Вярвам, че Бог е всемилостив, но не и служителите му, макар в Библията и поученията на апостолите да има достатъчно текстове, възпиращи ги от поругаването на вярата. Какво освен поругание на вярата е да прогониш дете инвалид от Божия дом, защото, според епископ Теодосий, инвалидите са „грешници” и прокълнати”, които нямат място в храма.

В Библията е казано: На владиците дваж по-голям грехът, защото те знаят. Знаят, че Иисус Христос е приемал със състрадание и е помагал на грешници, болни и обзети от зли бесове. Знаят, че в правилата на Светите Апостоли пише: Клирик, който се присмива на куц, глух, сляп или на сакат в краката, да се отлъчи. Също така и мирянин.

Какво друго освен поругание на вярата е твърдението на митрополит Николай, че Бог е наказал 15 души с удавяне и чрез тях – българския народ, защото в София едни други хора слушали и гледали „грешницата” Мадона. Какво освен поругание на вярата е един Божи служител (каквито твърдят, че са) да не намери една дума за съчувствие и утешение, да не намери малко милост към близките им. Явно те не са „заслужили” никаква благост и скръбта им е нищожна пред гнева на владиката.

Да питам тогава: Къде бяхте, когато се удавиха децата в Лим? Кого утешихте, намерихте ли родителите, за да им помогнете да преживеят? Кой от вас, Божите служители, се появи публично, за да каже на сащисания българин, че може да потърси и намери упование във вярата, във взаимопомощта?
Още по темата
Пътят без храма

Къде бяхте, Божи служители, когато един пиян англичанин насред София уби детето на психолога Христо Монов, същия, който живя месеци в Свищов, за да помогне на оживелите деца и почернените родители да оцелеят?

Къде сте, когато деца умират от свръхдози по улиците, когато жени ослепяват от побоите на съпрузите си, къде сте, когато хората живеят тежко, не намират работа, не могат да хранят семействата си, не могат да се справят сами с грижите и трудностите си?

През 90-те, когато в България масово разцъфтяваха така наречените нетрадиционни църкви, попитах защо Православната църква стои безучастна и ми беше отговорено: "Не ние трябва да излезем извън храма(тоест сред хората), а миряните трябва да дойдат в храма, за да чуят нашите поучения".

И пак тогава, в Жан-Виденовата зима, моя приятелка атеистка не можа да плати на свещеника да опее майка й, отказал й въпреки нейното обещание да му се разплати по-късно. Сега тази жена е вярваща християнка, но в една от евангелистките църкви. И никога и никой няма да може да я убеди, че Православната църква представлява Божията воля.

Слава Богу, има и други хора в расо – отец Николай, който въпреки, а не благодарение на Синода години наред служеше в Централния затвор, без да се гнуси от хората там, а там наистина са грешниците, поне от човешка гледна точка. Той беше приютил в църквата „Свети Димитър” бивш затворник, когото издържаше от своята свещеническа заплата. Той създаде неделно училище за деца и техните родители в една от стаичките при църквата и не търсеше държавна субсидия.

Има го и отец Иван, който, слава Богу, не се „гнуси” от всякакви „грешници” и всеки ден храни, облича, приютява и помага за оцеляването на всеки потърсил приют при него.

Сигурна съм, че има много такива Божи души, и трябва да сме благодарни, че ги има. Но ако епископ Теодосий получи, макар и символично, но порицание от светската власт, какво мисли Светият синод? Така както нямаше позиция и порицание за жестокостта на владиката Николай, така ще замълчи и сега.

За съжаление нашата църква говори силно и властно, когато настоява за имоти, пари и власт, когато иска да бъде узаконена от държавата като единствената, представляваща вярващите, когато забранява филми, когато анатемосва Хари Потър и Мадона.

Затова българите не пожелаха точно тази църква да учи децата им на Божието слово, а не защото са масово грешници и неверници. Защото с интуицията, която им е дал точно Създателят, и дори да не четат сутрин, обед и вечер Библията, отделят зърното от плявата и не искат да допуснат до децата си хора, които ще ги научат, че Бог е зъл и отмъстителен тиранин, който ще ги накаже свирепо и жестоко, за нещо, което дори не са сторили.

Затова с гняв казвам – или се променете, докажете ни, че има основание да ви наричаме „отче”,така както се обръщаме към Бога в молитвите си, или си идете, ние имаме нужда от вяра, но не и от такива посредници.

А и Господ писмено ни е казал, че можем да се обръщаме към него, където и да сме, по всяко време и с всяка своя грешка или грях. Апостол Павел също може да ви подскаже идеи:

"И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм".

                   
                   ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ


         ХРАМЪТ  ГОСПОДЕН Е СЪТВОРЕН ОТ ЧОВЕШКИ СЪРЦА, А НЕ ОТ СТРОИТЕЛНИТЕ МАТЕРИАЛИ, КОИТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ ОТ ЧОВЕШКИ РЪЦЕ НА ВИДИМИТЕ СГРАДИ НА ЗЕМЯТА. 
 
         КЪДЕ БЕШЕ "ПРИЕМНАТА" НА НАШИЯ СПАСИТЕЛ В ЗЕМНИЯ МУ ЖИВОТ ?!

         Но трябва да знаем също, че Бог наистина е ЛЮБОВ, а не е зъл и отмъстителен, ОБАЧЕ, който не приема, или не търси Бог и не се старае да върши волята Му, е изложен на въздействието на "други" сили, които не носят нищо добро. Затова ни е дадена свободна воля, за да избираме сами съдбата си и да не виним никого. Това казвам за тези, които смятат, че Бог им е длъжен, а те са много. Истината е, че ние сме длъжници на Бога.
            Другата истина е, че вяра, надежда и любов са нашето спасение, но за обществото те идват чрез тези, които служат на Бог ! 
            Да се служи на Бог не е професия, а призвание! 

                                                ЕСТИР