Постинг
09.02.2013 20:30 -
КАКВОТО СИ Е МОЕ, СИ ГО НОСЯ от Николина Милева
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=555309467813415&set=a.304812966196401.87158.304800476197650&type=3&theater
Пред този кръст и Господ си мълчи.
Скован е много здраво. От надежди.
Скован е много силно. От мечти.
Насред поляните от слънчогледи
се вее сам, самичък на света.
С едничка птица кацнала на рамо.
Гнездо си свила там сред вечността.
И бъдеще измислила за двама.
Пред този кръст се спират ветрове
и миг им трябва само да се влюбят,
целуват се и тръгват, на къде,
където няма помен от сбогуване.
Пред този кръст светулките летят,
подгонили доброто към безкрая.
Под този кръст дърветата не спят
сънуват си зелено и мечтаят.
А този кръст скован е от мечти.
Тежи. Но никак не е кръст на просяк.
Удобно на гърба ми си лежи.
Каквото си е мое си го нося.
Николина Милева
Пред този кръст и Господ си мълчи.
Скован е много здраво. От надежди.
Скован е много силно. От мечти.
Насред поляните от слънчогледи
се вее сам, самичък на света.
С едничка птица кацнала на рамо.
Гнездо си свила там сред вечността.
И бъдеще измислила за двама.
Пред този кръст се спират ветрове
и миг им трябва само да се влюбят,
целуват се и тръгват, на къде,
където няма помен от сбогуване.
Пред този кръст светулките летят,
подгонили доброто към безкрая.
Под този кръст дърветата не спят
сънуват си зелено и мечтаят.
А този кръст скован е от мечти.
Тежи. Но никак не е кръст на просяк.
Удобно на гърба ми си лежи.
Каквото си е мое си го нося.
Николина Милева
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
