Постинг
26.05.2013 05:55 -
Вярата помага на човека да се бори - интервю с Негово Светейшество патриарх Неофит
Вярата помага на човека да се бори - интервю с Негово Светейшество патриарх Неофит
03 май 2013 17:33, Българска Патриаршия
http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=108466
- Ваше Светейшество, започнахте Вашето патриаршеско служение във време на изпитания за нашия народ. Как Църквата ще помогне на хората в този труден за тях момент, ще усетят ли те духовната й подкрепа?
- Изпитанията, горестите и скърбите в живота на този свят са неизбежни. Но в светлината на вярата християните знаят какъв е източникът на страданията в този свят, каква е причината за бедите ни и защо Бог ги допуска. Когато знае причината и целта, човек по-лесно преодолява трудностите, без да унива и да се отчайва, още повече, ако знае, че има за свой помощник Бога, Който е Всемогъщ, Всесилен и същевременно многомилостив и любящ.
А причината за страданията в този свят винаги е била една и съща: нашето отдалечаване от Бога, нарушаването на богоустановените нравствени правила, поради нашите недостатъци: алчността, безлюбието, егоизма, ожесточението, завистта и т. н.
Залог и основа за преобразяването на обществото, на народа, на страната е духовно-нравственото изменение на отделния човек. Не може да се измени към по-добро цялото, без нравствено преобразяване на хората от всички възрастови, социални и политически групи. От това какви сме ние като личности, каква е нашата ценностна система и житейски приоритети, зависи пътят на развитието на цялата държава и на нашата Църква.
Всичко започва от дълбините на човешкото сърце, а Църквата Христова е призвана да преобразява човешките сърца, да утвърждава истинските непреходни ценности и да ни води към спасение от злото. Затова е толкова важно да пазим православната си вяра и да я преумножаваме в сърцето си. Тогава нашият живот и животът на света ще бъде друг, и Христос - Възкръсналият, Победилият дявола и смъртта - ще е с нас. А ако Той е с нас, кой ще е против нас и от какво ще се плашим? (вж. Рим. 8:31).
- Нуждае ли се Българската православна църква от сериозна реформа, за да се обърне тя повече към народа и да се превърне храмът в място за уединение и успокоение на душите на хората?
- Десетилетия наред Българската православна църква по принуда беше изолирана от обществото, нейното благовестие - ограничено зад стените на храма, а възможността да осъществява милосърдна и просветителска мисия - сведена до нула. В годините, в които Църквата трябваше да върне своите изконни позиции като стожер на нравствеността в обществото, тя страдаше от разединение и се бореше да доказва своята легитимност. Опитът на разкола в БПЦ - добрите намерения, с които той започна, и трагичните последствия от него доказаха, че промените в Църквата не бива да се извършват революционно. Те трябва да стават постепенно, като промените се осъществяват първо в сърцата на хората.
Въпреки всички перипетии Българската православна църква полага усилия все по-действено да извършва спасителната си мисия в съвременните условия, да дава отговор на важните проблеми, с които се сблъсква съвременният човек и посланията й да бъдат разбираеми и благотворни в неговия живот. С новите възможности, които ни предоставя нашето съвремие, и с навлизането на ново високообразовано и мотивирано свещенство, БПЦ все повече се доближава до хората, доказателство за което са и последните проучвания на обществените нагласи. Но може да се направи още много, за да достигне мъдростта и благодатта, които Христовата църква има в себе си, до всички православни българи, та да усетят те нейната подкрепа.
Що се отнася до храма: той винаги е бил тих пристан за изтерзаната от грижи и изпитания човешка душа; място, откъдето човек може да почерпи духовни сили, утеха и надежда за бъдните дни.
- Как ще запазите единството на нашата Църква?
- Трудностите, които светата ни Църква преживя по време на разделението, внесоха голям смут в нейния живот и в душите на вярващия народ. Това е рана, която трудно заздравява и още са налице белезите от нарушеното единство, но и урок за всички нас: да не допускаме отново разделение.
Единството трябва да се запазва и продължава „чрез връзките на мира” (срв. Еф. 4:3). Като превъзмогваме в себе си гордостта и себелюбието и се усилваме в любовта, която е основа и гаранция за църковното единство. Както, между впрочем, и за единството в семейството и в обществото.
