Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2010 13:31 - СЕКСУАЛНА НРАВСТВЕНОСТ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1116 Коментари: 0 Гласове:
0



Сексуална нравственост
25.11.10 | Клайв Стейпълс Луис

 

 

Сега трябва да разгледаме сексуалната нравственост по отношение на секса, т.е. тази добродетел, която християните наричат целомъдрие. Християнското правило за целомъдрие не трябва да се бърка с общественото правило за “приличие” (в определен смисъл на тази дума), т.е. благоприличие, благопристойност. Общественото правило за приличие определя, според обичаите в даден обществен кръг, до каква степен може да се показва човешкото тяло, какви въпроси могат да се засягат и с какви думи.

Следователно докато правилото за целомъдрие е едно и също за всички християни от всички времена, правилото за приличие се променя. Едно момиче от тихоокеанските острови, което почти не носи никакви дрехи, и една викторианска лейди, увита до уши, могат да са и двете еднакво “прилични”, или благопристойни. Според приетото в техните общества, и двете, доколкото можем да съдим от дрехите им, могат да са еднакво целомъдрени (или еднакво нецеломъдрени). Някои от думите, употребявани от целомъдрена жена по времето на Шекспир, са се употребявали през 19-ти век от напълно пропадналите. Когато хората нарушават правилото за приличие, установено в тяхното общество, за да възбудят похот в себе си или в други хора, тогава те нарушават и целомъдрието. Но ако го нарушават от незнание или невнимание, те могат да бъдат обвинени само в лоши маниери. Когато, както често се случва, те го нарушават, предизвикателно, за да шокират или смутят другите, то те не са задължително нецеломъдрени, но са несъстрадателни, защото не е състрадателно да изпитваш удоволствие, карайки други хора да се чувстват неудобно. Не смятам, че много строгите или дребнави норми на приличие представляват някакво доказателство за целомъдрие или път към него, затова за мен освобождаване и опростяване на това правило, настъпило по време на моя живот, е нещо положително. На този етап обаче съществува неудобството, че хората от различни поколения и различни среди не признават едни и същи норми и човек трудно може да се ориентира. Докато трае това объркване мисля, възрастните или старомодните хора трябва много да внимават да не приемат младите или “еманципираните” хора за покварени, когато те (според старите норми) проявяват неблагоприличие; и, обратно, младите хора не трябва да наричат по-възрастните, които не приемат лесно новите норми, морализатори или пуритани. Всъщност истинското желание да видим доброто в другите хора и да ги накараме да се чувстват възможно най-удобно, ще реши почти всички тези проблеми.

Целомъдрието е най-непопулярната християнска добродетел. Няма никакво измъкване от нея: християнското правило гласи “Или брак и абсолютна вярност на партньора, или пълно въздържание”. Сега това е толкова трудно и толкова противоречи на нашите инстинкти, че очевидно или християнството, или сексуалните ни инстинкти такива, каквито са в момента, грешат. Или едното, или другото. Разбира се, тъй като съм християнин, смятам, че вината е в нашите инстинкти.

Но има и друга причина, за да смятам така. Биологичната цел на секса са децата, също както биологичната цел на яденето е възстановяването на тялото. Е, ако ядем когато и колкото ни се прииска, то наистина повечето от нас ще ядат прекалено много, но не чак толкова прекалено много. Човек може да яде като за двама, но не може да яде като за десетима. Апетитът е само малко по-голям от необходимото за биологичната цел. Но ако един здрав млад мъж Удовлетворява сексуалните си апетити винаги, когато пожелае, и след всеки акт се ражда бебе, то за десет години той лесно може да насели малко селце. Този апетит превишава до нелепа и абсурдна степен предназначението си.

Или да го погледнем по друг начин. Може да се събере голяма публика за едно стриптийз шоу, с други думи, за да гледат някое момиче, което се съблича на сцената. А също, представете си, че пристигате в страна, където за да се напълни един театър е достатъчно да извадите на сцената покрита чиния и после бавно да вдигате кърпата, за да може всеки да види, точно преди светлините да изгаснат, че тя съдържа овнешки котлет или парченце бекон – е, няма ли да си помислите, че в тази страна нещо не е наред с апетита за ядене? И няма ли всеки един, който е израснал в различен свят, да си помисли, че сексуалните ни инстинкти са също толкова странни?

