Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2012 22:52 - ДУШАТА Е ХРИСТОВА НЕВЕСТА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 887 Коментари: 0 Гласове:
1



Интервю с отец Владимир Дойчев – енорийски свещеник в храм "Свети Преп. Наум Охридски Чудотворец" в ж.к.Дружба1, София

http://argumenti-bg.com/16202/otets-vladimir-dushata-e-hristova-nevesta-2/

На 29 юни Православната Църква празнува Деня на Светите равноапостоли Петър и Павел. За духовните въпроси, за пътя на християнина, за концертите и модата разговаряме с отец Владимир.


 - Отче, религиозността не стана ли мода?

- Има случаи когато е и мода, но не винаги нещата, свързани с душата, могат да бъдат обяснени само със суетните ветрове, които довяват нещо, а после го отвяват в неизвестна посока. За душата на човека е естествено да търси пътя към вечността. Идолът на агресивното безбожие е напълно рухнал и ние виждаме неговата абсурдност и античовечност. Въпросът е сега, толкова години по-късно, какво изграждаме на негово място. Мястото на този градеж е не просто съвременният свят или нашата страна, а собствените ни души. И струва ми се, че предишните идоли изчезват, но причините за тяхната поява са си все още тук. Това са себелюбието и прекомерната гордост. Сега същото себелюбие желае да намери своя по-нова форма. По-модерна, ако тази дума ви харесва повече. Съвременният човек рядко търси Живия Бог. Той търси някакъв свой бог, който отговаря на неговите представи, и който да изпълнява желанията му. Не търси истинска духовност или път към небето, а някаква розова мъгла, изплетена от красиви и ласкателни, но нищо не значещи думи. Но истинската църковност остава все така плашеща, защото изисква жертва и борба с греховете, както и поклонение на Единия Истинен Бог. Затова е по-просто да кажем, че да, сега е модерно да вярваш, както казват „в нещо свое”, в „някаква сила”, и за съжаление, все така е модерно да си агресивен към Църквата. Но заедно с това, днешното време дава възможност на много хора, които честно търсят пътя към Бога, да Го намерят. И това е много радостно.

- Каква е ролята на Църквата? Мнозина обвиняват БПЦ, че не организира курсове за зависими, няма предбрачни и брачни консултации…

 - Тези обвинения също са част от вярването в „нещо свое”. Те се чуват от хора, които не знаят какво е Църква и я отъждествяват със своите си представи. Църквата не е фондация или неправителствена организация. Тя е много повече. Църквата е Христовата лечебница. Нейната цел е душата. Не е вярно, че не организира курсове за зависими. Целият Тайнствен живот на Църквата е свързан с това да излекува човека от най-страшната зависимост – зависимостта от греха. Борбата с греха е борба буквално на живот и смърт, на вечен живот и на вечна смърт. Всичко в Църквата е построено така, че да извади човека от смъртоносната сладникава нега на наркотика, наречен грях, и да го обнови за нов и вечен живот с неговия Създател. Не е вярно, и че Църквата не дава предбрачни и брачни консултации. Църковният живот е построен така, че най-напред да обясни на душата, че тя е създадена, за да бъде Христова невеста, че не бива да се задоволява с нищо по-малко от това. Че Небесният Жених Христос дойде да потърси изгубената човешка душа тук на земята, и за да я обнови, се разпъна на Кръст заради нея. И победи смъртта. Разбирате ли какво ви казвам?! Победи смъртта, не философски или идейно, победи я реално като възкръсна от мъртвите и отвори вратите на Небесния Чертог за всички, които желаят да бъдат участници в безкрайната радост на Небесното Царство. И както казва Писанието: „Блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца”.

Храм “Свети Преп. Наум Охридски Чудотворец” в жк Дружба 1, София

А иначе, разбира се, че говорим с хората преди и след като се венчаят. Насърчаваме ги да участват в Тайнствата на Църквата. Но това няма нищо общо със светската представа за консултация. Това е общение в Христа, което е задължително за Църквата.
 Често ни обвиняват заради нашето недостойнство и това е вярно. Аз съм недостоен пастир, но кой изобщо би могъл да бъде достоен за подобно служение. А и нали тъкмо в това е работата, че Църквата е болница. Ако всички в нея бяха само велики праведници, нямаше да остане място за каещите се грешници. Величието на Църквата се вижда само през очите на покаянието. Чувал съм мнозина да хулят монашеството и свещенството, но за съжаление съм виждал малцина, които искат да отгледат монах или свещеник. Всички искат децата им да бъдат бизнесмени или известни хора. Иначе казано, ловци на пари или суетна слава, вместо ловци на хора за вечното блаженство.

