Постинг
09.04.2013 13:45 -
Писателката Яна Язова: До края на живота я хулят и обиждат, крадат я, накрая я убиват
Писателката Яна Язова: До края на живота я хулят и обиждат, крадат я, накрая я убиват
Недоброжелатели не й прощават красотата и таланта
Публикувано: 5 апр. 2013, 12:32
http://www.blitz.bg/article/33849?fb_action_ids=10151532709737208&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%7B%2210151532709737208%22%3A336134733156903%7D&action_type_map=%7B%2210151532709737208%22%3A%22og.likes%22%7D&action_ref_map=%5B%5D
прочитания: 4089 |
коментари: 8
Снимки: 3
Яна Язова и Александър Балабанов в Лом, 1934 г.
Случайно попаднах на една книга от Яна Язова – „Левски”, и съм изненадана, че досега даже не съм й чувала името, а е толкова талантлива. Защо не са я публикували досега, каква е историята около живота, творчеството и смъртта й? Има ли нещо сигурно в мълвата, че е била убита заради апартамента си в центъра на София – за да го вземе един приближен на властта?
Стояна СЛАВОВА, Берковица
“Пробих си път с желязна броня. Направиха ми я от калено желязо тия, които ме въведоха в тоя литературен свят, защото от постоянен опит знаеха какъв град от недоброжелателство и злоба, и интриги се изсипват върху новодошлия...” (Из единственото интервю с Яна Язова преди 1944 г., в. “Литературен глас”)
Недоброжелателство и злоба, и интриги я придружават до края на живота й. Нищо не й е спестено – умират един след друг любимите й хора, вече в печатница изгаря романът й “Александър Македонски”, романът й за Левски е на косъм да излезе под чуждо име, не я приемат в Съюза на писателите, а след мистериозната й смърт изчезват ръкописи, картини, дневници, писма... Даже гробът й е заличен след 1989 г. Но коя е все пак Яна Язова?
Днешните млади читатели едва ли са чували нейното име, а училищните и университетските учебници не я споменават дори. През 1932 г. обаче американският вестник “Крисчън Сайънс Монитор” съобщава, че тя е едно от двете или трите имена в българската литература, които трябва да се запомнят. Бранислав Нушич си кореспондира с нея. Кирил Христов е покорен от хубостта и таланта й. Още през 1936 г. (след две стихосбирки и един роман) тя фигурира в обзорна статия за българската литература в Голямата енциклопедия на Ларус. Андрей Николов й прави бронзов бюст. Десанка Максимович я превежда. Д. Б. Митов и Петър Динеков пишат за нея, че има “страшно въображение” и “непознато шесто чувство”.
Яна Язова, литературен псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, е родена в Лом през 1912 г. Майка й Рада е от виден калоферски род, а баща й д-р Тодор Ганчев е потомък на болярски род, спасил се в Сухиндол след падането на Търново под турска власт. Той е завършил философия в Цюрих, и двамата са учители. През 1930 г. семейството на Яна се премества в София и тя завършва Първа девическа гимназия в столицата. През същата тази година, още ученичка, тя занася на проф. Александър Балабанов пет тетрадки със стихове и животът й в близките месеци коренно се променя, заедно с името й. Дебютната й стихосбирка с името “Язове”, редактирана прецизно от Балабанов, предизвиква сензация,
тя е наречена детето - чудо на българската литература
Завършва славянска филология в Софийския университет. Любовният й роман с професора, трийсет години по-възрастен от нея, семеен и с големи дъщери, полага драматичен отпечатък както върху творчеството й, така и върху личната й съдба. Много популярен, но и конфликтен, любимец на студентите, приятел на царя и на Елин Пелин, но с много врагове, нерядко подлаган на остра критика, обсипван с хули и въвличан в политически и литературни разпри и интриги, професорът естествено въвежда в тези среди и младата си обаятелна приятелка. Пътуванията й в Чехия, Германия и Югославия, пътешествието й до Египет, Палестина, Сирия, Турция, Гърция и остров Родос оставят впечатлението за бърза и успешна кариера, организирана от влюбения Балабанов. Малцина са тези, които обективно отчитат нейния безспорен талант и изключителна работоспособност – тя пише и стихове, и проза, и детска поезия, и драматургия, и публицистика, превежда. През 1937 г. заминава за Париж да учи френски в Сорбоната и там преживява любовно приключение с милионера индустриалец Джон Табаков, който й предлага веднага брак.
По това време отношенията й с Балабанов търпят криза поради нежеланието му да се разведе, затова Яна Язова е склонна да се омъжи за Табаков. Дългогодишният й любовник проваля обаче сватбата й, като изкусно успява да я убеди, че ситият живот на богата съпруга не е за нея, че по този начин ще съсипе таланта и бъдещето си на писател. По същия начин, година по-късно, с грозен скандал, а според някои - и с побой над съперника – той ще осуети в Созопол зараждащата се любов между Яна и художника Марио Жеков.