Един критик каза, че ако намери страна, в която такова стриптийз шоу с храна е популярно, ще реши, че хората на тази страна гладуват. Той имаше предвид, разбира се, че такива неща като стриптийза не са резултат на сексуална поквара, а на сексуален глад. Съгласен съм с него, че ако открием на някое непознато място подобни популярни шоута с овнешки котлети, то едно от възможните ни обяснения за това ще е гладът. Но следващата стъпка ще бъде да проверим хипотезата си, като видим колко храна в действителност се консумира в тази страна. Ако получим доказателства, че се яде в големи количества, тогава, разбира се, ще трябва да изоставим хипотезата за глада и да помислим за друго обяснение. По същия начин преди да приемем сексуалния глад като причина за стриптийза, ще трябва да потърсим доказателства, че наистина в наше време съществува по-голямо сексуално въздържание, отколкото в онези години, когато неща като стриптийза са били непознати. Но нима има такива доказателства? Благодарение на противозачатъчните средства сексът вече не излиза толкова скъп за едно семейство и се оказва много по-безопасен извън него, отколкото когато и да било; и общественото мнение е много по-малко враждебно настроено към извънбрачните връзки и дори към перверзиите, отколкото когато и да било от езически времена насам. Освен това хипотезата за „глада” не е единствената, която можем да си представим. Всеки знае, че сексуалният апетит, както всеки друг апетит, идва с яденето. Гладуващите хора може би мислят много за храна, но също толкова мислят и лакомниците; не само гладната кокошка сънува просо.

Ето и един трети довод. Много малко са хората, които искат да ядат неща, които всъщност не са за ядене, или искат да правят нещо друго с храната освен да я ядат. С други думи, рядко се наблюдават перверзии при апетита за ядене. Но сексуалните перверзии са многобройни, трудно се лекуват и са страшни. Съжалявам, че трябва да навлизам във всички тези подробности, но е необходимо. Необходимо е да направя това, защото и вие, и аз през последните 20 години непрекъснато бяхме хранени с всякакви лъжи по отношение на секса. Повтаряха ни до прилошаване, че няма разлика между пожелаването и всички наши останали естествени желания; че стига само да се отървем от глупавите стари викториански представи и престанем да го прикриваме, всичко ще бъде чудесно. Това не е вярно. В момента, в който погледнете към фактите и забравите за пропагандата, ще се убедите, че това не е така.

Казват ни, че цялата тази бъркотия и мръсотия около секса се дължи на потулването му. Но през последните двадесет години той не се потулва. За него се говори по цял свят и въпреки всичко нищо не се е променило. Ако прикриването е било причината за всички беди, то изваждането му на бял свят би оправило нещата. Но това не става. Мисля, че в действителност е вярно обратното. Човешкият род всъщност го е потулил именно защото той е бил така объркан и омърсен. Хората днес винаги казват: „Сексът не е нешо, от което трябва да се срамуваме”. Но те могат да подозират това по два начина. Могат да имат предвид: „Няма защо да се срамуваме от факта, че човешкият род се възпроизвежда по един определен начин, нито пък от това, че този начин доставя удоволствие”. В този случай те са прави. Християнството казва същото. Бедата не е в този факт, нито в удоволствието. Според старите християнски учители, ако човек не беше паднал, сексуалното удоволствие вместо да бъде по-малко, отколкото сега, всъщност щеше да бъде по-голямо. Знам, че някои объркани християни говорят така, като че ли християнството смята секса , тялото или удоволствието за лоши сами по себе си. Но те грешат. Християнството почти единствено от големите религии изцяло одобрява тялото – то вярва, че материята е нещо добро, че Самият Бог веднъж е приел човешко тяло и че някакъв вид тяло ще ни се даде на Небето и то ще бъде съществена част от нашето щастие, от нашата красота енергия. Християнството прославя женитбата повече от която и да било друга религия; и почти цялата голяма поезия на света е била написана от християни. Ако някой каже, че сексът сам по себе си е лош, християнството веднага го опровергава. Но, разбира се, когато хората казват: „Сексът не е нещо, от което трябва да се срамуваме”, те могат да разбират, че сегашното състояние на сексуалните ни инстинкти не е нещо, от което трябва да се срамуваме.

