Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2020 13:15 - ПОСВЕТЕНО НА ПОЕТИТЕ, ПИСАЛИ СТОХОВЕ ЗА ПЛАНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1323 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

СЕЛО ЖЕЛЕЗНИЦА, СОФИЙСКО – МИНИМИЗИРАН МОДЕЛ НА УРБАНИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

 

   Това село се намира във възлюбен от мен регион на Витоша и поради това няма да успея да удържа емоциите си. Селото е с южно изложение, позволяващо условия за обитаване тук въпреки голямата му надморска височина, на места надминаваща 1000 м. Природата на едно друго село, точно на обратната страна на Витоша, северната, възлюбено от Тато преди време, известно с трите блока – вилите на Междуречки, в сравнение с природата на Железница наподобява на мрачно гробище. Железница е в гънката на р. Стара, която го пази от бурни ветрове, но донякъде. Витоша е известна със суровите си климатични условия. От тях произлиза и името на най-високия й връх, Черни, висок почти 2300 м. н. в. Като доказателство за суровия климат на Витоша дори в полите й посочвам смерча, кояйто връхлетя с. Железница и отнесе много покриви на къщите. По самата Витоша смерчовете също не са рядкост. След тях гората остава като обръсната, за наша радост в неголям участък. Напомням за най ужасяващия смерч на Ветровала преди около 50 години.

   Село Железница е много старо село, принадлежало някога към централното село в този регион, Плана. Условията за живот на хората са били сурови, основният им поминък е бил животновъдстовото. Земя, подходяща за обработване към селото има малко, а климатичните условия разрешават да се отгеждат в този регион малко култури. За някои от тях, характерни за такова надморска височина като картофите има друга пречка, смолистата почва. Поради тази причина селото е било малко за разлика от селата по Плана, където климатичните условия, макар и на същата надморска височина са много по-добри, а почвата е подходящаяща за повече култури.

   В по новата история на селото се появява нов поминък, добив на желязна руда, каквато има и по Балкана, напр. около Кремиковци, по долината на р. Оградишка и други притоци на р. Батулийска. Скалите по тези места има червен цвят и са ронливи, меки. Тази руда не се е ползвала за добив на желязо в региона на селото, макар да има много букови гори, а се е извозвала до Самоков, където се е добивало желязо за обработка в самоковите там, задвижвани с вода от реките. По-жестока е съдбата на селата по западната страна на Парилската седловина, където добиваната желязна руда се е топила наблизо и буковите гори са били така посечени за топилнята, че до днес планината над селата наподобява полупустиня. Изворите са изчезнали с кончината на буките.

   Местоположението на селото е много красиво – над него е любимата ми витошка долина, тази на реката Стара, извираща под Купените, а южно от него се е ширнало платото на Плана планина. Недалеч от селото е връзката на Витоша с Плана, седловината Ярема. Дели ги прекрасна местност, с една широка поляна между тях, наречена Царева ливада. От тази ливада е започвал главният път към село Плана, административен център някога, а също и пътеките за стадата на хората към гористата част на планината за едрия добитък, и към алпийската част на планината, намираща се около върховете Скопарника, Голям и Малък Купен, та чак до Черни връх, пасища, сътворени от Бога за овце. Тук са най-големите пасища на Витоша, които свършват чак при с. Кладница. Днес са изоставени, споменават се като торфени находища. От тях вадеха тревни чимове, наричани тук буци, за да затревяват резиденция Банкя. Наличието на много села около Витоша е причината тези пасища да са били подържани,  да е имало много овчарници и говедарници, дали името на някои местности заради предназначението им.

   Някога пътят към София за селото е бил през Бистрица, но след изместването на пътя за Самоков от трасето му през селата Горни Лозен и Пасарел, по долината на р. Искър се построява и коларският път от Железница до това шосе при днешния Пружинен мост, от който започва пътят за Кокалянския манастир.

   Селото има топли минерални извори с вода с голямо съдържание на различни соли и на желязо, поради което тя е неподходяща за прекомера употреба като питейна. По времето на османското иго турците строят при най-обилния от тези извори баня. Тя се ползваше до преди 15-20 години през лятото, сега там селяните перат килимите си. По изворите около банята туристи, достигнали ги с кола си киснат с часове краката. Дано да са ги изкиснали хубаво...

