Март 10, 2014 in Беседи, Начална страница
Автор :
Понякога хората се питат: „Има ли светци в модерната епоха?” Отговорът е един: светии на Бога ще има винаги и довинаги. Тяхното съществуване е тясно свързано с живота, вдъхващ ни Третото Лице на Светата Троица – Светият Дух. От начало Светият Божий Дух действа и доминира в нашия създаден свят. Явява се в света персонално и за всеки един от нас, кръстен в Христовото Име, за да ни даде сила и да унижи дявола – антихриста и неговите последователи, които се движат около нас. Та те понякога са дори в собствените ни семейства, колкото и страшно да звучи това.
Известни са случаи, в които родителите стават способни на всичко само и само да отвлекат децата си, които искат да бъдат близо до Бога. Родителите често пъти са пропити с егоцентричен егоизъм и не признават, че онова, което е излязло от чреслата им е Божий дар и често пъти правят опити да изкоренят призива на Бога в сърцата на децата си.
Ще ви разкажа една съвременна история от съседна Румъния. Тя е отговор за всички, които мислят, че в днешното, изкривено в представите си време, свидетели на нашата православна вяра не съществуват.
И все пак, свидетели има. Те по нищо не се различават от своите предшественици от миналите векове, просто сега не ги мъчат и обезглавяват публично. Нито мъките им траят часове. В съвремието ни изтезанията на тялото и духа се преливат в един дълъг процес. Може би затова Отците на Църквата казват, че векът на свидетелите от последните времена и от епохата на антихриста ще бъде, може би, най-великият от вековете на нашата вяра.
Свидетелят Даниела разцъфтява като цвете в румънските земи през 1967 година. Живеела със семейството си в Букурещ. Още малко дете, тя винаги носела в себе си усещането за близостта си до Бога. Вече поотраснала, щом свършела училище, отивала в църквата. Благочестието било основа на нейния живот. Молела се с часове. Поведението й обаче предизвикало недоволството на баща й, който винаги я посрещал с укор: „Къде беше? По цял ден си в църквата! Какво дириш при свещениците? Какво ти е дал Бог?” Даниела нищо не отговаряла, само свеждала поглед и от очите й закапвали сълзи.
Когато завършила гимназия, отказала да отиде на бала с думите: „Не мога. Знаеш, че ви обичам много, но, прости ми, не мога да отида”.
Била с лек характер и добра с всички. Много трудолюбива, тя била добър ученик и в училище и в университета. Помагала с каквото могла на всички. Била духовно чедо на отец Софиан от манастира Антим в Букурещ.
Като студентка се грижила за една парализирана стара жена, забравена от близките си. Сутрин, преди да отиде в университета, Даниела отивала да навести болната, оставала при нея и вечер когато се налагало. Грижела се за нея: пазарувала й, готвела й, къпела я, обслужвала я с всичко, от което се нуждаела. Четяла й молитви, пеела й псалми.
Бащата й и това не одобрявал и все порицавал вярата й. Започнал да я бие, макар че дъщеря му в нищо не била виновна. Даниела търпяла всичко с мълчание. Понякога падала в нозете му и просела прошка. Тя никога за нищо не обвинявала никого и винаги хвърляла вината върху себе си.
Като не действали заплахите и забраните, семейството се опитало да убеди дъщеря си да се омъжи. „Не – отговорила Даниела – искам да остана с Бога”. Бащата възразил: „Можеш да бъдеш с Бога и омъжена”. А тя отговорила: „Да, но ако се омъжа ще живея с Бога на ръба, а аз не искам това. Искам всичко да дам на Бога.” Същата нощ Даниела се молила няколко часа. Тя никога не си лягала без да изпълни правилото си. Тогава взела решение, щом завърши университета да отиде в манастир.
Като съобщила решението с вкъщи, чула само гневни викове: „Какво ти е дал Бог? Само ви мътят главите тези свещеници, какво ти е дала вашата вяра? Кой те храни? Баща ти! Защо учи в университета да влезеш в манастир ли?!”
Даниела постъпила в манастир въпреки несъгласието на родителите си.
Нощта преди да тръгне за манастира Христовата невеста дълго плакала и се молила. Обръщала се най-вече към Света Богородица. На сутринта Даниела се прекръстила, целунала иконата на Божията Майка, подарък й от отец Софиан, събрала нещата си и тръгнала. Пътем се отбила при приятелката си и оставила писмо на баща си със следното съдържание: „Татко, аз видях в съня си образа на Дева Мария. Видях как иконата оживя, Света Богородица ме погледна внимателно и аз Я запитах какво да правя. Видях, че Тя ме погледна с много болка. Видях сълзи по страните Й. Изведнъж Тя разтвори ръце и започна да се моли. Тогава пролятата сълза падна в ръката ми. От нейния допир се събудих и реших да си тръгна. Да тръгна по пътя на Кръста, по пътя на Иисус Христос.”
Бащата я търсил дълго време и я намерил, след което започнали ужасите. След страшен скандал бащата я извел от манастира. Разрязал монашеските й дрехи и ги хвърлил в кофата. Издърпал и верижката, на която Даниела носела кръст. Скъсал го и завикал: „Тия свещеници, тая ваша църква…” От ужас Даниела припаднала. Като дошла на себе си, започнала да моли да й оставят иконите: „Не мога да живея без тях” – плачела мъдрата девица Христова. В яроста си бащата събрал всички икони, хвърлил ги на пода и започнал да ги тъпче. На това Даниела само въздъхнала и казала: „Единственото, което ми остава е да се моля: Света Богородице, спаси ме, Господи Иисусе Христе, не ме оставяй!”
Бащата, като разбрал, че не може да я отклони от православния живот, намислил нещо зло. Договорил се с някои свои колеги лекари и извадил диагноза „параноидна шизофрения, придружена от мистичен делириум.” Така до края на живота си Даниела била принудена „да се лекува” – лекували я с опиати. Последните две години от живота си Даниела прекарала в болницата с тръби в носа, почти винаги в безсъзнание.
Бащата осигурявал охрана на дъщеря си от сутрин до вечер, да не би по някакъв начин да се свърже с благочестив и верен човек. Неподвижността на леглото и опиатите, които й вкарвал психиатърът довели Даниела до парализа и запушване на лумена на червата. Така тя починала през Страстната Седмица на 2004 година, 6-ти април – Велики Вторник.
Това станало около 22.00 часа. Тъй като бащата нямало да се съгласи да дойде свещеник, за да извърши последованието за упокий, по чудесен начин било известено на някой верен и в 23.00ч. започнали да четат последование за покойната Даниела.
Погребали мъченицата в градското гробище в Букурещ в квартал Антронаке Колентина. Не след дълго на гроба й започнали да стават чудеса. Ето някои от тях:
Първото чудо се случило в сряда, 12 май 2004. При посещение на гроба й една студентка, която от 8 години страдала от заболяване на кръвоносните съдове, изведнъж оздравяла. През 2005г. млад мъж по чудесен начин бил спасен от мъченицата от операция на апендицит.
Със светиите упокой, Господи душата на мъченица Даниела, а нас, заради нея, спаси и съхрани!
източник: списание “Православна вяра”,старинен храм “Света Петка”