- Кога човек е с Бога и кога е отделен от Него?

- Бог никога не изоставя човека. Причината дори за самото съществуване на човека е любовта на Бога. Но човек има своя собствена воля. Бог ни е оставил възможността сами да преценим дали искаме да Го обичаме или не. Сами да пожелаем да постъпваме според изискванията на тази любов или не. Такъв е отговорът на този въпрос – единственият начин да се отделиш от любовта на Бога е сам да я отхвърлиш. Това е толкова ужасно, че сякаш не остават думи. Така се ражда злото – от абсурдния избор. Древното „Учение на светите апостоли” започва така: „Има два пътя: един на живота и един на смъртта, а разликата между двата пътя е голяма”. Разликата между живота, който е у Бога, и смъртта на душата, която е отделена от Бога, е голяма и въпреки това ние понякога не я виждаме. Затова и ще е лесно да кажем, че съвременната масова култура по-често може да бъде охарактеризирана като култура на смъртта. За нас телесната смърт е нещо много страшно, но сме отвикнали да се плашим от смъртта на душата.

 - В този смисъл да питам ли за отношението ви към концерта на Лейди Гага в България…

- Тук също става дума за право на избор. Мнозина поупражняваха хулите си на гърба на клира и мнението ни по този въпрос. Но аз също имам право да избирам. И имам право да не харесвам Лейди Гага. И не виждам защо трябва да бъда хулен за този си избор. Проблемът идва от там, че някои гледат на Църквата отстрани. Те нямат личен контакт със Спасителя и с Божията Майка. Не ги обичат, не приемат Христос за свой Бог, не приемат, че Пресвета Богородица е наша Майка. Такива хора не искат да разберат, че са оскърбени най-чистите ни чувства. Аз не съм виждал човек да стои безучастен, когато хулят и оскърбяват майка му, защо да се очаква от нас да мълчим, когато на най-големия празник на Пресвета Богородица искат да провеждат тържество на греха. Ние сме в правото си да опазим чедата си от това. Нещо повече, често обвиняват Църквата, че мълчи по важни въпроси, но когато се произнесе я обвиняват три пъти повече. Това е, защото се очаква от Църквата да говори само това, което е коректно спрямо модата. Това няма как да стане. Църквата винаги ще посочва греха. Винаги ще посочва онова, което убива душата. Нека всеки да преценява да слуша или не. Но нека не ми казват, че това било маловажно. Какво по-важно има от празника на Тази, която те е осиновила при Кръста на Своя Божествен Син, разпънат заради твоите грехове? Що за хора сме, ако в нашите души съществуват мирно и вярата в Пресвета Богородица и тези извратени послания? Както казва св. Николай Велимирович, така заприличваме на „шарен ковчег, в който е самата смърт”. И тук не става дума само за Лейди Гага. Същото можем да видим както в някои поп-фолк изпълнители, така и в някои постмодерни творци. Тях ги обединява едно – агресията спрямо най-чистите стремежи на душата към Бога. Няма нужда всички да бъдат цитирани поименно, както обикновено ни казват: „Защо този, а не онзи посочвате?”. Мисля, че персонализирането на един обобщава проблема.

- Трябва ли животът на християните да е труден?

- Свещеното Писание казва, че през много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Въпросът е какви са тези скърби. Ние от деца свикваме с мисълта, че основната цел на човешкия живот е да бъде щастлив, тоест, да няма никакви проблеми. Какъв е идеалът ни за добър живот – да имаме хубава и добре платена работа, да ядем вкусни храни, да носим скъпи и модерни дрехи, да угаждаме на плътта си по различни начини и всички да ни хвалят. И в името на този идеал сме готови на какви ли не жертви и рядко се оплакваме от това. Разбира се, всички тези неща са суетни и безсмислени, ако не са поставени на своето място, защото всичко отминава. И защото те не носят нищо на душата на човека. Тя остава празна, дори и да има тези неща. Душата намира удовлетворение единствено във вечната перспектива на любовта на Бога. Веднъж познал тази любов, човек се бои да не я загуби и е готов на всичко, за да се покаже поне малко достоен за нея – така, както годеницата се стреми да бъде красива за своя жених. Скърбите идват най-напред заради планината от грехове, която стои между нас и любовта на Бога. Болката от раздялата с греха понякога е голяма, защото той се представя за нещо естествено. Разбира се, светът също е много агресивен към тези, които се стремят към Бога. Но вижте житията на светиите. Въпреки, че са водели много труден живот, че са били измъчвани и преследвани, те са били най-щастливите хора на света, защото са имали най-важното – любовта на Бога.