Едва през 1943 г., почти тайно от Балабанов, 31-годишната поетеса ще сключи брак с инж. Христо Йорданов. И макар бракът да е видимо добър, оттук нататък в живота на някогашното “гениално дете” липсват радостите.
Умират сестра й, родителите й, умира проф. Балабанов, когото тя продължава да обича – с горчива и нежна обич, докрай, умира съпругът й
Настъпват години на пълна изолация. Яна Язова не е човек, който ще преклони глава и ще се покае пред новата власт за грешки и грехове, каквито всъщност няма. Не я печатат, не я издават, не я канят на литературни четения. В почти пълна самота тя създава трилогията “Балкани”, включваща романите “Левски”, “Бенковски” и “Шипка” – колосален труд, заради който години наред прекарва в библиотеки и архиви, броди по манастири. Въпреки ласкавите отзиви на тези, които са чели откъси от него – сред тях са Димитър Талев и Георги Томалевски, – тя не успява да ги публикува приживе. Не успява да издаде и събраните афоризми и карикатури на Александър Балабанов. Тайната около смъртта й и досега смущава и тревожи сърцето и съвестта на някои хора.
Намират я в началото на август 1974 г. в малкия апартамент, останал наследство от родителите й, на ул. “Раковска” 161, вх. Б –
измъчвана и после удушена с колана на халата си, навярно тровена преди това
Трупът в горещините вече е полуразложен. Плячкосани са картините й, бижутата й, мебелите са разпродадени на общински търг. Ръкописите й са отнесени от Творческия фонд на Съюза на писателите (съюз, който така и не я приема и признава за писател) и според новоизлязлата книга на литературния историк Петър Величков “Яна Язова: проклятието на дарбата”, в смъртта на писателката “имат пръст” заинтересувани хора на властта, които дълго време преди това са я тормозили с телефонни заплахи. И пак според Петър Величков изгубените и неоткрити и досега ръкописи и архиви на писателката са прибрани с користна цел лично от Николай Хайтов, който тогава е председател на творческия фонд на Съюза на писателите.
Фактът, че досието на Яна Язова, пълно с доноси против нея и материали по убийството й и разграбването на имуществото й, не е намерено и досега, е красноречиво доказателство, че не крадци и изнудвачи са влезли в дома на писателката. Именно благодарение на Петър Величков биват издирени копия от непубликуваните й романи и те излизат един по един. През 1996 г. излиза от печат книгата “Мойра”, съдържаща част от писмата между писателката и проф. Александър Балабанов.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Недоброжелатели не й прощават красотата и таланта
Публикувано: 5 апр. 2013, 12:32
http://www.blitz.bg/article/33849?fb_action_ids=10151532709737208&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%7B%2210151532709737208%22%3A336134733156903%7D&action_type_map=%7B%2210151532709737208%22%3A%22og.likes%22%7D&action_ref_map=%5B%5D
прочитания: 4089 |
коментари: 8
Снимки: 3
Яна Язова и Александър Балабанов в Лом, 1934 г.
Случайно попаднах на една книга от Яна Язова – „Левски”, и съм изненадана, че досега даже не съм й чувала името, а е толкова талантлива. Защо не са я публикували досега, каква е историята около живота, творчеството и смъртта й? Има ли нещо сигурно в мълвата, че е била убита заради апартамента си в центъра на София – за да го вземе един приближен на властта?
Стояна СЛАВОВА, Берковица
“Пробих си път с желязна броня. Направиха ми я от калено желязо тия, които ме въведоха в тоя литературен свят, защото от постоянен опит знаеха какъв град от недоброжелателство и злоба, и интриги се изсипват върху новодошлия...” (Из единственото интервю с Яна Язова преди 1944 г., в. “Литературен глас”)
Недоброжелателство и злоба, и интриги я придружават до края на живота й. Нищо не й е спестено – умират един след друг любимите й хора, вече в печатница изгаря романът й “Александър Македонски”, романът й за Левски е на косъм да излезе под чуждо име, не я приемат в Съюза на писателите, а след мистериозната й смърт изчезват ръкописи, картини, дневници, писма... Даже гробът й е заличен след 1989 г. Но коя е все пак Яна Язова?
Днешните млади читатели едва ли са чували нейното име, а училищните и университетските учебници не я споменават дори. През 1932 г. обаче американският вестник “Крисчън Сайънс Монитор” съобщава, че тя е едно от двете или трите имена в българската литература, които трябва да се запомнят. Бранислав Нушич си кореспондира с нея. Кирил Христов е покорен от хубостта и таланта й. Още през 1936 г. (след две стихосбирки и един роман) тя фигурира в обзорна статия за българската литература в Голямата енциклопедия на Ларус. Андрей Николов й прави бронзов бюст. Десанка Максимович я превежда. Д. Б. Митов и Петър Динеков пишат за нея, че има “страшно въображение” и “непознато шесто чувство”.