- Факт е, че все по-малко млади хора желаят да станат свещеници. Може би, причината се корени в ниското заплащане, което все още се формира от продажбата на свещи и такси. Каква ще бъде Вашата политика към бъдещите служители в православните храмове, за да се отдадат те на истинска пастирска дейност?
- Аз помня годините на властващия атеизъм, когато беше истинска рядкост и подвиг млад човек да приеме свещенически сан или да поеме по пътя на монашеството. През последните 20 години това се промени и немалко млади хора поеха духовното служение, въпреки материалните затруднения, които Българската православна църква има. Разбира се, те са твърде недостатъчни. Все още има много енории без свещеници, особено в бедните обезлюдени селски райони и една от причините за това е ниското заплащане, невъзможността свещенослужителите там да посрещнат елементарни нужди на своите семейства. Но това е проблем не само на Църквата ни, а и на по-голямата част от българския народ.
- Съществува идея за заменяне на църковнославянския със съвременен български език в храма. Каква е Вашата позиция по въпроса?
- Църковнославянският език е официалният богослужебен език в БПЦ, както и свещен език на всички православни славяни. Ние, като българи, трябва да пазим и предадем на поколенията това наше свещено наследство от св. братя Кирил и Методий и техните ученици. Но нашата Църква разбира колко се е отдалечил съвременният български език от църковнославянския и че за християните е важно да разбират езика, за да участват пълноценно в богослуженията. Още през 1908 г. в Цариград излиза Служебник с паралелен текст на църковнославянски и български език, който е дело на Струмишкия митрополит Герасим и архимандрит Борис, а през 1910 г. и Требник. През 1985 г. с благословението на Св. Синод на БПЦ покойният Ловчански митрополит Григорий издава нов Служебник на български език.
Преводът на богослужебни текстове е трудно и сложно дело и трябва да се подхожда към него изключително внимателно, със смирение и страх Божий. Има думи и изрази в църковнославянския език, които трудно могат да се преведат на съвременния български език без да се загуби от смисъла и от богатството на изказа. Похвално е, че наши специалисти - богослови, музиковеди и познавачи на църковнославянския език, продължават работата по превода на богослужебните последования и днес.
Във всички български храмове св. Евангелие, Апостолът, псалмите се четат на новобългарски, проповедта е на новобългарски, голяма част от молитвите – също. А на много места се служи изцяло на новобългарски. Така че, който има желание и се интересува, няма пречка не само да разбира, но и живо да участва в богослужбите. А който си търси оправдание - винаги ще си намери.
- Ще се промени ли диалогът с църквите в съседните страни, ще стане ли той по-съдържателен?
- Българската православна църква е в традиционно добри отношения с всички сестри православни църкви. Ние не просто „водим диалог”, а имаме живо и действено общение помежду си. Заедно сме при всички по-важни за дадена поместна църква събития и чествания, заедно сме в съслужения, в различни богословски форуми, работим по различни съвместни проекти, осъществяват се непрекъснато поклоннически пътувания. Общуването се осъществява на всички нива. Ние сме една Църква, имаме един Глава – Господ Иисус Христос, едно учение, една вяра, един път и една цел.
Особено живо това братско общение е със съседните погранични епархии.
- Определят Ви като харизматичен духовник, известен с добротата си и благия си характер. Някои дори Ви наричат „Смиреният патриарх”. За сегашния Ви пост обаче е необходима твърда ръка.
- Бог знае какви дни очакват Българската православна църква, какви изпитания ще ни донесат те и какъв патриарх е нужен, за да я преведе през тях невредима и без никакво петно. На Него се надявам да покрие с благостта Си и Своята неоскъдяваща благодат човешките ми немощи, да ми даде мъдрост и сили - духовни и физически, за да върша непосрамващо служението, което ми възложи. Божията благодат да не отстъпва от нас в дни на изпитания, за да съумеем да запазим БПЦ в единството на Светото Православие, в спасителното лоно на Църквата Христова, в истината на вярата и да следваме неотклонно Пътя към Царството Божие, което Христос ни обеща.
- Много клевети се стовариха върху Вас през последните години. Това промени ли Ви по някакъв начин?
- Господ Иисус Христос казва: „Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас”. И повелява: „Обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят” (Лука. 6: 26-28). Ние като християни можем да претърпим много. Но какво печели обществото ни от несправедливите, злонамерени, клеветнически обвинения, които уронват авторитета на духовенството и Българската православна църква, от рушенето на авторитети въобще?
