Danail Bogdanov, публикува в Църква и общество  Danail Bogdanov  16 декември г. 13:19

Първо послание на свети апостол Павел до Коринтяните, глава 13:

 „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
 Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
 И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
 Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
 не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
 на неправда се не радва, а се радва на истина;
 всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
 Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат
 Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
 нно, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
 Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
 Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
 А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.“