Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2011 14:31 - МИТАРИ ИЛИ ФАРИСЕИ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1088 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.12.2011 14:35


Макар, че този постинг е публикуван през м.ІІ, 2011 г., реших да го пусна тук сега, защото се намират  някои самодоволни от себе си християни, които си позволяват да ме атакуват за едно или друго, да ме съдят и предупреждават, дори да ме обиждат...Простено да им е, но те трябва да молят Бог да ги изпълни с християнска любов и смирение, за да не влизат в кожата на фарисея и да не излезнат от Божието присъствие НЕоправдани.
                                                               Естир

Митари или фарисеи
 Posted: 12.02.2011 in ДУХОВНОСТ

         Митрополит Симеон
 
От днес започват трите подготвителни седмици, които непосредствено предшестват Великия пост и постепенно ни въвеждат към него. Тази цел преследват и евангелските четива, които се четат в продължение на четири недели, първата от които е Неделята на Митаря и Фарисея. В този ден Божието слово отново ни припомня спасителната сила на смирението и демоничната пагубна същност на гордостта.Смиреното сърце може искрено да се моли и да се разкайва. И само то може да обикне по християнски. Смирението е майка на всички добродетели. И напротив, те с най-остри думи осъждат гордостта. Тя е най-гибелният порок. Безверна или набожна, гордостта е демонска черта. Като изяснява божествените истини в евангелието си, Спасителят ни учи, че тайната за нравственото издигане на човека се заключава в смирението. И обратно, причината за неговото падане се намира в гордостта.
Мнозина от нас често пъти казват: не съм като другите – грабител и прелюбодеец, чист и праведен съм. А това е едно фарисейско самозалъгване твърде сродно с човешкото самолюбие. Под външна набожност могат да се крият жестоки сърца, преизпълнени със злоба, завист и низки пороци. Външността и фалшивата набожност могат да излъжат хората, но не и Бога. Защото Той вижда и сърцата, както е видял сърцата на митаря и фарисея. И по тях Той съди за нашето нравствено достойнство.Полезно и спасително е за нас смирението и защото ни помага да заживеем по правилата на истинския християнски живот – да припомним, че самата дума „смирение” означава „с мир”. Тези правила изискват от човека да живее с мир – със себе си и с околните; да се взира в своите дела и постъпки и да не осъжда другите за онова, което те вършат или не вършат. И когато видим, че и ние като другите не сме изпълнили заповедите Божии, че враждуваме със съвестта си и с ближните, ще се убедим, че всички сме грешни и че, ако речем, че нямаме грехове, лъжем се и истината не е в нас. А това убеждение може да ни доведе до смирението и покаянието на митаря.
Добрият християнин трябва напълно да се освободи от фарисейски квас и напълно да се облече в правда, истина, чистота и смирение. Внушените от Божия закон добри дела не търсят реклама, не се вадят на показ. Те са естествен плод на благородното сърце. Защото човек трябва да бъде добродетелен, а не само да се мисли за такъв. Делата му трябва да го хвалят, а не устата му. Блажени са ония дела, проникнати от смирението, сърца, които са родили тайни плодове на покаяние и добри дела. Защото Бог, Който изпитва сърцата и утробите и Който знае мислите и тайните човешки дела, ще им въздаде по достойнство, когато открие Своя праведен съд. И обратно, горко на горделивите, надменните и неразкаялите се! Защото те ще чуят страшната присъда: махнете се от Мене вие, които вършите беззакония (Мат. 7:22-23). Ние с плътските си очи често се подлъгваме от външното и мимолетното и поради това често погрешно преценяваме човека до нас. Виждаме някоя негова постъпка, виждаме към коя прослойка принадлежи и казваме: „Такъв е“, без да познаваме миналото му, без нищо да знаем за настоящето му, без да знаем с каква мисъл заспива нощем и какво носи в сърцето си. А може би само една негова добра постъпка да е по-ценна в очите на Бога от целия наш привидно „праведен“ живот? Под претекста, че служим на Истината, все в името на доброто, за да се покажем открити, непритворни, ние често изричаме хули за хората около нас. Така си навличаме голям грях и като фарисея от притчата вместо похвала от Бога получаваме осъждане.
Но как да реагираме, когато виждаме, че някой греши? Да изобличим греха му, като го опозорим пред всички, или, напротив, да си затворим очите пред истината от страх сами да не паднем под осъждане. Може би отговорът ще ни подскаже следната притча: Вървели Истината и Любовта и срещнали един човек, който бил облечен в окъсани, мръсни дрехи. Истината спряла пред него и го укорила: „Я се виж какъв си дрипльо, как можеш да вървиш по улиците с тези дрехи – да ставаш за посмешище на хората!“ Любовта свалила дрехата от плещите си и без дума да каже, загърнала с нея окаяния човек.
„Любовта покрива всички грехове“ – казва премъдрият Соломон (Притчи 10:12), а именно любовта е добродетелта, която липсва най-много на фарисея. Той изнурявал тялото си с пост, заделял определената от Закона част от всичко, което е придобил, редовно посещавал храма и се молел, но сърцето му си оставало студено и безчувствено. Защото там, където властва гордостта, няма място за любов. „И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, щом любов нямам, нищо ме не ползува“ (1 Кор. 13:3), казва Св. ап. Павел в своя безсмъртен Химн на любовта.  „Любовта зло не мисли… всичко извинява… всичко претърпява“ (1 Кор. 13:5, 7). Затова, ако смирим сърцата си, в нас ще заживее Христовата любов. Тя ще извини всяко съгрешение на ближния и ще ни подскаже най-верния подход към него.

                   Източник: Вестник "Сливен днес и утре"
         
  



Тагове:   митари,   фарисеи,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 12084981
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9324
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031