Нова книга

http://www.bogonosci.com/книга/
 

св. Никодим Светогорец св. Макарий Коринтски

ДУШЕПОЛЕЗНА КНИГА ЗА
 ЧЕСТОТО ПРИЧАСТЯВАНЕ СЪС
 СВЕТИТЕ ХРИСТОВИ ТАЙНИ

Всички права запазени. Не е разрешено публикуването
 на тази книга или на части от нея под каквато и да било
 форма без писменото разрешение на издателя.
 © Маргарита Хаджипейкова
 превод от сръбски
 © Татяна Филева
 редактор
 рекламно издателска агенция #1
 /дизайн, предпечат/
 алианс принт
 /печат/
 ISBN 978-954-8957-13-7
 www.bogonosci.com
 /издател/
 София, 2013 г.

Книгата се издава с благословението на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан.

Предговор от издателя

КНИГА МНОГО ДОБРА И ПОЛЕЗНА

В тази малка книжка истинският православен християнин ще открие голямата радост и стремеж към непрестанното единение с Христа – причастяването с Тялото и Кръвта на Спасителя. Тя е плод на сътрудничеството на двама забележителни светии, живели в Гърция през втората половина на XVIII и началото на XIX в. – Атонския монах Никодим и Коринтския митрополит Макарий. Също така те са съставители и издатели на една от най-известните книги за духовен живот в православния свят – “Добротолюбие”.
 Благочестивият читател ще съумее да почувства в настоящата книга светоотеческия дух на Добротолюбието, толкова чужд на европейското човекопоклонство.
 Въпреки първоначалното колебание, книгата на свети Никодим дочакала църковно одобрение и препоръка, като “много добра и полезна“.
 В края на книгата поместваме и животоописанията на двамата автори.
 През ХVIII в., след заселването си в манастира Дионисиат на Света Гора, в една келия в Карея св. Никодим се среща със св. Макарий, бивш Коринтски митрополит.
 Последващото огромно книжовно дело на светеца е описано подробно в статията: “Значението на делото на свети Никодим Светогорец за съвременни я църковен живот” от архим. Емилиян (Казандзидис), отпечатана в bg-patriarshia.bg, където четем следното:
„…Макарий го приканва да се заеме с редакцията и издаването на „Добротолюбието“. Никодим, който сам жадува просвещаването на християните, пребиваващи под тъмата на робството, като покорно чедо под архиерейския благослов се заема с редакцията на ръкописите на „Добротолюбието“ и приготвя книгата за издаване. Освен това, той написва встъпление и кратки жития на всеки светия, чиито книги са включени в този сборник от светоотечески съчинения….
За труда му „За постоянното причастяване“, също поръчано му от св. Макарий, житиеписецът Евтимий отбелязва, че е било старателно редактирано и разширено, което също предполага сериозна авторска работа. Споменатите трудове са дадени на св. Никодим за подготовка за печат от св. Макарий, от който са и впоследствие отнесени за печат. …Ще последват и нови трудове.“

Нека споменем и още една статия – „Евхаристийното учение на св. Никодим Светогорец“ от доц. архим. Никодим Скретас, преведена в bg-patriarshia.bg, където за настоящата книга пише:
„…Дори и днес в събранията на вярващите негативното обръщане на ролите е очевидно. Вместо болшинството неприемащи светото Причастие поради някаква пречка или безразличие да се срамуват и смирено да търсят снизходителност от страна на братята в събранието за своето неучастие в евхаристийните Дарове, напълно нелогично се принуждават да изпитват трудности именно положилите усилие в подготовката и със страх Божий причастяващи се вярващи под понякога упрекващите и нетърпеливи погледи на неучастващите в евхаристийните Дарове и дочакващи, поради продължителността на причащението, окончателното приключване на светата Литургия.

Към светото Причастие, според мъдрия учител свети Никодим, не пристъпват само светиите, съвършените и безстрастните, но също така и полагащите усилие за освещаването си. Пречистите тайни не са някаква светска награда за святост и съвършенство, а сила на божественото изкачване в истинския живот към Бога.

Поставянето на пиедестал на въздържанието от често причастяване се намира също в проекцията на едно лицемерно откъм висотата на тайнството и в края на краищата лъжливо благочестие.

Ленивите и също така безразлични доводи на мнозина, че е достатъчно три пъти годишно причастяване, намират в лицето на свети Никодим и на отците неоисихасти крайни противници.
Дори и да се приеме, че честото причастяване не съставлява догмат на вярата, никой не може да пренебрегне факта, че постоянното пристъпване към евхристийно общение е Господня заповед….“

Св. Никодим Светогорец от самото начало се присъединява към коливадското движение1. Той винаги защитава позиции, изхождащи от дълбоката му почит към Преданието, както например и в спора за честото причастяване, но винаги проявява братска любов, получавайки божествено просветление.
 Спорът за честотата на причастяването е важен и за нас, защото да се стремим към истинско духовно и литургично възраждане, по примера на светогорските монаси, означава да можем да разберем с какво трябва да започнем, а именно – с любов и съзнателно отношение към светоотеческото и богослужебно Предание, с желание и усилие да въплътим това Предание в живота си, независимо от трудностите. Бог винаги оправдава точно този избор.
 Настоящият превод на български език е направен от сръбското издание – Св. Никодим Светогорац и св. Макарије Коринтски – „Душекорисна књига о честом причешћивању светим Христовим Тајнама», публикувано в: http://www.verujem.org

От издателите

                                 
1 Коливади: от гр. дума „κόλλυβον“ (варено жито за помен); Става дума за богословско течение на Света Гора (XVIII – XIX в.), целящо завръщане към истинските корени на православното християнство и литургичната традиция на Църквата, както и за възраждане на отеческото предание. Повод за него станал именно опитът за промяна на деня, отреден за поменаване на покойниците (т. е. събота), бел. изд