Ето в този случай според мен те грешат. Мисля, че това е нещо, от което трябва много да се срамуваме. Няма никакво основание да се срамуваме, ако изпитваме удоволствие от храната; но би имало всички основания за това, ако за половината свят храната представлява основен интерес и те прекарвах времето си в гледане на картини с лакомства, докато им капят лигите и стръвно премляскват. Не казвам, че вие или аз сме лично отговорни за сегашната ситуация. За това са допринесли и наследствеността, и непрекъснатата пропаганда в полза на нецеломъдрието. Има хора, които искат сексуалните ни инстинкти да останат възбудени, защото от това печелят пари. Човек, обзет от някаква мания, трудно устоява на търговските изкушения. Бог знае нашето положение; Той отчита трудностите, които трябва да преодолеем, когато ни съди. Това, което всъщност има значение, е доколко сме искрени и постоянни в желанието си да ги преодолеем. Преди да бъдем излекувани, ние трябва да желаем да бъдем излекувани. Тези, които действително искат помощ, ще я получат; но за много хора днес дори това желание е трудно. Лесно е да мислим, че искаме нещо, когато в действителност не го искаме. Много отдавна един известен християнин каза следното: Когато бил млад, той непрекъснато се молел за целомъдрие; но години по-късно разбрал, че докато устните му мълвели: „О, Господи, направи ме целомъдрен, сърцето му тайно добавяло: „Но, моля ти се, не го прави точно сега”. Това може да се случи и когато се молим за други добродетели. Има три причини, поради които сега ние особено трудно да желаем, а камоли да постигнем, пълно целомъдрие.

На първо място деформираната ни природа, дяволите, които ни изкушават, и цялата съвременна пропаганда на страстите се обединяват и ни карат да чувстваме, че желанията, на които се съпротивляваме, са толкова „естествени”, толкова „здравословни” и толкова разумни, че е дори перверзно и ненормално да им се съпротивляваме. Плакат след плакат, филм след филм, роман след роман свързват идеята за сексуалните занимания с представата за здраве, нормалност, младост, откровеност и добро настроение. И така тази асоциация представлява една лъжа. Както всички убедителни лъжи, тя се основава на истина – истината, призната по-горе, че сексът сам по себе си (отделно от свързаните с него ексцесии и мании) е „нормален” и „здравословен” и всичко останало. Лъжата се състои в предположението, че всеки сексуален акт, който в даден момент ви изкушава, е също така здравословен и нормален. Сега това, както и да го погледнете, и съвсем независимо от християнството, е глупаво. Ако се отдавате на всичките си желания, това очевидно ще ви доведе до импотентност, болести, ревности, лъжи, укриване и изобщо всичко, което е обратното на здраве, добро настроение и откровеност. За всяко щастие, дори на този свят, е необходимо доста голямо самоограничение; така че твърдението, че всяко желание, когато е силно, е здравословно и разумно, е съвсем неоснователно. Всеки здравомислещ и цивилизован човек трябва да има някакви принципи, според които да отхвърля някои от желанията си и да задоволява други. Някои хора правят това според християнските принципи, други – според хигиенни, трети – според обществени. Истинският конфликт не е между християнството и „природата”, между християнските и другите принципи при управлението на „природата”. Защото „природата” (в смисъл на природните желания) така или иначе трябва да бъде управлявана, освен ако не искате да провалите целия си живот. По общо призвание християнските принципи са по-строги от другите; ние обаче за разлика от всички останали мислим, че ще получим помощ за изпълнението им.

