначалното колебание, книгата на свети Никодим дочакала църковно одобрение и препоръка, като “много добра и полезна“.
В края на книгата поместваме и животоописанията на двамата автори.
През ХVIII в., след заселването си в манастира Дионисиат на Света Гора, в една келия в Карея св. Никодим се среща със св. Макарий, бивш Коринтски митрополит.
Последващото огромно книжовно дело на светеца е описано подробно в статията: “Значението на делото на свети Никодим Светогорец за съвременни я църковен живот” от архим. Емилиян (Казандзидис), отпечатана в bg-patriarshia.bg, където четем следното:
„…Макарий го приканва да се заеме с редакцията и издаването на „Добротолюбието“. Никодим, който сам жадува просвещаването на християните, пребиваващи под тъмата на робството, като покорно чедо под архиерейския благослов се заема с редакцията на ръкописите на „Добротолюбието“ и приготвя книгата за издаване. Освен това, той написва встъпление и кратки жития на всеки светия, чиито книги са включени в този сборник от светоотечески съчинения….
За труда му „За постоянното причастяване“, също поръчано му от св. Макарий, житиеписецът Евтимий отбелязва, че е било старателно редактирано и разширено, което също предполага сериозна авторска работа. Споменатите трудове са дадени на св. Никодим за подготовка за печат от св. Макарий, от който са и впоследствие отнесени за печат. …Ще последват и нови трудове.“
Нека споменем и още една статия – „Евхаристийното учение на св. Никодим Светогорец“ от доц. архим. Никодим Скретас, преведена в bg-patriarshia.bg, където за настоящата книга пише:
„…Дори и днес в събранията на вярващите негативното обръщане на ролите е очевидно. Вместо болшинството неприемащи светото Причастие поради някаква пречка или безразличие да се срамуват и смирено да търсят снизходителност от страна на братята в събранието за своето неучастие в евхаристийните Дарове, напълно нелогично се принуждават да изпитват трудности именно положилите усилие в подготовката и със страх Божий причастяващи се вярващи под понякога упрекващите и нетърпеливи погледи на неучастващите в евхаристийните Дарове и дочакващи, поради продължителността на причащението, окончателното приключване на светата Литургия.
Към светото Причастие, според мъдрия учител свети Никодим, не пристъпват само светиите, съвършените и безстрастните, но също така и полагащите усилие за освещаването си. Пречистите тайни не са някаква светска награда за святост и съвършенство, а сила на божественото изкачване в истинския живот към Бога.
Поставянето на пиедестал на въздържанието от често причастяване се намира също в проекцията на едно лицемерно откъм висотата на тайнството и в края на краищата лъжливо благочестие.
Ленивите и също така безразлични доводи на мнозина, че е достатъчно три пъти годишно причастяване, намират в лицето на свети Никодим и на отците неоисихасти крайни противници.
Дори и да се приеме, че честото причастяване не съставлява догмат на вярата, никой не може да пренебрегне факта, че постоянното пристъпване към евхристийно общение е Господня заповед….“
Св. Никодим Светогорец от самото начало се присъединява към коливадското движение1. Той винаги защитава позиции, изхождащи от дълбоката му почит към Преданието, както например и в спора за честото причастяване, но винаги проявява братска любов, получавайки божествено просветление.
Спорът за честотата на причастяването е важен и за нас, защото да се стремим към истинско духовно и литургично възраждане, по примера на светогорските монаси, означава да можем да разберем с какво трябва да започнем, а именно – с любов и съзнателно отношение към светоотеческото и богослужебно Предание, с желание и усилие да въплътим това Предание в живота си, независимо от трудностите. Бог винаги оправдава точно този избор.
Настоящият превод на български език е направен от сръбското издание – Св. Никодим Светогорац и св. Макарије Коринтски – „Душекорисна књига о честом причешћивању светим Христовим Тајнама», публикувано в: http://www.verujem.org
От издателите
1 Коливади: от гр. дума „κόλλυβον“ (варено жито за помен); Става дума за богословско течение на Света Гора (XVIII – XIX в.), целящо завръщане към истинските корени на православното християнство и литургичната традиция на Църквата, както и за възраждане на отеческото предание. Повод за него станал именно опитът за промяна на деня, отреден за поменаване на покойниците (т. е. събота), бел. изд
http://www.bogonosci.com/книга/
св. Никодим Светогорец св. Макарий Коринтски
ДУШЕПОЛЕЗНА КНИГА ЗА
ЧЕСТОТО ПРИЧАСТЯВАНЕ СЪС
СВЕТИТЕ ХРИСТОВИ ТАЙНИ
Всички права запазени. Не е разрешено публикуването
на тази книга или на части от нея под каквато и да било
форма без писменото разрешение на издателя.
© Маргарита Хаджипейкова
превод от сръбски
© Татяна Филева
редактор
рекламно издателска агенция #1
/дизайн, предпечат/
алианс принт
/печат/
ISBN 978-954-8957-13-7
www.bogonosci.com
/издател/
София, 2013 г.
