Постинг
16.05.2011 17:33 -
Позитивен пост - 2 (в Кюстендилско)
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 6799 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2012 11:35
Прочетен: 6799 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 20.04.2012 11:35
14.05.2011
Член на нашата задружна туристическа компания прочел във вестника, че в Копиловци има забележителен манастир, чийто игумен, дядо Касиян, си поставил амбициозната задача да съгради едно духовно средище, при това без помощта на дарения (поне не от мутри), само с пари, изкарани от земеделие. Монасите земеделват 1000 дка. Отглеждали били ябълки, които не гният, други плодове и зеленчуци плюс мед. Цялото това начинание ми се вижда крайно позитивно.
И така, четящият вестници наш член изяви желание да отиде и лично да похвали дядо Касиян.
Тръгнахме. През Владая, естествено. Люлинската магистрала още не беше открита. Въпреки това ме изненада крайно приятно възелът преди Перник - много нагледен и удобен. Ползвам случая да кажа същото и за колелото на околовръстното при Драгалевци. Кой каквото ще да съска, но откак го направиха, не само се родих, ами се родих и свободна. Надявам се и това при Перник да е така и стискам палци да са качествено направени и да векуват (в рамките на разумното, де, не че искам да се превърнат един ден в спирачка за прогреса).
Малко преди Копиловци има една бензиностанция с ТИР-паркинг, която препоръчвам. Първо, предлага чудесна възможност човек да си прави тренировъчни полигони. И второ, има удивително чиста тоалетна.
Малко след тази бензиностанция е отклонението за село Копиловци. Още от завоя забелязахме нещо, което ехидно нарекохме "мутробарок", защото решихме, че някой си е построил къщичка. Подминахме го, влязохме в селото и се оказа, че не - трябва да се върнем, това е манастирът.
Нищо не разбирам от религии и канони, но това не ми прилича на православен храм:
Винаги ме е смущавало, когато някой се цепи от някъде и отива другаде, особено, когато става дума за вяра, ама не е моя работа да съдя кой крив, кой - прав. Във всеки случай Касиян вече не е към старостилната църква, но не е и към БПЦ, защото отрича грегорианския календар, та е ръкоположен за архимандрит в Гърция от Пелопонеският архимандрит Калиник. Казват, че е към Гръцката истинно православна църква - Синод Калиник.Както се казваше в един класически български филм: "Щом ви върши работа..."
Околността беше абсолютно безлюдна. И храмът беше затворен.
Пообиколихме строежа. Наистина е с много голям замах. Ако двайсетина монаси само със земеделие могат да направят това, защо не си стоим всички на село?
Наистина е забележително, няма шест-пет!
Тази снимка е от строителната площадка и е за Любена Господинова и нейната колекция от снимки на неща, наподобяващи сърца (http://www.facebook.com/group.php?gid=198463045947#!/media/set/?set=a.1335168655619.2041887.1123156688).
А това не е позитивна новина: и девет живота не стигат, ако си решил да се катериш по високоволтови стълбове.
И така, без да успеем да споделим с някого какво мислим за делата на Копиловския манастир, отидохме в Кюстендил.
Кюстендил е красив град, с голям, празен!, просторен площад:
с красиви сгради:
с чудесни улици:
и паркове:
Предполагам, че София държи първенството в класацията "Град на кестените", но Кюстендил не изостава:
Майсторът е излязъл пред картинната галерия и гледа, ама какво гледа...
... това баш не е много за гледане:
Има неща, които къде-къде повече радват окото:
А трите лъва при Паметника на рилци, паднали във войните в началото на миналия век, предлагат малка интрига:
... да си напълниш чашата...
...преди водата да е спряла.
Като казахме вода, това са Пауталийските терми, втори по големина в България след Варненските. Сложна работа:
Намират се на гърба на Джамията "Ахмед Бей", която сега е музей.
Продължаваме с хигиената.
Чифте баня:
Дервиш баня:
И сега - защо при бензиностанцията говорих за тоалетна.