- При посещението на служебния премиер Вие отправихте призив към младите хора да не посягат на живота си. Тези случаи обаче продължават. Как Църквата може да помогне на тези страдащи души, за да се обърнат те към Бога, а не да се самоубиват? Какво искате да им кажете отново?
- Случаи на самоубийства винаги е имало там, където оскъдява вярата. Няма ли вяра и упование в Бога, в Неговата милост, любов и грижа за всеки човек, избуяват унинието, отчаянието, малодушието, чувството за безизходица. Тревожното е, че в последно време като че ли се променя обществената нагласа към посегателството срещу собствения живот. От акт на позорно малодушие, отстъпление от вярата в Бога и престъпление спрямо любовта към ближните, самоубийството започна да се представя като акт на героизъм, на саможертва, като пример, достоен за подражание.
Оправдаваме случаите на самоубийства с бедността, с тежкия живот, но нашият народ е преминавал през далеч по-тежки изпитания: робство, войни, глад... и въпреки това животът е бил пазен като най-ценен дар, какъвто действително е. Но хората са имали вяра. Знаели са какво е човекът, защо се ражда, защо живее, каква е целта и смисълът на човешкия живот, защо ни сполетяват страданията и как да преминаваме през тях, без да униваме и да се отчайваме. Каквито и да са конкретните обстоятелства, човек не се отказва да се бори, когато знае, че всичко в този живот има своя дълбок смисъл и може да ни послужи за спасение.
Всеки вярващ човек умее да преодолява трудните обстоятелства в живота със своята вяра, със своята надежда на Бога, със своето търпение и намира в Христа спасение, възкресение и вечен живот. И нека тази вяра, да ни дава мъжество, мъдрост и сила да вървим по нелеките житейски пътеки, изпълнявайки Божията воля и устремявайки се към това спасение, което Бог ни е явил в Христа.
Интервюто взе: Жанета Йорданова, в. "Телеграф" и в. "Монитор"
Снимка: Весела Игнатова
03 май 2013 17:33, Българска Патриаршия
http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=108466
- Ваше Светейшество, започнахте Вашето патриаршеско служение във време на изпитания за нашия народ. Как Църквата ще помогне на хората в този труден за тях момент, ще усетят ли те духовната й подкрепа?
- Изпитанията, горестите и скърбите в живота на този свят са неизбежни. Но в светлината на вярата християните знаят какъв е източникът на страданията в този свят, каква е причината за бедите ни и защо Бог ги допуска. Когато знае причината и целта, човек по-лесно преодолява трудностите, без да унива и да се отчайва, още повече, ако знае, че има за свой помощник Бога, Който е Всемогъщ, Всесилен и същевременно многомилостив и любящ.
А причината за страданията в този свят винаги е била една и съща: нашето отдалечаване от Бога, нарушаването на богоустановените нравствени правила, поради нашите недостатъци: алчността, безлюбието, егоизма, ожесточението, завистта и т. н.
Залог и основа за преобразяването на обществото, на народа, на страната е духовно-нравственото изменение на отделния човек. Не може да се измени към по-добро цялото, без нравствено преобразяване на хората от всички възрастови, социални и политически групи. От това какви сме ние като личности, каква е нашата ценностна система и житейски приоритети, зависи пътят на развитието на цялата държава и на нашата Църква.
Всичко започва от дълбините на човешкото сърце, а Църквата Христова е призвана да преобразява човешките сърца, да утвърждава истинските непреходни ценности и да ни води към спасение от злото. Затова е толкова важно да пазим православната си вяра и да я преумножаваме в сърцето си. Тогава нашият живот и животът на света ще бъде друг, и Христос - Възкръсналият, Победилият дявола и смъртта - ще е с нас. А ако Той е с нас, кой ще е против нас и от какво ще се плашим? (вж. Рим. 8:31).
- Нуждае ли се Българската православна църква от сериозна реформа, за да се обърне тя повече към народа и да се превърне храмът в място за уединение и успокоение на душите на хората?
- Десетилетия наред Българската православна църква по принуда беше изолирана от обществото, нейното благовестие - ограничено зад стените на храма, а възможността да осъществява милосърдна и просветителска мисия - сведена до нула. В годините, в които Църквата трябваше да върне своите изконни позиции като стожер на нравствеността в обществото, тя страдаше от разединение и се бореше да доказва своята легитимност. Опитът на разкола в БПЦ - добрите намерения, с които той започна, и трагичните последствия от него доказаха, че промените в Църквата не бива да се извършват революционно. Те трябва да стават постепенно, като промените се осъществяват първо в сърцата на хората.