   Връзките на с. Железница с сдругите населени места и пазари са били възможни в три дестинации – към Самоков през Ярема, към Бистрица-София-Софийското поле през Симеоново и към с. Плана и махалите около нея, което е ставало в два варианта – по пътя от Царева ливада, днес основен път за с. Плана или по пътя от минералните извори към махалите Елата - 2 или Масова. Тази  пътека преминава покрай р. Егуля и под вр. Манастирище и бе един пррекрасен туристически маршрут от с. Плана през вр. Манастирище и после до минералните извори. Пътекта днес е неоткриваема, аз сАмият една привечер се изгубих по нея и едвам – в последните минути на светлото време – достигнах стабилен път за Железница, където пристигнах по тъмно.  При това аз познавам трасето й, по което бе невъзможна да се придвижа, а само по коритото на реката по камъни, пясък, коприва и храсти. По тази пътека някога са преминавали железничани до малкото ниви и градини, които са имали и до пролетните пасища за животните им. През лятото тук не става за стада с овце.

   Планината над с. Железница е прекрасна. Малко над селото преминава старият водопровод за София, строен по времето на  н. в. цар Борис ІІІ, по който има маршрут с малка денивелация, преминаващ през запазена гора. На едно място има и аквадукт, красив, но доста скромен по размери. Заради лекия участък на този преход той е наречен Инфарктщрасе, което указва, че подходящ и за не съвсем зрави хора. След Бистирца не е така - там водопповодът се спуска, за да бъде водата енергийно отработена във ВЕЦ Симеоново. Като инженерно съоръжение този водопровод, включително и яз. Бели Исъкр и особено гравитачната част, по която водата се изкачва под собственето си налягане от Самоковското поле до Плана, разкощният аквадукт на него под с. Плана, сводовете на който са бетонни, но с декоративен каменен зид - това е страхотен строеж като красота и като замисъл. Водопроводът минава малко над с. Железница и след построяването му водоснабдява селото.

    Старият туристически път по долината на р. Стара до Белчов камък, където планнаита става алпийска и по нея няма гори започваше от селото. Не след дълго в ляво има изворче, за което се твърди, че лекува очни болести подобно на Лековитата бука под вр. Манастирище. От двете страни на тази пътека има пасища, но доста скромни, стават само за крави. Говедарите вече са на кон, не ходят пеша. Ако в Бистрица има една крава или дори по-малко, в Желница една крава има със сигурност, може и да са две. Тази пътека покрай реката достига днес да един изоставен краварник, след което нагоре покрай реката става абсолютно невъзможно за преминаване. Има път в дясно, по който могат да преминават и джипове.Той се изкачва към витошкото плато, от което могат де се достигнат Големия купен /по-нисък от двата/ и Малкия. Големият Купен е наричан така, защото е изнесен в страни от витошкото плато и се вижда от много места, докато Малкия Купен се слива със Скопарника, могат да го посочат точно само специалисти.  В ляво на този път остава изворната област на р. Стара, нещо много прекрасно, типично алпийски дял на планината. Породи злият климат на Витоша, нейният алпийски пояс е доста по-ниско от този на Рила и Пирин.

   Основният път на железничани към Витоша е бил този, който започва от Царева ливада. Този път се подържа, по него има два заслона – един малък фургон с всичко необходимо и един заслон-хижа на райско място с извор съвсем близо под Белчов камък, местност с много голяма обгледност. Прекрасно е там, прекрасни са горите, ливадите, на юг към Рила се разкрива страхотна гледка, Балканът затваря хоризонта. Рила от тук изглежда като великан.

   След Белчовия камък алпийската част на планината нагоре става още по-алпийска - с каменни групи, с малки циркуси, но не моренни, а прокрити с трева, защото изложението е южно.  Над тях се виши платото. Това е любимото ми място на Витоша...

    Малко под Белчовия камък има разклонение в ляво към Железница, по което може да се премине в непосредствена близост с изворната област на реката и горното й течение. По този път се достига до говедарник, но пътищата след него са толкова много, че не познаващия местонахождението на селото за да го уцели трябва да бъде по-интелигиентен от Манолова и по-умен от Радев едновременно. Основният път води в ляво към долината на р. Стара, който върти по хоризонтала с километри. Верният път е пътека направо надолу от говедарника.

