"Иван Грозни, срива град Казан/на втората снимка, и се провъзгласява за "цар на Българи и Руси".
- Така са ставали работите в света, същото е и сега. Силният печели. Факта, че се провъзгласява за "Цар на българи и руси", показва най малко уважение, ако не и преклонение пред величието на българите. Историята е наука за това,което се е случило. Оценката, според мен, не е работа на историка. Оценката винаги е политическа. Който е на власт, тълкува и оценява както му диктува интереса. Чувствата са излишни, защото са безсмислени, няма полза от тях и отклоняват вниманието. Истината за жестокоста на другия, не трябва да прикрива истината за нашата жестокост.

"По късно в България се развива култ към "бате Иван", който уж цял да ни спаси от Турция"
- Ами "той" ни спаси. Това е неоспорим факт, а как го тълкуваш е друг въпрос. Писах по горе, че оценката е политически акт. Истината е работа на историка, започне ли да оценява, става политик.

"Но как може Българоубиец, да спаси българи?.... не може!"
- Абе приятел, това ли ти е истината? Може, разбира се. "Интереса клати феса"и по тази причина, един път може, друг път не може. Благодаря за информацията, но не мога да приема, когато се влагат негативни емоции в минали събития. Пречат на научния анализ, Заслепяват и отклоняват вниманието от настоящите проблеми. Излиза, че все някой жесток индивид ни е виновен, а ние сме вода не напита.