Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2016 16:20 - Орлите – заточеници
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 610 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 31.10.2016 16:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 http://izsofia.blogspot.bg/2010/02/blog-post_
28.html?m=1

Орлите – заточеници
image
Това е оригинална фотография на каторжници от Диарбекир, съратници на 
Васил Левски в национално-освободителните борби. Комитите са истински, в
средата е Иван Арабаджията. Правена е като възстановка няколко години след 
1878 г., за да остави документална драска в историята. Не съм я срещал в
учебниците по история. Канцеларските мишки с лачени чепици явно са решили, 
че може да я пъхнат някъде за цял век напред. Там, където пъхнаха и националната
ни свяст...

На старата снимка са малка част от българските герои, заточеници в Мала Азия. 
През 1878 г. тук, край днешния Орлов мост, тържествено са посрещани 
българските орли – закрилници на народа. Затова още през 1891 г. признателните
им градят мост – паметник.


Поправете ме, ако греша, но през годините, откакто Орлите станаха възел на 
авто- какафония и еко-безумство (сиреч: повече от 30), не съм чувал някой да е 
поднасял венец на паметника „Орлов мост”. А сигурно има и хора, които и не 
подозират чия съдба се крие зад силуетите на величествените метални птици ...

Снимки: Личен архив

image
Заточеници

                         Пейо Яворов

От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...

И корабът се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове.

И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша - необятен,
светът ще бъде сън за нас!

А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
ред споменът един.

Рушители на гнет вековен,
Продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..

А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба завидна! -
край твоя свят олтар.

Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по-далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч

едва се мяркат очертани

на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутния Атон.

И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път

простираме ръце в окови
към нашия изгубен рай...
Горчива скръб сърца ни трови. -
Прощавай, роден край!





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10815963
Постинги: 14686
Коментари: 2327
Гласове: 9033
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930