Постинг
29.04.2014 14:33 -
За кроткото тихо "хубаво"... От най-хубавите...
На леглото са седнали двама Пъшкат си тихо,трият сълзи умира любов сама, неразбрана усмихва се тъжно: "вие, глупци!"
На беседката пред Скакавица съм, когато пристигат. Оглеждам групата и я виждам. Виждаме се. Вечерта идва на огъня и сяда до мен. - Накъде вървите?- питам - Към хижа Иван Вазов. - Ти ли ще зарежеш групата или аз да дойда с вас? - Ела ти... - Ще ми кажеш ли как се казваш? - Като дойдеш на Вазов... Отивам. Край един огън, направен от туфи суха трева, откривам нов свят. В следващите месеци Светла ме научи да прекосявам България, за да честитя рожден ден, да вървя с часове, за да гледам изгрев и да откривам романтика и дивотия дори в центъра на Дупница. Научи ме да пазя, показа ми че всичко наоколо е мое и трябва да се грижа за него. Рила бе моя. Пирин беше мой. Буклуците покрай спирката в Паничище бяха мои. Аз бях на Светла.
Седя до огъня пред палатките и тъна в самосъжаление покрай натрошените си крака. Идва тълпа. Виждам я. Виждаме се.Тя поглежда патериците до мен и ми се смее. През нощта ме изнасят "да си напудря носа" и да ми бият инжекции и Светла се включва към "отговорните по инвалиди". След това остава при мен. Говорим си цяла нощ и моят депресиращ монолог явно й идва в повече. На сутринта ми казва да си взема патериците "да се разходим". Вървим почти девет часа от къмпинга до устието на Камчия. По плажа. През водата, когато брегът е стръмен. По скалите, когато няма друг начин. Няколко пъти ме носи. Единият ми крак е абсолютно неизползваем, другият е целия в шевове. Не мога да сядам. Трябва ми цял ден да минем няколко заливчета. Когато стигаме, ме качва на автобуса и ми казва: - Можеш. Можеш всичко. Мога, Све. Мога всичко.
Знаеш как минават годините. Знаеш как нещата се случват около нас и как днес за секунди се превръща в "помниш ли, когато...".
Стъпвам на плажа и съм си у дома. Отвързваме децата и те за секунди превземат "най-големия пясъчник". Запътвам се към бара и намирам джин-тоника вече сготвен. Юнгата само ми кимва. Не съм стъпвал тук от година, но времето няма значение. У дома. В средата на разговора вдигам поглед и случайно срещам друг, също блуждаещ. Познаваме се. Ставам, тръгвам към нея, срещаме се, прегръщаме се. Отново съм на осемнадесет. Отново съм с размъкнат пуловер и залепени с лейкопласт кецове. И мириша на огън... Светла гледа дъщеря ми и ми казва: - Научи я. Покажи й...
Минали са 20 години от онази вечер на Скакавица, от огъня пред Вазов и от безкрайните нощни походи. Минали са почти 15 години от похода Близнаци-Камчия... Искам да знам. Питам я: - Кога? - Утре вечер. - Къде? - Скалите над Балчик? Седим на камъните до морето в Балчик. Не си говорим много, никога не се научихме. Току що се е върнала от 40-дневно вървене по маршрута Ел Камино, минала е над хиляда километра пеша и завършва краткия разказ с: - Другата седмица заминавам пак. За дълго. - Защо? - Влюбена съм.
За седмица успява да затвори фирмата си, да прехвърли работата на колеги, да загърби напълно един живот, на който доста биха завиждали. И да отиде в едно алберге.
Днес получавам писмо: "Много е хубаво... много... много... Щастие е. От най-" Знам Све. Когато можеш всичко, няма как да не е от най- И ти ги научи, Све... Покажи им...
Всичко е лесно, Све... Всичко е толкова лесно
300 бомбардировачи бомбардират Враца, Ку...
Как да бъда себе си, като не знам кой...
Код за полет
Как да бъда себе си, като не знам кой...
Код за полет
Лесно е, когато следваш сърцето си....
цитирайСедя си и гледам буквите , всеки път благодаря че те познавам . Благодаря ти че те има !
цитирайти Светъл постинга...
Да!
цитирайДа!
вплели се заедно...
Но защо все така носталгично?! :)
Миналото си е минало.
Радвам се, че пак си се появил. :)
цитирайНо защо все така носталгично?! :)
Миналото си е минало.
Радвам се, че пак си се появил. :)
Главното е да може!
да я познае:)
цитирайда я познае:)
ми стана Све :) и малко росно в очите.
цитирайСветла си е късметче, признавам...
и си пожелавам повече хора около мен, готови да променят...
Всъщност пожелавам го и на вас, частички достигане, парченца усмивки
и една тарамбука...
Лесно е явно :)
Поздрави де :)
И на мен ми стана росно :)
цитирайБъркаш надълбоко... Поздрави!
цитирайВълшебни са Све(тетата)!
Стана ми хубаво докато го четох.
И се усмихнах!
Няколко пъти!
А накрая ми хрумна тост - За всички на(Учители)!
Поздрави!*
Ели
цитирайСтана ми хубаво докато го четох.
И се усмихнах!
Няколко пъти!
А накрая ми хрумна тост - За всички на(Учители)!
Поздрави!*
Ели
" "Много е хубаво... много... много... Щастие е. От най-""
цитирайМахам с две ръце на можещите:))
Срещи оставящи белег не по кожата:) Колкото повече...:)
цитирайСрещи оставящи белег не по кожата:) Колкото повече...:)
Търсене
За този блог
Гласове: 20531