Постинг
31.10.2016 16:20 -
Орлите – заточеници
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 968 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2016 16:41
Прочетен: 968 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 31.10.2016 16:41
http://izsofia.blogspot.bg/2010/02/blog-post_
28.html?m=1
Орлите – заточеници
Това е оригинална фотография на каторжници от Диарбекир, съратници на
Васил Левски в национално-освободителните борби. Комитите са истински, в
средата е Иван Арабаджията. Правена е като възстановка няколко години след
1878 г., за да остави документална драска в историята. Не съм я срещал в
учебниците по история. Канцеларските мишки с лачени чепици явно са решили,
че може да я пъхнат някъде за цял век напред. Там, където пъхнаха и националната
ни свяст...
На старата снимка са малка част от българските герои, заточеници в Мала Азия.
През 1878 г. тук, край днешния Орлов мост, тържествено са посрещани
българските орли – закрилници на народа. Затова още през 1891 г. признателните
им градят мост – паметник.
Поправете ме, ако греша, но през годините, откакто Орлите станаха възел на
авто- какафония и еко-безумство (сиреч: повече от 30), не съм чувал някой да е
поднасял венец на паметника „Орлов мост”. А сигурно има и хора, които и не
подозират чия съдба се крие зад силуетите на величествените метални птици ...
Снимки: Личен архив
Заточеници
Пейо Яворов
От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...
И корабът се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове.
И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша - необятен,
светът ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
ред споменът един.
Рушители на гнет вековен,
Продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба завидна! -
край твоя свят олтар.
Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по-далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутния Атон.
И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашия изгубен рай...
Горчива скръб сърца ни трови. -
Прощавай, роден край!
28.html?m=1
Орлите – заточеници
Това е оригинална фотография на каторжници от Диарбекир, съратници на
Васил Левски в национално-освободителните борби. Комитите са истински, в
средата е Иван Арабаджията. Правена е като възстановка няколко години след
1878 г., за да остави документална драска в историята. Не съм я срещал в
учебниците по история. Канцеларските мишки с лачени чепици явно са решили,
че може да я пъхнат някъде за цял век напред. Там, където пъхнаха и националната
ни свяст...
На старата снимка са малка част от българските герои, заточеници в Мала Азия.
През 1878 г. тук, край днешния Орлов мост, тържествено са посрещани
българските орли – закрилници на народа. Затова още през 1891 г. признателните
им градят мост – паметник.
Поправете ме, ако греша, но през годините, откакто Орлите станаха възел на
авто- какафония и еко-безумство (сиреч: повече от 30), не съм чувал някой да е
поднасял венец на паметника „Орлов мост”. А сигурно има и хора, които и не
подозират чия съдба се крие зад силуетите на величествените метални птици ...
Снимки: Личен архив
Заточеници
Пейо Яворов
От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...
И корабът се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове.
И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша - необятен,
светът ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
ред споменът един.
Рушители на гнет вековен,
Продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба завидна! -
край твоя свят олтар.
Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по-далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутния Атон.
И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашия изгубен рай...
Горчива скръб сърца ни трови. -
Прощавай, роден край!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