На второ място, много хора не могат да се решат сериозно да си поставят за цел християнското целомъдрие, защото смятат (преди да са опитали), че това е невъзможно. Но когато е необходимо човек да се заеме с нещо, той не трябва да мисли дали това е възможно, или не е. Изправени пред въпрос по желание по време на изпит, ние преценяваме дали сме в състояние да отговорим по най-добрия начин. Може да получите някакви точки дори и за доста незадоволителен отговор; със сигурност обаче нищо няма да получите, ако пропуснете въпроса. Не само по време на изпит, но и по време на война, планинска експедиция, когато се учат да се пързалят, да плуват или да карат колело и дори когато се опитват да закопчаят колосана яка с измръзнали пръсти, хората много често правят неща, които са изглеждали невъзможни. Изумително е колко много можете да направите, когато сте принудени.

Можем наистина да бъдем сигурни, че съвършеното целомъдрие, като съвършено милосърдие, не могат да бъдат постигнати единствено с човешки усилия, каквито и да са те. Вие трябва да молите за Божията помощ. Дори когато направите това, дълго време може да ви изглежда, че не получавате никаква или поне недостатъчна помощ. Това няма значение. Много често Бог първо ни помага не в постигането на самата добродетел, а в способността всеки път да опитваме отново. Защото, колкото и да е важно целомъдрието (или смелостта, или честността, или всяка друга добродетел), този процес възпитава у нас душевни качества, които са още по-важни. Той лекува илюзиите ни за самите нас и ни учи да разчитаме на Бога. Ние научаваме, от една страна, че не можем да се доверяваме на себе си дори и в най-добрите си моменти, и, от друга, че не трябва да се отчайваме дори и в най-лошите, защото Бог прощава нашите неуспехи. Единственото фатално нещо е доброволно да седим със скръстени ръце, без изобщо да се стремим към съвършенството.

Трето, хората често разбират погрешно това, което психологията ни учи за „потискането”. Тя ни учи, че „потиснатият” секс е опасен. Но „потиснат” тук е технически термин; той не означава, че се лишаваме или въздържаме от нещо. Потиснато желание или мисъл са тези, които са били вкарани в подсъзнанието ни (обикновено в много ранна възраст) и които могат да се проявяват на повърхността само в променена и неузнаваема форма. Пациентът изобщо не възприема своята потисната сексуалност като сексуалност. Когато един юноша или възрастен човек се съпротивляват на някакво съзнателно желание, въобще не става въпрос за потискане, нито пък съществува каквато и да било опасност от предизвикването на потискане. Обратно, тези, които сериозно се стремят към целомъдрие, са по-наблюдателни и бързо научават много повече за собствената си сексуалност, отколкото всеки друг. Те започват така добре да познават своите желания, както Уелингтън е познавал Наполеон или както Шерлок Холмс – Мориарти; както ловецът на плъхове познава плъховете или водопроводчикът – спуканите тръби. Добродетелта – дори само стремежът към нея – носи просветление; отдаването на порока носи замъгление.

И най-накрая, въпреки че трябваше доста дълго да говоря за секса, искам да ви стане пределно ясно, че не тук се намира центърът на християнската нравственост. Ако някой мисли, че за християните най-големият грях е нецеломъдрието, той съвсем не е прав. Греховете на плътта са лоши, но те са най-малко лошите от всички грехове. Всички най-греховни удоволствия са изцяло духовни: това е удоволствието да изкараш другите хора виновни, да важничиш и да се държиш снизходително към тях, да разваляш настроението им, да говориш зад гърба им; също удоволствията на властта, на омразата. Защото вътре в мен съществуват два съперника на човешкото ми „Аз”, което трябва да се опитам да постигна. Това са животинското „Аз” и дяволското „Аз”. Дяволското „Аз” е по-лошо от двете. Ето защо студеният, самодоволен педант, който редовно ходи на църква, може да е много по-близо до ада от проститутката. Разбира се, най-добре е да не бъдем нито едното от двете. | "Обикновено християнство", Издателство "Нов човек", 1991 г.



Тагове:   Нравственост,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 10821476
Постинги: 14695
Коментари: 2327
Гласове: 9036
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930