Яна Язова, литературен псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, е родена в Лом през 1912 г. Майка й Рада е от виден калоферски род, а баща й д-р Тодор Ганчев е потомък на болярски род, спасил се в Сухиндол след падането на Търново под турска власт. Той е завършил философия в Цюрих, и двамата са учители. През 1930 г. семейството на Яна се премества в София и тя завършва Първа девическа гимназия в столицата. През същата тази година, още ученичка, тя занася на проф. Александър Балабанов пет тетрадки със стихове и животът й в близките месеци коренно се променя, заедно с името й. Дебютната й стихосбирка с името “Язове”, редактирана прецизно от Балабанов, предизвиква сензация,
тя е наречена детето - чудо на българската литература
Завършва славянска филология в Софийския университет. Любовният й роман с професора, трийсет години по-възрастен от нея, семеен и с големи дъщери, полага драматичен отпечатък както върху творчеството й, така и върху личната й съдба. Много популярен, но и конфликтен, любимец на студентите, приятел на царя и на Елин Пелин, но с много врагове, нерядко подлаган на остра критика, обсипван с хули и въвличан в политически и литературни разпри и интриги, професорът естествено въвежда в тези среди и младата си обаятелна приятелка. Пътуванията й в Чехия, Германия и Югославия, пътешествието й до Египет, Палестина, Сирия, Турция, Гърция и остров Родос оставят впечатлението за бърза и успешна кариера, организирана от влюбения Балабанов. Малцина са тези, които обективно отчитат нейния безспорен талант и изключителна работоспособност – тя пише и стихове, и проза, и детска поезия, и драматургия, и публицистика, превежда. През 1937 г. заминава за Париж да учи френски в Сорбоната и там преживява любовно приключение с милионера индустриалец Джон Табаков, който й предлага веднага брак.
По това време отношенията й с Балабанов търпят криза поради нежеланието му да се разведе, затова Яна Язова е склонна да се омъжи за Табаков. Дългогодишният й любовник проваля обаче сватбата й, като изкусно успява да я убеди, че ситият живот на богата съпруга не е за нея, че по този начин ще съсипе таланта и бъдещето си на писател. По същия начин, година по-късно, с грозен скандал, а според някои - и с побой над съперника – той ще осуети в Созопол зараждащата се любов между Яна и художника Марио Жеков.
Едва през 1943 г., почти тайно от Балабанов, 31-годишната поетеса ще сключи брак с инж. Христо Йорданов. И макар бракът да е видимо добър, оттук нататък в живота на някогашното “гениално дете” липсват радостите.
Умират сестра й, родителите й, умира проф. Балабанов, когото тя продължава да обича – с горчива и нежна обич, докрай, умира съпругът й
Настъпват години на пълна изолация. Яна Язова не е човек, който ще преклони глава и ще се покае пред новата власт за грешки и грехове, каквито всъщност няма. Не я печатат, не я издават, не я канят на литературни четения. В почти пълна самота тя създава трилогията “Балкани”, включваща романите “Левски”, “Бенковски” и “Шипка” – колосален труд, заради който години наред прекарва в библиотеки и архиви, броди по манастири. Въпреки ласкавите отзиви на тези, които са чели откъси от него – сред тях са Димитър Талев и Георги Томалевски, – тя не успява да ги публикува приживе. Не успява да издаде и събраните афоризми и карикатури на Александър Балабанов. Тайната около смъртта й и досега смущава и тревожи сърцето и съвестта на някои хора.
Намират я в началото на август 1974 г. в малкия апартамент, останал наследство от родителите й, на ул. “Раковска” 161, вх. Б –
измъчвана и после удушена с колана на халата си, навярно тровена преди това
Трупът в горещините вече е полуразложен. Плячкосани са картините й, бижутата й, мебелите са разпродадени на общински търг. Ръкописите й са отнесени от Творческия фонд на Съюза на писателите (съюз, който така и не я приема и признава за писател) и според новоизлязлата книга на литературния историк Петър Величков “Яна Язова: проклятието на дарбата”, в смъртта на писателката “имат пръст” заинтересувани хора на властта, които дълго време преди това са я тормозили с телефонни заплахи. И пак според Петър Величков изгубените и неоткрити и досега ръкописи и архиви на писателката са прибрани с користна цел лично от Николай Хайтов, който тогава е председател на творческия фонд на Съюза на писателите.
Фактът, че досието на Яна Язова, пълно с доноси против нея и материали по убийството й и разграбването на имуществото й, не е намерено и досега, е красноречиво доказателство, че не крадци и изнудвачи са влезли в дома на писателката. Именно благодарение на Петър Величков биват издирени копия от непубликуваните й романи и те излизат един по един. През 1996 г. излиза от печат книгата “Мойра”, съдържаща част от писмата между писателката и проф. Александър Балабанов.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
ПРОЧЕТЕНО ВЪВ ФБ, НАПИСАНО ОТ МОЯ КОЛЕГА...
Относно разсекретяването на делото за уб...
Ползата за душите на починалите от помен...
Относно разсекретяването на делото за уб...
Ползата за душите на починалите от помен...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
