Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2012 14:05 - ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА В СЕМЕЙСТВОТО
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 425 Коментари: 0 Гласове:
0



 ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА В СЕМЕЙСТВОТО Версия за печат Автор:   Ик. Павел ГЪРБОВ             http://www.pravmladeji.org/node/1420
Старостта е период от човешкия живот, който също има свои особености, налагащи вникване в тях и разбиране, за да се избягват ненужни напрежения в семейството. Струва ми се, че та­­зи част от темата за семейния живот често се пропуска или не є се отделя подобаващо внима­­ние  обикновено акцентът пада върху отношени­­ята между съпрузите и възпитанието на деца­­та.
Разбира се, това има своето практическо обяснение  предполага се, че стари­­те хора няма какво да бъдат поучавани (още повече от по-младите от тях пи­­сатели)  че те трябва вече да си знаят всичко, а може би и че дори при доб­­­ро желание те не биха могли да научат кой знае какво, както изтъква и на­­родната мъдрост: “Каквото си научил на младини е изсечено върху камък, а каквото си научил на старини е написано върху лед”.
Общо взето, принудени сме да се съгласим с тези констатации, поне докол­­­кото се имат предвид някакви знания и умения в различните области на чо­­вешката дейност (наука, изкуство, занаяти и т. н.). Разбира се, има и изклю­­чения. Но когато говорим за пътя на човека към Бога, за духовно умъдряване и придобиване на християнски нрави, то не бива да “отписваме” старостта като време, в което човек не би могъл да прибави нищо към възприетото в по-млада възраст. Вярно, много по-трудно е на възрастния човек да промени мирогледа, навиците, поведението си, но все пак нека не забравяме, че чес­­­то Господ оценява не самото постижение, а усилията, вложени за неговото постигане. 
Старецът Паисий обръща внимание на една друга полза от старостта, която е много по-често срещана  дълбокото смиряване на душата, вследствие на те­­лесната немощ, болестите, съзнанието за преходността на земните удоволст­­­вия. 
Не можем да не се удивим на Божията премъдрост и човеколюбие, което и чрез естествената немощ на старостта (като последно средство), учи чове­­ка на въздържание и на смирение, а известно е от Евангелието, че не ще мо­­жем да влезем в Царството небесно, ако не станем смирени като децата. Често в разцвета на силите си ние забравяме, че дарованията, талантите, ус­­­пехите ни са Божии дарове и приписвайки ги на себе си, издигаме високо гла­­ва, изпълвайки се с горделиво мнение за собствената си личност. И тогава урокът по смирение, който старостта ни преподава, се оказва безценен. Случва се, обаче, с намаляването на силите, ума, търпеливостта (често вследствие и на болести) у старите хора, младите да престанат да ги уважа­­ват както преди. И ако в миналото старците и стариците във всеки дом все пак са оставали на почит заради това, че са били извор на житейски опит и мъдрост, а и образец на християнска нравственост, то в наши дни често се случва старостта да не е украсена с тези красиви плодове на християнския живот, а обратно  младите да имат повече ревност във вярата и стремеж към благочестие. Това много усложнява отношенията вкъщи. И все пак светогор­­ската (а изобщо и християнската) мъдрост, независимо от всичко изисква от по-младите да се отнасят с почтителност и уважение към възрастните хора.
Всеизвестно е, че почитта към родителите е основно положение в Божестве­­ния закон. Още преди Моисей да донесе 10-те заповеди, в живота на биб­­­лейските патриарси виждаме и властта на родителите над децата, и колко високо ценена е бащината благословия. И до днес остава, и до края на вре­­мената ще остане непроменимо задължението на децата към баща и майка, а и дядо и баба. 
Защо, обаче, виждаме често неразбирателства тъкмо тук, където тесните връзки на роднинството би трябвало да ги изключват? Не само поради лошо (т. е. нехристиянско) възпитание, даже не само и заради т. нар. “конфликт на поколенията”, а нерядко и поради неразумните претенции на възрастните родители към порасналите им деца, които вече сами имат семейства. Явно малцина от свекърите и свекървите, тъстовете и тъщите чуват Господния глас: “ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си” (Марк. 10:7, 8). 
Старецът Паисий специално се спира на този важен момент: “Добрият Бог ­ казва той  е устроил съпрузите да се свързват помежду си с такъв вид лю­­бов, че да изоставят дори и родителите си  и мъжът, и жената... с това не ис­­­кам да кажа да не обичат родителите си, но първо да имат голяма любов по­­между си, и след това да обичат родителите си... За разбирателството в се­­мейството много помага това мъжът да обича жена си повече от майка си и въобще от всеки друг свой близък или роднина... Естествено същото трябва да прави и жената”.
И наистина, това се потвърждава от опита. Колко семейства страдат заради постоянното вмешателство, макар и с “най-добри намерения”, на тъщи и све­­кърви. Толкова, че тази тема отдавна е част от фолклора. И колко много ро­­дители, задомявайки децата си, не разбират, че само ако им дадат свобода да избират сами пътя на своето семейство, ще ги привържат много повече към себе си с връзките на любовта. Често “грижовните” родители успяват да наложат волята си в семействата на децата си. Но даже и това да не доведе до разпадането им, идва момент, в който бащите и майките стават дядовци и баби, силите им отслабват и те все повече трябва да се смиряват и да тър­­­сят не подчинение, а помощ от децата си. Но ако са ги тормозили много годи­­ни, учудващо ли е, че понякога порасналите деца се стремят да се освобо­­дят не само от “робството” си, но и от самото присъствие на старите? И все пак, нашата вяра и нравственост не бива да се гради върху старозаветното: “Око за око, зъб за зъб”. 