Въпреки всички перипетии Българската православна църква полага усилия все по-действено да извършва спасителната си мисия в съвременните условия, да дава отговор на важните проблеми, с които се сблъсква съвременният човек и посланията й да бъдат разбираеми и благотворни в неговия живот. С новите възможности, които ни предоставя нашето съвремие, и с навлизането на ново високообразовано и мотивирано свещенство, БПЦ все повече се доближава до хората, доказателство за което са и последните проучвания на обществените нагласи. Но може да се направи още много, за да достигне мъдростта и благодатта, които Христовата църква има в себе си, до всички православни българи, та да усетят те нейната подкрепа.
Що се отнася до храма: той винаги е бил тих пристан за изтерзаната от грижи и изпитания човешка душа; място, откъдето човек може да почерпи духовни сили, утеха и надежда за бъдните дни.
- Как ще запазите единството на нашата Църква?
- Трудностите, които светата ни Църква преживя по време на разделението, внесоха голям смут в нейния живот и в душите на вярващия народ. Това е рана, която трудно заздравява и още са налице белезите от нарушеното единство, но и урок за всички нас: да не допускаме отново разделение.
Единството трябва да се запазва и продължава „чрез връзките на мира” (срв. Еф. 4:3). Като превъзмогваме в себе си гордостта и себелюбието и се усилваме в любовта, която е основа и гаранция за църковното единство. Както, между впрочем, и за единството в семейството и в обществото.
- Факт е, че все по-малко млади хора желаят да станат свещеници. Може би, причината се корени в ниското заплащане, което все още се формира от продажбата на свещи и такси. Каква ще бъде Вашата политика към бъдещите служители в православните храмове, за да се отдадат те на истинска пастирска дейност?
- Аз помня годините на властващия атеизъм, когато беше истинска рядкост и подвиг млад човек да приеме свещенически сан или да поеме по пътя на монашеството. През последните 20 години това се промени и немалко млади хора поеха духовното служение, въпреки материалните затруднения, които Българската православна църква има. Разбира се, те са твърде недостатъчни. Все още има много енории без свещеници, особено в бедните обезлюдени селски райони и една от причините за това е ниското заплащане, невъзможността свещенослужителите там да посрещнат елементарни нужди на своите семейства. Но това е проблем не само на Църквата ни, а и на по-голямата част от българския народ.
- Съществува идея за заменяне на църковнославянския със съвременен български език в храма. Каква е Вашата позиция по въпроса?
- Църковнославянският език е официалният богослужебен език в БПЦ, както и свещен език на всички православни славяни. Ние, като българи, трябва да пазим и предадем на поколенията това наше свещено наследство от св. братя Кирил и Методий и техните ученици. Но нашата Църква разбира колко се е отдалечил съвременният български език от църковнославянския и че за християните е важно да разбират езика, за да участват пълноценно в богослуженията. Още през 1908 г. в Цариград излиза Служебник с паралелен текст на църковнославянски и български език, който е дело на Струмишкия митрополит Герасим и архимандрит Борис, а през 1910 г. и Требник. През 1985 г. с благословението на Св. Синод на БПЦ покойният Ловчански митрополит Григорий издава нов Служебник на български език.
Преводът на богослужебни текстове е трудно и сложно дело и трябва да се подхожда към него изключително внимателно, със смирение и страх Божий. Има думи и изрази в църковнославянския език, които трудно могат да се преведат на съвременния български език без да се загуби от смисъла и от богатството на изказа. Похвално е, че наши специалисти - богослови, музиковеди и познавачи на църковнославянския език, продължават работата по превода на богослужебните последования и днес.
Във всички български храмове св. Евангелие, Апостолът, псалмите се четат на новобългарски, проповедта е на новобългарски, голяма част от молитвите – също. А на много места се служи изцяло на новобългарски. Така че, който има желание и се интересува, няма пречка не само да разбира, но и живо да участва в богослужбите. А който си търси оправдание - винаги ще си намери.
- Ще се промени ли диалогът с църквите в съседните страни, ще стане ли той по-съдържателен?