Книгата се издава с благословението на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан.
Предговор от издателя
КНИГА МНОГО ДОБРА И ПОЛЕЗНА
В тази малка книжка истинският православен християнин ще открие голямата радост и стремеж към непрестанното единение с Христа – причастяването с Тялото и Кръвта на Спасителя. Тя е плод на сътрудничеството на двама забележителни светии, живели в Гърция през втората половина на XVIII и началото на XIX в. – Атонския монах Никодим и Коринтския митрополит Макарий. Също така те са съставители и издатели на една от най-известните книги за духовен живот в православния свят – “Добротолюбие”.
Благочестивият читател ще съумее да почувства в настоящата книга светоотеческия дух на Добротолюбието, толкова чужд на европейското човекопоклонство.
Въпреки първоначалното колебание, книгата на свети Никодим дочакала църковно одобрение и препоръка, като “много добра и полезна“.
В края на книгата поместваме и животоописанията на двамата автори.
През ХVIII в., след заселването си в манастира Дионисиат на Света Гора, в една келия в Карея св. Никодим се среща със св. Макарий, бивш Коринтски митрополит.
Последващото огромно книжовно дело на светеца е описано подробно в статията: “Значението на делото на свети Никодим Светогорец за съвременни я църковен живот” от архим. Емилиян (Казандзидис), отпечатана в bg-patriarshia.bg, където четем следното:
„…Макарий го приканва да се заеме с редакцията и издаването на „Добротолюбието“. Никодим, който сам жадува просвещаването на християните, пребиваващи под тъмата на робството, като покорно чедо под архиерейския благослов се заема с редакцията на ръкописите на „Добротолюбието“ и приготвя книгата за издаване. Освен това, той написва встъпление и кратки жития на всеки светия, чиито книги са включени в този сборник от светоотечески съчинения….
За труда му „За постоянното причастяване“, също поръчано му от св. Макарий, житиеписецът Евтимий отбелязва, че е било старателно редактирано и разширено, което също предполага сериозна авторска работа. Споменатите трудове са дадени на св. Никодим за подготовка за печат от св. Макарий, от който са и впоследствие отнесени за печат. …Ще последват и нови трудове.“
Нека споменем и още една статия – „Евхаристийното учение на св. Никодим Светогорец“ от доц. архим. Никодим Скретас, преведена в bg-patriarshia.bg, където за настоящата книга пише:
„…Дори и днес в събранията на вярващите негативното обръщане на ролите е очевидно. Вместо болшинството неприемащи светото Причастие поради някаква пречка или безразличие да се срамуват и смирено да търсят снизходителност от страна на братята в събранието за своето неучастие в евхаристийните Дарове, напълно нелогично се принуждават да изпитват трудности именно положилите усилие в подготовката и със страх Божий причастяващи се вярващи под понякога упрекващите и нетърпеливи погледи на неучастващите в евхаристийните Дарове и дочакващи, поради продължителността на причащението, окончателното приключване на светата Литургия.
Към светото Причастие, според мъдрия учител свети Никодим, не пристъпват само светиите, съвършените и безстрастните, но също така и полагащите усилие за освещаването си. Пречистите тайни не са някаква светска награда за святост и съвършенство, а сила на божественото изкачване в истинския живот към Бога.
Поставянето на пиедестал на въздържанието от често причастяване се намира също в проекцията на едно лицемерно откъм висотата на тайнството и в края на краищата лъжливо благочестие.
Ленивите и също така безразлични доводи на мнозина, че е достатъчно три пъти годишно причастяване, намират в лицето на свети Никодим и на отците неоисихасти крайни противници.
Дори и да се приеме, че честото причастяване не съставлява догмат на вярата, никой не може да пренебрегне факта, че постоянното пристъпване към евхристийно общение е Господня заповед….“
Св. Никодим Светогорец от самото начало се присъединява към коливадското движение1. Той винаги защитава позиции, изхождащи от дълбоката му почит към Преданието, както например и в спора за честото причастяване, но винаги проявява братска любов, получавайки божествено просветление.
Спорът за честотата на причастяването е важен и за нас, защото да се стремим към истинско духовно и литургично възраждане, по примера на светогорските монаси, означава да можем да разберем с какво трябва да започнем, а именно – с любов и съзнателно отношение към светоотеческото и богослужебно Предание, с желание и усилие да въплътим това Предание в живота си, независимо от трудностите. Бог винаги оправдава точно този избор.
Настоящият превод на български език е направен от сръбското издание – Св. Никодим Светогорац и св. Макарије Коринтски – „Душекорисна књига о честом причешћивању светим Христовим Тајнама», публикувано в: http://www.verujem.org
От издателите
1 Коливади: от гр. дума „κόλλυβον“ (варено жито за помен); Става дума за богословско течение на Света Гора (XVIII – XIX в.), целящо завръщане към истинските корени на православното християнство и литургичната традиция на Църквата, както и за възраждане на отеческото предание. Повод за него станал именно опитът за промяна на деня, отреден за поменаване на покойниците (т. е. събота), бел. изд
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.