Старецът Паисий своевременно ни предупреждава за опасността да сгрешим и заедно с това отново посочва верния път на християнския подвиг: “Много съпрузи  констатира той  негодуват и излизат от равновесие заради трудности­­те в семейството, предизвикани от своенравието и недоволството на старци­­те, за които се грижат. Забравят за белите, които самите те са правили, или за капризите и своенравието, което те са проявявали, когато са били деца... Бог допуска да изпитват тези трудности, за да изплатят по някакъв начин своите пакости. Сега е техен ред да застанат в помощ на възрастните си ро­­дители и да се грижат, чувствайки благодарност за жертвите, които са пра­­вили за тях, когато са били деца. Тези, които не чувстват това задължение към родителите си, ще бъдат съдени от Бога като несправедливи и неблаго­­дарни.
И виждам, че понякога мъките, които имат мнозина светски хора, се дължат и на това, че родителите им са огорчени от тях. Семействата страдат, защо­­то не се грижат за старците си. Когато отвеждат бедната старица или горкия старец и ги изоставят в някой старчески дом, и освен това им вземат иму­­ществото, а старците не могат да се порадват на внучетата си и умират с мъ­­ка на сърце, каква благословия ще получат децата им?... Ако децата се пос­­­тавят на мястото на остарелите си родители, например, снахата се поставя на мястото на свекърва си и размисли: “И аз ще остарея, и един ден ще ста­­на свекърва; бих ли искала снаха ми да не ми обръща внимание?”, тогава ня­­ма да съществуват такива проблеми”.
Светогорецът завършва тази тема, утвърждавайки, че “най-голямото наследс­­тво за децата е благословията на родителите”.
А това, че и обратното е вярно (т. е. че най-голямото нещастие е родителс­­­кото проклятие  б. а.), той доказва, споделяйки един случай от живота си: “Веднъж един човек дойде в колибата, плачейки: “Отче, майка ми ме прокле. Вкъщи постоянно сме болни, умъчнени, работата ми не върви...” “И ти нещо си съгрешил пред нея, казвам му. Не може майка ти без нищо да те е прокле­­ла”. “Да, казва ми, и аз съм виновен...”. “Иди и поискай прошка от майка си!”, казвам му. “Ще отида, отче, казва ми, дай ми благословията си”. “Моя­­та благословия я имаш, казах му, но вземи и благословията на майка си”. Казва ми: “Трудно ще ми даде благословията си”. “Иди и ако не ти я даде, ка­­жи є: “Един Старец ми каза, че и ти ще предадеш душа”. Отиде и майка му го благословила така: “Дете мое, да имаш благословението на Авраам!” Не след дълго дойде на Света Гора с бонбони и локуми. Беше изпълнен с ра­­дост. Децата му оздравели, работата му потръгнала добре... Целият му жи­­вот се промени и говореше само за духовни неща”.
Старецът заключава: “Колко е прост духовният живот! Ако човек обикне Бо­­га, ако осъзнае великата Му жертва и благодеянията Му и с разсъждение принуждава себе си да подражава на светиите, бързо ще достигне святост. Стига само да се смирява, да чувства своята окаяност и голямата си небла­­годарност към Бога... Много хора се измъчват, защото не успяват да се прос­­­лавят със суетна слава или да забогатеят със суетно богатство. Не помис­­­лят, че в другия живот тези неща нито са необходими, нито могат да се пре­­несат там. Там ще пренесем само делата си, които ще ни осигурят и съответ­­­ния паспорт за голямото ни и вечно пътуване”.
За да завършим, накрая, след толкова съвети, препоръки и наставления, мис­­­ля е редно само да подчертаем, че както светите Отци, така и техните про­­дължители в наше време  духоносните старци  не ни дават “рецепти”, които буква по буква да се опитваме да прилагаме, а вярна насока и полезен опит ­ мъдрост, просветлена от обитаващата изобилно в тях Божествена благодат. Всичко това трябва да използваме с разум, с молитва (Господ да ни просве­­ти как да се отнесем в нашия конкретен случай), с допитване и благослове­­ние от духовния ни отец. А защо не и с молитва към светогорските старци ­ Паисий, Порфирий, Йосиф Исихаст и др., които в наши дни въплътиха в живо­­та си Христовото Евангелие, с добрия подвиг се подвизаха, пътя свършиха и вярата опазиха (срв. 2 Тим. 4:7) и сега, намирайки се в още по-близко обще­­ние с Господа, могат още по-бързо и действено да ходатайстват пред Него за всички, които ги търсят за помощ в многообразните изпитания на съвремен­­­ния живот.
Молитвите им да имаме! Амин. Източник:   Светогорската мъдрост за изпитаниятавсъвременното семейство



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11329609
Постинги: 14710
Коментари: 2337
Гласове: 9223
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031