      Селото не е пострадало много от колективизацията, защото на хората тук е нямало какво да им се вземе. Повтарям, пострадало е, но не много. Трудните условия на живот в това село след Деветото насочват хората да работят по София, където те се зселват, но до едно време. Идва Постановлението за раздаване на пустееещи земи на народа, а такива около Железница има вече доста. Годината е някъде около 1965. Това е първата заселническа вълна в този регион, за тогаващните разбирания далеч-далеч от София. Започва вилния егап на хората, защото вече има автомобили, разрешаващи придвижването от обществено да стане лично. Към 1975 г. – нова простащина. Пак Постановление ли, Декрет ли, забранява се на едно семейство да има два имота. Единият трябва да го продаде общината, собственикът му няма това право, защото ще прави шашми, а мошениците от общините – не! Ако не се освободи собственикът от излишния си имот,  отнема му се в полза на народа. В тая игра играхме и ние, защото търсейки си парцел попаднахме на обява, че в с. Плана, махала Елата - 1 се продава къща. Отидохме. Една огромна каменна крепост, покрита с плочи /тикли/. Долу – етаж за животните, горе за хората. Махала от една къща. До нея имаше почвен път към 300 м. Не си спомням точно, хората искаха 4000 или 6000 лв. за този огромен имот с двор поне три дка, заграден с дървена ограда. Ни кола имахме, тогава, тази голяма къща просто ни уплаши. Само трябваше да отидем до общината и да я купим, но жена ми каза, че ще я е страх да останем тук сами през нощта. Оказа се права, защото след „прехода” дойдоха годините на циганските битови престъпления, насъсквани от БСП за да има ностлагия по времето на здравата ръка и от къщата щяха да останат само зидовете. Този Декрет доведе до разпродажби на много имоти /и/ в Железница. Закупилите там имоти доведоха свои приятели, които впечталени от красотата също искаха да си купят там имот. Имах кожлежка, която /направо без пари!!!/  купи къща в махала Пандачкия чукар. Купувайки я, от рода на Пандачите искаха да й пробутат и прилежащите към този род още 2 или 3 къщи. Такова обгледно място тук наблизо са само вр. Манастирище и Белчов камък.

    Третата вълна на заселване в Железница стана след „демокрацията”, но вече предимно от хора, които искаха да имат там имоти и да ги обитават – заради прекрасната природа и чистия въздух, заради спокойствието, далеч от лудницата на града. Хората от Железница вече можеха да дострояват и надстрояват къщите се, започна голямото строителство. Вече желаещи селяни да се местят в София и да си продават имотите, намаше. Къщите „набъваха”, хората в селото ставаха все повече, то започна да се разраства в посока на Плана и към високите места, на първо място около /и по!!!/ върха Чемерника. Възникнаха и нови квартали, където преди имаше една-две къщички или нито една. Визирам един нов квартал на Железница, наречен на името на връха, който бе застроен,  Чемерника. Чемерика, наричана още Момкова сълза е раснала там, една билка, на която се вари корена. Тази билка расте в планината, а тук си е планина. И се започна яко застрояване. Прекараха от Общината ток, вода, каналите наподобяваха на тези, ползвани 3000 години преди маймуните. Те бяха заустени на едно място, от което се се изливат в един дол с временна рекичка. Когато е сухо с месеци, акетата на хората засъхват под канала, чието изтичало имитира двуметров водопад и се образува някаква сивокафява маса, която стои права, както варовикът от падащата вода пред карстовите водопади. Когато завали дъжд тази маса, тежаща тонове се изпързалва и слиза по долината, по която няма постоянно течаща рекичка и остава някъде по нея. Такива фекални топки явно се размиват трудно от дъжда. Най-долната е най-малка, а изнчалната е нещо огромно. Една зима да се размият тези „суровини” май не стига. Аз веднаж пресякох тази долина, никога няма да забравя какво видях. Тази фекална маса бавно пътува към р. Стара и постъпва в Искъра.

   На изток от Чемерника има още една пренаселена махала, не знам името й. Под нея тече постоянна рекичка, която също се влива в р. Стара. От къщите над нея се виждат изтичалата на каналите на хората, там обща канализация няма.  Акото на прасето, на кравата, ако такава има – всичко от тези тръби изтича в рекичката и отиа в р. Стара. А водата в рекичката е в сиво, синьо и черно. И смърди, както президентът ни ако му предоставят трибуна да се осводи за кратко от смърдежа в него.

   Къде изтича главната канализачия на Железница не знам, но знам, че там пречистателна станция няма. Това е видно от водата в река Стара, която след по-малко от км. ще се събере с кристално чистата вода на р. Егуля, придобила ново име, Ведена.

   Имаше проект на времето да се направи водоем някъде по средата на долината на реката между Железница и Пружинния мост. Започнаха да разбиват скалите, да строят язовирна стена.  Само че видяха какво нещо тече в реката и се брактисаха от намерението си. Разрухата там остава до днес, а търсещи скрап ромове направиха дупки-капани ако някой мине през този участък.

   Урбанизирането на това село нанесе много вреди не само на селото, не само на поведението и на психиката на хората, а също и проблеми, за чието разрешение са необходими толкова средства, колкото не са по силите на София-област. Един от тях е липсата на канална пречиствателна станция, защото селото е огромно и замърсява дори Дунавския басейн.

    Назрява и още едни проблем – консумацията на водата за селото, идваща от яз. Бели Искър става все по-голяма, същото важи и за Бистрица. Важи и за вилната зона на Бистрица в посока на Панчарево, Симеоново, Драгалевци. Стигна се дотам, че във ВЕЦ Симеоново вече не постъпва достатъчно количество вода за задвижване поне на една машина и която после да се смеси с водата от яз. Искър.

