Януари 23, 2014 in В търсене на вярата, Начална страница

Автор : прот. Алексий Грачов

При мен на изповед дойде болно момиче на 12 години от детския дом за умствено изостанали. Тя не можеше да свърже две думи, въртеше се постоянно, ненормалният й поглед, постоянните гримаси – всичко това говореше за нейната “непълноценност”. И ето тя започна да се изповядва и причастява всяка неделя. След една година в нея се появи потребност да открива помислите си. (Който се моли и често се изповядва знае какво е това.) Момичето започна да води такъв внимателен духовен живот, за който не подозират даже и тези хора, които се считат за дълбоко вярващи и църковни. Тя започна да се моли с Иисусовата молитва (Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешната), да се бори с прилозите, да прощава обидите, да търпи всичко. В течение на няколко месеца тя се научи да пише и чете, отминаха всички признаци на дебилност, на лицето и се изобрази печата на духовността. Във всичко, което говореше и правеше имаше чувство и разсъдителност. Когато я виждах, сърцето ми се свиваше от греховността и неправедността на моя собствен живот.

След известно време я преместиха в друг детски дом и ние с нея за определен период не се бяхме виждали. Но веднъж тя дойде при мен и ми каза: “Не се безпокойте за мен, отче, аз през цялото време съм с Бога. Той даже не ме напуска и насън…”

Ако след това се съберат всички умници на света и ми представят най-точните доказателства за това, че няма Бог, аз бих ги погледнал с печал…