Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2012 21:59 - СЛОВО ЗА КРЪСТА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 498 Коментари: 0 Гласове:
1



От св. Йоан Златоуст:

Слово за кръста Св. Иоан Златоуст

 Какво ли не е направил кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата. Виждаш колко блага ни е дал кръстът!
 Нека не се срамуваме от достойните за почит знаци на нашето спасение. Нека носим кръста Xристов като венец, защото чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Той ни се предлага, когато се покръстваме, когато поискаме да приемем тайнствената храна, когато поискаме да бъдем ръкоположени или да направим нещо друго. Затова с такова желание го чертаем и в домовете си, и на стените, и на вратите, и на челата, и в сърцата си. Защото кръстът е знакът на нашето спасение, на общата свобода и на милосърдието на Владиката. Затова, когато се осеняваш с него, представяй си цялата му значимост, потушавай гнева си и другите си страсти.
 Апостол Павел, като ни склонява към благоприлична свобода, споменава кръста и кръвта Господни и ни убеждава с тези думи: "Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеците." (1Кор. 7:23). Мисли, казва той, за високата цена, заплатена за теб и няма да бъдеш роб на нито един човек, като под висока цена разбира кръста. Защото не е достатъчно кръстът да бъде изобразяван само с пръсти. Той трябва да се предшества от сърдечно разположение и пълна вяра. Направиш ли го по този начин пред лицето си, нито един от нечистите духове няма да може да се доближи до теб, щом види меча, с който е бил ранен, оръжието, от което е получил смъртоносната рана.
 Кръстният знак и в стари, и в нови времена отваря заключени врати, прави отровата недействаща, лекува недъзи и смъртоносни рани. Не е чудно, че той побеждава силата на отровните вещества, щом като е разрушил вратите на ада, отворил небесната твърд, открил отново входа към рая и съкрушил крепостта на дявола.
 И така, запечатай кръста в ума си и приеми спасителния за нашите души знак. Защото именно този кръст е преобразувал вселената, прогонил е заблудата, въвел е истината, превърнал е земята в небе и е направил хората ангели. Когато имаме кръста, демоните вече не са страшни и опасни, смъртта вече не е смърт, а сън.
 Кръстът поваля и потъпква всичко враждебно. Затова, ако някой ти каже, че се покланяш на Разпнатия, отговори му с радостен глас, че се покланяш и не ще престанеш да се покланяш.
 Ако той се засмее, оплачи безумието му и благодари на Господа, че ни е оказал такива благодеяния, които без откровение свише никой не може да познае. Този човек се смее само поради това, че "Душевният човек не възприема онова, що е от Божия дух." (1Кор. 2:14). Децата например, виждайки нещо велико и чудно, ще се засмеят, ако се опитаме да им го обясним. Езичниците приличат на такива деца.Те дори са по-безразсъдни от тях, понеже постъпват по детски в зряла, а не в детска възраст, затова са и по-достойни за съжаление и не заслужават никакво извинение. Но ние, дори пред нас да застанат всички езичници, нека с още по-голямо дръзновение да казваме, че кръстът е нашата похвала, началото на всички наши блага и цялото наше украшение!

На св. Кирил Йерусалимски:

Слово за Кръста - свети Кирил Йерусалимски

 Всяко действие Христово е слава за вселенската Църква, но кръстът е изключителна слава. Като има предвид това Павел казва: "А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа " (Гал. 6:14). Голямо е чудото на проглеждането на слепеца от Силоам (Иоан.9:7), но какво е то в сравнение с проглеждането на слепците в цялата вселена? Велико и свръхестествено е възкресението на Лазар на четвъртия ден, но какво е то в сравнение с възкресението на умъртвените от греха в цялата вселена? Чудесно е, че пет хляба са нахранили изобилно пет хиляди души (Мат. 14:21), но какво е това в сравнение с насищането на гладните за знание в цялата вселена? Чудесно е освобождението на жената, свързана от сатаната осемнайсет години, но какво е това в сравнение с нашето освобождение от оковите на греха? А кръстният венец и слепите от незнание просветли, и всички от властта на греха освободи, и целия човешки род изкупи.
 Той простря на кръста ръце, за да обеме краищата на вселената, защото Голгота е среда на земята. Не са мои тези думи, а пророкът е казал: "Боже, Царю мой от века, Който извършваш спасение сред земята!" (Пс. 73:12). Човешки ръце разпростря Онзи, Който с духовни ръце бе утвърдил небето. Приковаха ги, за да бъде прикована към дървото човешката Му природа, поддала се на греха. И така като умре човешката природа, да умре с нея и грехът и ние да възкръснем в правда. Както от един човек дойде смъртта, така от един човек дойде и животът, от Спасителя, Който умря по своя воля. Спомни си думите Му: "... Аз Си давам душата, за да я приема пак. Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема..." (Йоан. 10:17-18).
 Като претърпя Разпятието, Спасителят примири с кръвта Си на кръста небесното и земното (Кол.1:20). Тъй като хората бяха врагове на Бога поради греха, Той отреди смърт за грешниците. И ето Божията премъдрост: Той запази истината на отреденото, но прояви и силата на човеколюбието. Христос възнесе "нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте" (1 Петр.2:24). Умрелият за нас не беше обикновен човек, не беше просто Ангел, а беше Сам Бог в плът. Беззаконието на грешниците не бе толкова силно, колкото бе силна правдата на Умрелия за тях. Не бе толкова голям грехът ни, колкото бе голяма правдата на Положилия душата Си за нас. Той положи душата Си тогава, когато пожела и пак когато пожела, я прие. Искаш ли да разбереш, че Той не умря насилствено и че не против волята Си предаде дух? Той извика към Отца: "Отче! В Твоите ръце предавам духа Си" (Лук. 23:46). Предавам, за да мога пак да го приема: "А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух" (Мат. 27:50), но не за дълго, защото скоро отново възкръсна от мъртвите.
 Помръкна слънцето, заради Слънцето на правдата, разпукаха се скалите заради Духовния камък, отвориха се гробниците и мъртвите възкръснаха. И така, не се срамувай от Разпнатия, но и ти с дръзновение казвай: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония" (Ис. 53:4-5). И Павел ясно казва: "Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията" (1 Кор. 15:3-4).



Тагове:   слово,   за кръста,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11610430
Постинги: 14720
Коментари: 2346
Гласове: 9293
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031