   Този проблем с водоснабдяването вече го има по много населени места. Той застрашава да направи и нашите курорти по Черноморието невъзможни за ползване, ако засушаването продължи със същите томпове.

   А за канализацията – там да става каквото си ще. Каналостроенето е скъпо, трябват много пари. Какво ни пука за природата, щом трябва да даваме пари.

   Страната ни остава с цели обезлюдени региони. В търсенето на поминък хората се устремяват в градовете, където нормата за да живеят те там по отношение на гъстотата на населението отдавана е прекрачена. Презасрояване, мръсотия по улиците, цигански гета около града, претъпкан градски транспорт, от който тръгват болести, обитаване на неподходящи за живеене помещения, престъпност изнервени хора, напрежение навсякъде, безделници – голяма част от проблемите на хората идват от съсредоточаването им на няколко места, по-точно няколко градове в страната, само четилри. В момента се сещам за една мисъл на възмутен възрастен човек, който бе в магазина на с. Владо Тричков. Срещу магазина върху щосето за Своге се изливаше поради повреда фекалната тръба на селото и „суровината” поемаше надолу по шосето към с. Ромча. Възрастния човек, гледайки изтичащата и смърдяща мръсотия,  каза:

-       Такава ни е системата, де цунем, там ебнем...

 

  Село Железница има малък център, където има и дом на културата. В него репетират бабите от Плана, едни певици, които изпълняват изключително трудни народни песни. Техните песни възприемам като звукът на Плана и когато съм на тази планини по някое време песните им ми звучат.

   Имах на времето една колежка от Железница, която всеки ден с автобуса идваше на работа в София. Хареса я един младеж – тя си беше доста хулава – ожени се за нея, отидоха да живеят на бул. Клемент Готвалд на първия етаж, където всички прозорци и балкони гледали към булеварда. Ани се казваше момичето, не спала от шума към месец, посърна, повехна и напусна мъжа си – върна се в Железница. Къщата й бе голяма, в ляво на високото от страна на р. Стара. Там живееше с баща си, майка й бе починала и си търсеше мъж, който да се съгласи да живеят там. Имаше доста приятели, но мъж така и не си намери, а бе много ценно същество. Вече има кола и придвижването й до работата й в София не е проблем, но пък е доста скъпо...

   Според мен, процесите, които сега текат в Бистрица, за която писах, скоро ще се достигнат и Железница. Някога, махала към с. Плана, днес с. Плана принадлежи админстративно към Железница. И в с. Плана и в с. Железница има големи „къщи” тук и там около тях, обградени с каменни огради и с охрана, но дворци като бистришките в Железница още няма.

   Ще се появат, мисля. Ножицата се разтваря все повече и навсякъде. Визирам и две гета, те също се урбанизират, Факултето и Столипиново. В тях се утвърди съвсем различен архитектурен стил, сравнен с този в Бистрица. Не мутро...  а ромбароци. Има разлика. Разходете се по Бистрица, по Факултето и ще се убедите..

   И накрая що е мутробрак – сграда тъпа, голяма, ненужна, на 180 градуса наляво от нормалната посока, която следва животът

   Що е ромбарок – сграда тъпа, голяма, ненужна, на 180 градуса надясно от нормалната посока, която следва животъг . Макар двете посоки да съвпадат, ромбарокът е различен, има кули по покрива си. А мутробарокът ги нема...

И още една разлика – пред мутробарока - джип до джип,

айдук да айдук, пред ромбарока - лимузина до лимузина, айдук до айдук.

   Маршрутите от с. Плана до с. Жлезница са прекрасни, упознайте ги.

      



Гласувай:
4



1. rosiela - Коста,
22.11.2020 16:29
интересен материал за с. Железница. Знам го много добре. Те и сега мутри не пускат да се заселят, та чак до Ярема. Яки шопи са и като всички до Драгалевци надолу мразят комунистите като за световно.
цитирай
2. planinitenabulgaria - В този край на София най-уважавани от шопите са тези от с. Симеоново.
24.11.2020 22:51
rosiela написа:
интересен материал за с. Железница. Знам го много добре. Те и сега мутри не пускат да се заселят, та чак до Ярема. Яки шопи са и като всички до Драгалевци надолу мразят комунистите като за световно.


Те са известни с уменията си да играят хора, тези от Железница - с песните си.
На противоположния край на София има едно село, Драговищица. Там шопите имат самочувствие, че като тех наоколо нема. Пъстра е картинката по Софийско, а на мен най-интересно ми е на Запад от София, та чак до Пирот. Един край с минало, днес споменаван само като Западна/ла/ България.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180090
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031