Постинг
22.07.2013 22:08 -
Житейска драма : Дала детето си за осиновяване, го търси от 40 години
Житейска драма : Дала детето си за осиновяване, го търси от 40 години
Публикувано от: admin on юли 2, 2013 Няма коментари
http://www.dnes-24.com/?p=3730
На 13 септември 1973 г. 16-годишната Алехан ражда момченце и го кръщава Александър. Принудена е от родителите си да го остави за осиновяване. Днес тя продължава да го търси. Твърди, че не иска да го откъсне от родителите му, а само да види как е той. Публикува историята си в интернет с надеждата повече хора да я прочетат или самият Александър да се разпознае в нея. Интервюто с Алехан е взето със съдействието на фейсбук групата “Търсим се”.
- Защо оставихте бебето си?
- Моите родители се срамуваха от това, че съм бременна. Страхуваха се и заради хората около тях, че ще бъдат сочени от обществото. Аз бях на 16 години когато забременях.
- Бяхте ли крита в дом, докато родите?
- Аз бях скрита в “Майчин Дом” до Централна Гара, София. След като бях прегледана от един гинеколог в Пловдив, моята майка и аз получихме документи от него и с тях бях приета в “Майчин Дом” в София.
- Колко време бяхте крита там?
- Почти 5 месеца.
- Казвате, че всичко това е било под натиск на семейството ви?
- Да, под морален натиск. Моят татко заемаше висока позиция в своята професия и в обществото.
- Ако можехте да върнете времето назад, как бихте постъпили?
- Мислела съм си много. Щях да взема сина си и щях да отида при вуйна ми, която по това време живееше в едно малко градче.
- Щяха ли да те приемат с извънбрачно дете?
- Освен майка и татко, никой друг не знаеше за моята бременност. Те нямаха да позволят на моите родители да ме изпратят в София, щяха да ме вземат при себе си. Беше ми забранено да казвам на някого.
- Как се чувстват родителите ти сега, не съжаляват ли за стореното?
- Когато оставих сина си, на практика останах без родители, защото пропастта между мен и тях беше много голяма. Татко след 25 години, плачейки, ми поиска прошка. После почина, а майка още казва, че времената бяха такива и не е могла да постъпи по друг начин. Раздялата от моето дете Алехандер предизвика една голяма мъка и много болки. Аз не мога да променя това което съм направила. Много ще се радвам, ако мога да го видя. Не искам да заместя неговите осиновители, само да знам дали той е жив и здрав и дали е попаднал на добри хора.
Публикувано от: admin on юли 2, 2013 Няма коментари
http://www.dnes-24.com/?p=3730
На 13 септември 1973 г. 16-годишната Алехан ражда момченце и го кръщава Александър. Принудена е от родителите си да го остави за осиновяване. Днес тя продължава да го търси. Твърди, че не иска да го откъсне от родителите му, а само да види как е той. Публикува историята си в интернет с надеждата повече хора да я прочетат или самият Александър да се разпознае в нея. Интервюто с Алехан е взето със съдействието на фейсбук групата “Търсим се”.
- Защо оставихте бебето си?
- Моите родители се срамуваха от това, че съм бременна. Страхуваха се и заради хората около тях, че ще бъдат сочени от обществото. Аз бях на 16 години когато забременях.
- Бяхте ли крита в дом, докато родите?
- Аз бях скрита в “Майчин Дом” до Централна Гара, София. След като бях прегледана от един гинеколог в Пловдив, моята майка и аз получихме документи от него и с тях бях приета в “Майчин Дом” в София.
- Колко време бяхте крита там?
- Почти 5 месеца.
- Казвате, че всичко това е било под натиск на семейството ви?
- Да, под морален натиск. Моят татко заемаше висока позиция в своята професия и в обществото.
- Ако можехте да върнете времето назад, как бихте постъпили?
- Мислела съм си много. Щях да взема сина си и щях да отида при вуйна ми, която по това време живееше в едно малко градче.
- Щяха ли да те приемат с извънбрачно дете?
- Освен майка и татко, никой друг не знаеше за моята бременност. Те нямаха да позволят на моите родители да ме изпратят в София, щяха да ме вземат при себе си. Беше ми забранено да казвам на някого.
- Как се чувстват родителите ти сега, не съжаляват ли за стореното?
- Когато оставих сина си, на практика останах без родители, защото пропастта между мен и тях беше много голяма. Татко след 25 години, плачейки, ми поиска прошка. После почина, а майка още казва, че времената бяха такива и не е могла да постъпи по друг начин. Раздялата от моето дете Алехандер предизвика една голяма мъка и много болки. Аз не мога да променя това което съм направила. Много ще се радвам, ако мога да го видя. Не искам да заместя неговите осиновители, само да знам дали той е жив и здрав и дали е попаднал на добри хора.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
