Постинг
25.08.2012 23:50 -
АМИ АЗ ?!
Някога ще бъдем съдени не по книгата на знанието и разбирането, а по книгата на чистата съвест. Възлюбени, старателно изпитвай себе си и съвестта си; виновен си, ако не за един, то за друг грях, ако не за голям, то за малък, ако не за грях, извършен на дело, то за грях с дума и помисъл.
Не виждаш помислите на съгрешилия брат, нито пък сърдечното му съкрушение; как тогава можеш да съдиш?
Считам, че понякога е по-добре сам да паднеш и да станеш, отколкото да осъдиш ближния, защото съгрешилият се подбужда към унижаване на себе си и към покаяние, а осъждащият закоравява в мечтанието за себе си в своята гордост.
Изобличи така себе си, моли се усърдно за него на Господ Бог за поправянето му. Ако той действително се е препънал, мисли за това така:
“Господ Бог е допуснал да му се случи изкушение, а как мога аз, грешният, да го съдя, без да виждам делата му, нито пък - покаянието му? Мога ли да надникна в душата му? Дори и да е съгрешил, може би вече се е покаял напълно и е получил от Бога съвършено очистване. Не изпускай от сърцето и помисъла си и следните думи: “ Пред своя Господар стои той или пада (Рим. 14:4); а нима аз съм съдия?”
Старецът Иларион, духовник на
Саровската пустиня (1770-1841)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