Тази табела дори не мога да я обясня. Като се затичам по асоциативната верига с начало "реконструирана" и нямам спиране. А като се затичам по веригата, започваща с "табела" - направо падам. От смях. Така можем да си сложим и табела "Измита тоалетна". Не пред тази, обаче. Тук не се знае измита ли е, защото единствената кабинка е тъмна като дъното на рог, въпреки че вратата не свършва на пода и не почва от тавана. Затова пък отгворничката търчи наоколо като че я гонят бикове, блъска ламарини, тряска врати (има поне още две врати, зад които няма тоалетни) и създава усещането, че всеки момент ще връхлети отгоре ти с тонове режещи метали. Просто - как да не дадеш 30 стотинки! Все пак - позитивното е, че се опитват хората. Остана и да разберат на кого да поверяват "реконструираните" си тоалетни.
Това е един прозорец, прозорците винаги са позитивни:
А това не знам какво е, защото наоколо не видях магазин за електроматериали. Ще трябва да е нещо особено ценно, иначе нямаше да го охраняват с решетки:
Джамията Фатих Султан Мехмед не спира да се реставрира:
А ние тръгнахме към Земенския манастир:
Не ми е много ясно, но, доколкото той е филиал на Националния исторически музей (както и Боянската църква), май може да се ползва комбиниран билет. Във всеки случай, там имаше обявена такава цена, но в лудницата нямаше как да попитам. Много хора имаше в манастира, въпреки че той не е действащ. Гледала съм снимките да не отразяват посещаемостта (заради мизантропите):
Под това дърво - като под купол:
До където стигат възможностите на обективчето ми:
Светлината наистина беше зелена:
Тази снимка е специален поздрав и се нарича "Пънчета":
А това е храмът “Св. Йоан Богослов”
Не е действащ, празен е:
Стенописите не ме впечатлиха така, както в Ивановския скален манастир и в Бояна. Купих си книжка с текст, написан от Божидар Димитров. "Стенописите са забележителни. Силно впечатление прави тази икона. Иконата на еди кой си се намира еди къде си". Ама защо са забележителни? С какво прави толкова силно впечатление? И какво като иконата на този се намирала там си? Тя да не му е снимка? Позитивното е, че репродукциите са чудесни. И е приятно, че изображението на Св. Ана е единственото, оцеляло от самото създаване на храма, от 11-ти век, демек. Създава ми усещане за вечност.
Това е другият край на двора:
А това е през дувара:
Ето, и аз се опитах да направя един позитивен пост. Втори за деня. И утре като направя един - ще смятаме, че съм се отчела за месеца.
Член на нашата задружна туристическа компания прочел във вестника, че в Копиловци има забележителен манастир, чийто игумен, дядо Касиян, си поставил амбициозната задача да съгради едно духовно средище, при това без помощта на дарения (поне не от мутри), само с пари, изкарани от земеделие. Монасите земеделват 1000 дка. Отглеждали били ябълки, които не гният, други плодове и зеленчуци плюс мед. Цялото това начинание ми се вижда крайно позитивно.
И така, четящият вестници наш член изяви желание да отиде и лично да похвали дядо Касиян.
Тръгнахме. През Владая, естествено. Люлинската магистрала още не беше открита. Въпреки това ме изненада крайно приятно възелът преди Перник - много нагледен и удобен. Ползвам случая да кажа същото и за колелото на околовръстното при Драгалевци. Кой каквото ще да съска, но откак го направиха, не само се родих, ами се родих и свободна. Надявам се и това при Перник да е така и стискам палци да са качествено направени и да векуват (в рамките на разумното, де, не че искам да се превърнат един ден в спирачка за прогреса).
Малко преди Копиловци има една бензиностанция с ТИР-паркинг, която препоръчвам. Първо, предлага чудесна възможност човек да си прави тренировъчни полигони. И второ, има удивително чиста тоалетна.
Малко след тази бензиностанция е отклонението за село Копиловци. Още от завоя забелязахме нещо, което ехидно нарекохме "мутробарок", защото решихме, че някой си е построил къщичка. Подминахме го, влязохме в селото и се оказа, че не - трябва да се върнем, това е манастирът.
Нищо не разбирам от религии и канони, но това не ми прилича на православен храм:
Винаги ме е смущавало, когато някой се цепи от някъде и отива другаде, особено, когато става дума за вяра, ама не е моя работа да съдя кой крив, кой - прав. Във всеки случай Касиян вече не е към старостилната църква, но не е и към БПЦ, защото отрича грегорианския календар, та е ръкоположен за архимандрит в Гърция от Пелопонеският архимандрит Калиник. Казват, че е към Гръцката истинно православна църква - Синод Калиник.Както се казваше в един класически български филм: "Щом ви върши работа..."
