Пубертетът е една възраст, която прилича на кактус: виждаш бодлите, растението се изпъва протяжно нагоре, заобикаляш предпазливо, но с любов и търпение, с надеждица, че ако не днес, то утре, след месец... кактусът ще те събуди с цвят! Ще развесели събралата се в юмрук душа. Неочаквано красив. Заслужаващ усилията и грижите ти.
Но времето докато разцъфти... времето до този невероятно пъстър миг е болезнено. Много пълнолуния товариш с разговори. Гледаш луната и питаш нея, себе си, целия заспал свят наоколо, ровичкаш в спомените, пребъркваш джобовете на твоето собствено юношество, четеш и подчертаваш книги със съвети... И все ти се струва неясно. За кого са писали тези специалисти? Не са ли виждали петнайсетгодишни? Деца нямат ли, не наблюдават ли какви ги вършат?
Питаш луната, тя пита теб и отговор няма. Само дето денят се пъчи насреща и ти си оставаш боса по въпросите на младото поколение.
Твоят случай не е копие на нито един от описаните. Донякъде пасва, но после ситуацията се изменя. Предложенията на психолози ти звучат шаблонно и далеч от реалността. Теория без практика.
Теб също те бива да раздаваш мнения и да пълниш чуждите уши с многодумие. Но като че ли твоята/ваша история е друга. Режисирана и ставаща по необичаен начин. Непредвидима, усложнена, без пътни знаци. Какви знаци по пътя на съзряването? И да са измислени... не всеки ще те заведе до мястото, което търсиш.
А дали там... на онова място... не е отговора на въпроса.
Майката търси/иска едно за детето си.
Юношата има наум коренно противоположно.
Какво прави тя, когато той или тя едвам се сдържат да говорят спокойно и почти изкрещяват, че зад вратата на стаята им е лично пространство, че искат да са сами и ако нещо им се споделя ще я потърсят... Бум! Коридорът е празен.
След часове тя забърква в кухнята любимия сладкиш, за да изненада, нахрани, предразположи детето си на 14, 15 или 16 години... То идва без покана при нея. Липсва предисловие. Няма покашляне, нито пристъпване от крак на крак. Казва направо: „Уж не съм социален, а се чувствам сам...“
Майката въздиша незабележимо, а наяве му се усмихва. Стоящото до нея живо същество е нормално и освен че е два пъти по-малко на възраст и сто пъти по-лудо, и хормоните му танцуват рок, а нейните блус с почивки... особени различия не се забелязват.
Тя разрязва сладкиша. Не се е изпекъл равномерно навсякъде, но двамата са щастливи, че са един до друг, очите им се гледат и разговорът кръжи като пчела, пълна с мед, над масата.
А недопеченият сладкиш? Кой ти гледа... Яде се! Уплътнява с вкусен аромат стаята.
Героите бързат да си пададат репликите.
Днес кактусът разцъфтя, но трайността му е...
... Гледай позитивно, гледай с вяра.
Те се наслаждават на своето време.
Христина ПАНДЖАРИДИСРадвам се, че сте прочели написаното.
До нови писаници!