- Как човек се учи да е щастлив с това, което има?

Светото Тайнство Кръщение е врата за влизане в Църквата


- Като подреди приоритетите в живота си. Христос казва: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко останало ще ви се придаде”. Бог знае всичко, от което имаме нужда и няма съмнение, че ще ни го даде, дори и до най-малкия детайл, но трябва да сме готови да Го обичаме и да Го слушаме. Да Го слушаме, защото само Той може да ни опази от гибелните грешки на нашата воля. Свети Йоан Златоуст казва нещо много мъдро: „Богат е не този, който има много, а този, който не се нуждае от много”. Щастието е в близостта с Бога, а не в преходните неща, които имаме. В житията на светците виждаме много хора, които са имали малко неща и са били щастливи. Днес виждаме много богати, на които все не им стига. Човек става щастлив още на този свят, когато разбере, че на тази земя е само странник, че само минава оттук по пътя към вечния си дом. Така ще разбере и че нещата в този свят са дадени, за да служат на тази цел, а не човек да им служи. Никой не строи къща насред пътя си. Това е безсмислено. Той така или иначе няма да живее в нея, защото трябва да продължи да върви.

- Как да преодолеем тревожността и за какво е необходимо да се тревожим?

- Никога светът не е полагал повече усилия да бъде подсигурен и никога не е бил по-объркан и разтревожен от сега. Защо е това? За всичко са виновни гордостта и маловерието. Не може грехът да носи успокоение. Грехът тревожи душата и я прави самотна. Ние имаме Фейсбук, имаме Скайп, имаме мобилни телефони, по които не спираме да говорим с хиляди хора, а сме толкова самотни. Човек може да хули Църквата, да крещи как не е съгласен с нея, да важничи, че неговото мнение е по-важно, но няма как да прогони тревогата от самотата и чувството за неразбраност. Затова и Христос нарича Светия Дух Утешител. Само в Светия Дух човек може да намери истински покой за душата си. Вижте лицата и думите на такива благодатни наши съвременници като стареца Паисий Светогорец, стареца Порфирий или владика Серафим. Те излъчват такъв мир. Като ги гледаш си казваш, че наистина в тях са се сбъднали думите на Христос: „Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши”. Човек трябва да има само страх Господен. Но той няма нищо общо със светския смут и тревога. Това е страхът да не би да омърсиш любовта си, притеснението да не би да си недостоен за нея.

- Напоследък страната ни е сполетяна от бедствия, какво да правим в такива моменти?

- Свети Йоан Златоуст има една прекрасна проповед по повод станало по негово време земетресение. В нея той казва: „ Ако ли някой би запитал от какво се раздвижи градът, то – макар и да не се получи на този въпрос отговор – вие да знаете, че е за грехове. Също така, ако ли някой запита, защо пак градът получи своята неподвижност, то да знаете, че това е от песнопенията и молитвите”. Мисля, че не сме готови да разберем тези думи, че земята се тресе от нашите постъпки, от нашите похоти и хули, от това, че сме забравили за нашите си герои на духа и в деня на тяхната памет надуваме гайди, за да рекламираме разни измислени гурута. Земята се тресе от нашата нелюбов, ако мога така да се изразя. И я връщат в нормалното й състояние сълзите и молитвите на пострадалите и бедните хора. Вярата на хората в такива моменти е възхитителна.
 Мисля, че не е трудно да разберем какво трябва да направим – трябва да се променим, да заживеем по нов начин – обичайки Бога, търсейки застъпничеството на Пресвета Богородица, уважавайки ближния. Тогава не само земята няма да се тресе, но дори и взаимоотношенията ни ще се успокоят.

 - И накрая вашето пожелание към читателите на „Аргументи бг”.

- От все сърце желая на вашите читатели да познават радостта, която произтича от вярата и любовта към Бога. Пожелавам им да се обичат едни други, да бъдат бързи на прошка и бавни на гняв. И да помнят думите на премъдрия Соломон, че от всичко що е за пазене, най-много трябва да пазим сърцето си, защото от него са изворите на живота.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10816221
Постинги: 14686
Коментари: 2327
Гласове: 9033
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930