- Българската православна църква е в традиционно добри отношения с всички сестри православни църкви. Ние не просто „водим диалог”, а имаме живо и действено общение помежду си. Заедно сме при всички по-важни за дадена поместна църква събития и чествания, заедно сме в съслужения, в различни богословски форуми, работим по различни съвместни проекти, осъществяват се непрекъснато поклоннически пътувания. Общуването се осъществява на всички нива. Ние сме една Църква, имаме един Глава – Господ Иисус Христос, едно учение, една вяра, един път и една цел.
Особено живо това братско общение е със съседните погранични епархии.
- Определят Ви като харизматичен духовник, известен с добротата си и благия си характер. Някои дори Ви наричат „Смиреният патриарх”. За сегашния Ви пост обаче е необходима твърда ръка.
- Бог знае какви дни очакват Българската православна църква, какви изпитания ще ни донесат те и какъв патриарх е нужен, за да я преведе през тях невредима и без никакво петно. На Него се надявам да покрие с благостта Си и Своята неоскъдяваща благодат човешките ми немощи, да ми даде мъдрост и сили - духовни и физически, за да върша непосрамващо служението, което ми възложи. Божията благодат да не отстъпва от нас в дни на изпитания, за да съумеем да запазим БПЦ в единството на Светото Православие, в спасителното лоно на Църквата Христова, в истината на вярата и да следваме неотклонно Пътя към Царството Божие, което Христос ни обеща.
- Много клевети се стовариха върху Вас през последните години. Това промени ли Ви по някакъв начин?
- Господ Иисус Христос казва: „Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас”. И повелява: „Обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят” (Лука. 6: 26-28). Ние като християни можем да претърпим много. Но какво печели обществото ни от несправедливите, злонамерени, клеветнически обвинения, които уронват авторитета на духовенството и Българската православна църква, от рушенето на авторитети въобще?
- При посещението на служебния премиер Вие отправихте призив към младите хора да не посягат на живота си. Тези случаи обаче продължават. Как Църквата може да помогне на тези страдащи души, за да се обърнат те към Бога, а не да се самоубиват? Какво искате да им кажете отново?
- Случаи на самоубийства винаги е имало там, където оскъдява вярата. Няма ли вяра и упование в Бога, в Неговата милост, любов и грижа за всеки човек, избуяват унинието, отчаянието, малодушието, чувството за безизходица. Тревожното е, че в последно време като че ли се променя обществената нагласа към посегателството срещу собствения живот. От акт на позорно малодушие, отстъпление от вярата в Бога и престъпление спрямо любовта към ближните, самоубийството започна да се представя като акт на героизъм, на саможертва, като пример, достоен за подражание.
Оправдаваме случаите на самоубийства с бедността, с тежкия живот, но нашият народ е преминавал през далеч по-тежки изпитания: робство, войни, глад... и въпреки това животът е бил пазен като най-ценен дар, какъвто действително е. Но хората са имали вяра. Знаели са какво е човекът, защо се ражда, защо живее, каква е целта и смисълът на човешкия живот, защо ни сполетяват страданията и как да преминаваме през тях, без да униваме и да се отчайваме. Каквито и да са конкретните обстоятелства, човек не се отказва да се бори, когато знае, че всичко в този живот има своя дълбок смисъл и може да ни послужи за спасение.
Всеки вярващ човек умее да преодолява трудните обстоятелства в живота със своята вяра, със своята надежда на Бога, със своето търпение и намира в Христа спасение, възкресение и вечен живот. И нека тази вяра, да ни дава мъжество, мъдрост и сила да вървим по нелеките житейски пътеки, изпълнявайки Божията воля и устремявайки се към това спасение, което Бог ни е явил в Христа.
Интервюто взе: Жанета Йорданова, в. "Телеграф" и в. "Монитор"
Снимка: Весела Игнатова
"Енергиен вампиризъм" или &quo...
БОТЕВ ПЛОВДИВ СЕ НУЖДАЕ ОТ ТЕБ СЕГА
ОТ МАЛЪК ОЩЕ ЗНАМ , ЧЕ ОТ БОТЕВ НЯМА ПО ...
БОТЕВ ПЛОВДИВ СЕ НУЖДАЕ ОТ ТЕБ СЕГА
ОТ МАЛЪК ОЩЕ ЗНАМ , ЧЕ ОТ БОТЕВ НЯМА ПО ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