Околността беше абсолютно безлюдна. И храмът беше затворен.
Пообиколихме строежа. Наистина е с много голям замах. Ако двайсетина монаси само със земеделие могат да направят това, защо не си стоим всички на село?
Наистина е забележително, няма шест-пет!
Тази снимка е от строителната площадка и е за Любена Господинова и нейната колекция от снимки на неща, наподобяващи сърца (http://www.facebook.com/group.php?gid=198463045947#!/media/set/?set=a.1335168655619.2041887.1123156688).
А това не е позитивна новина: и девет живота не стигат, ако си решил да се катериш по високоволтови стълбове.
И така, без да успеем да споделим с някого какво мислим за делата на Копиловския манастир, отидохме в Кюстендил.
Кюстендил е красив град, с голям, празен!, просторен площад:
с красиви сгради:
с чудесни улици:
и паркове:
Предполагам, че София държи първенството в класацията "Град на кестените", но Кюстендил не изостава:
Майсторът е излязъл пред картинната галерия и гледа, ама какво гледа...
... това баш не е много за гледане:
Има неща, които къде-къде повече радват окото:
А трите лъва при Паметника на рилци, паднали във войните в началото на миналия век, предлагат малка интрига:
... да си напълниш чашата...
...преди водата да е спряла.
Като казахме вода, това са Пауталийските терми, втори по големина в България след Варненските. Сложна работа:
Намират се на гърба на Джамията "Ахмед Бей", която сега е музей.
Продължаваме с хигиената.
Чифте баня:
Дервиш баня:
И сега - защо при бензиностанцията говорих за тоалетна.
Тази табела дори не мога да я обясня. Като се затичам по асоциативната верига с начало "реконструирана" и нямам спиране. А като се затичам по веригата, започваща с "табела" - направо падам. От смях. Така можем да си сложим и табела "Измита тоалетна". Не пред тази, обаче. Тук не се знае измита ли е, защото единствената кабинка е тъмна като дъното на рог, въпреки че вратата не свършва на пода и не почва от тавана. Затова пък отгворничката търчи наоколо като че я гонят бикове, блъска ламарини, тряска врати (има поне още две врати, зад които няма тоалетни) и създава усещането, че всеки момент ще връхлети отгоре ти с тонове режещи метали. Просто - как да не дадеш 30 стотинки! Все пак - позитивното е, че се опитват хората. Остана и да разберат на кого да поверяват "реконструираните" си тоалетни.
Това е един прозорец, прозорците винаги са позитивни:
А това не знам какво е, защото наоколо не видях магазин за електроматериали. Ще трябва да е нещо особено ценно, иначе нямаше да го охраняват с решетки:
Джамията Фатих Султан Мехмед не спира да се реставрира:
А ние тръгнахме към Земенския манастир:
Не ми е много ясно, но, доколкото той е филиал на Националния исторически музей (както и Боянската църква), май може да се ползва комбиниран билет. Във всеки случай, там имаше обявена такава цена, но в лудницата нямаше как да попитам. Много хора имаше в манастира, въпреки че той не е действащ. Гледала съм снимките да не отразяват посещаемостта (заради мизантропите):
Под това дърво - като под купол:
До където стигат възможностите на обективчето ми:
Светлината наистина беше зелена:
Тази снимка е специален поздрав и се нарича "Пънчета":
А това е храмът “Св. Йоан Богослов”
Не е действащ, празен е:
Стенописите не ме впечатлиха така, както в Ивановския скален манастир и в Бояна. Купих си книжка с текст, написан от Божидар Димитров. "Стенописите са забележителни. Силно впечатление прави тази икона. Иконата на еди кой си се намира еди къде си". Ама защо са забележителни? С какво прави толкова силно впечатление? И какво като иконата на този се намирала там си? Тя да не му е снимка? Позитивното е, че репродукциите са чудесни. И е приятно, че изображението на Св. Ана е единственото, оцеляло от самото създаване на храма, от 11-ти век, демек. Създава ми усещане за вечност.
Това е другият край на двора:
А това е през дувара:
Ето, и аз се опитах да направя един позитивен пост. Втори за деня. И утре като направя един - ще смятаме, че съм се отчела за месеца.
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
За този блог
Гласове: 1494