Peter Penev, публикува в Църква и общество Peter Penev 10 декември г. 14:33
ЗА ОПАЗВАНЕТО НА ДУШЕВНИЯ МИР
Необходимо е с всички средства да се стараем да съхраним душевния мир и да не се смущаваме от оскърбленията на другите. За това е нужно всячески да се въздържаме от гняв и чрез внимание да опазваме ума и сърцето си от непристойни колебания (движения).
Оскърбленията от другите трябва да понасяме равнодушно и да се приучим на такова разположение, все едно, че те не се отнасят до нас. Упражняването в това може да достави на сърцето ни тишина и велика полза и да го направи обител на Самия Бог.
Пример за такова незлобие виждаме в живота на св. Григорий Чудотворец, от когото някаква блудница пред целия народ искала отплата (възнаграждение) за уж сторен с нея грях. Без ни най-малко да и се разгневи, той кротко казал на един свой приятел да и плати цената, която иска. Щом взела неправедното възнаграждение, жената била подложена на нападение от беса. Но светителят с молитва изгонил беса от нея. /вж. Чти миней -17-ти ноември/. Ако ти е невъзможно да избегнеш смущението -в краен случай трябва да удържаш езика си, по думите на Псалмопевеца: "Потресен съм и не мога да говоря. "/Пс.76:5/
За запазване на душевния мир трябва да отгонваш от себе си унинието, да се стараеш да имаш радостен дух, по думите на премъдрия Сирах: "Скръбта мнозина е убила, а полза от нея няма. "/Сир.30:25/
За запазване на вътрешния мир трябва всячески да избягваш осъждането на другите. Със снизхождение към брата (ближния) и с мълчание се съхранява душевния мир. Когато човек е в такова устроение, той получава божествени откровения.
За да не се изпада в осъждане на ближните, трябва да внимаваме над себе си, като от никого не приемаме (не слушаме) лоши неща и към всичко се отнасяме като мъртъвци. При това трябва да бдим телесните ни чувства, особено зрението, да служат на вътрешния ни човек, за да не развличат душата с чувствени неща, защото благодатни дарования получават само тези, които са усвоили вътрешното бодърстване като бдят за душите си.
Превод от: Летопис СЕРАФИМО-ДИВЕЕВСКАГО монастьфя,..сост. Архим. Серафим (Чичаговъ), стр. 113-124, СПб., 1903 год.
