Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2014 14:33 - За кроткото тихо "хубаво"... От най-хубавите...
Автор: bapha Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11787 Коментари: 12 Гласове:
44


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    
 На леглото са седнали двама                                               Пъшкат си тихо,трият сълзи                                                         умира любов сама, неразбрана       усмихва се тъжно: "вие, глупци!"
    На беседката пред Скакавица съм, когато пристигат. Оглеждам групата и я виждам. Виждаме се. Вечерта идва на огъня и сяда до мен.      - Накъде вървите?- питам     - Към хижа Иван Вазов.     - Ти ли ще зарежеш групата или аз да дойда с вас?     - Ела ти...     - Ще ми кажеш ли как се казваш?     - Като дойдеш на Вазов...    Отивам.     Край един огън, направен от туфи суха трева, откривам нов свят. В следващите месеци Светла ме научи да прекосявам България, за да честитя рожден ден, да вървя с часове, за да гледам изгрев и да откривам романтика и дивотия дори в центъра на Дупница. Научи ме да пазя, показа ми че всичко наоколо е мое и трябва да се грижа за него. Рила бе моя. Пирин беше мой. Буклуците покрай спирката в Паничище бяха мои. Аз бях на Светла.     
image


   Седя до огъня пред палатките и тъна в самосъжаление покрай натрошените си крака. Идва тълпа. Виждам я. Виждаме се.Тя поглежда патериците до мен и ми се смее. През нощта ме изнасят "да си напудря носа" и да ми бият инжекции и Светла се включва към "отговорните по инвалиди". След това остава при мен. Говорим си цяла нощ и моят депресиращ монолог явно й идва в повече. На сутринта ми казва да си взема патериците "да се разходим". Вървим почти девет часа от къмпинга до устието на Камчия. По плажа. През водата, когато брегът е стръмен. По скалите, когато няма друг начин. Няколко пъти ме носи. Единият ми крак е абсолютно неизползваем, другият е целия в шевове. Не мога да сядам.  Трябва ми цял ден да минем няколко заливчета. Когато стигаме, ме качва на автобуса и ми казва:    - Можеш. Можеш всичко.     Мога, Све. Мога всичко. 
   Знаеш как минават годините. Знаеш как нещата се случват около нас и как днес за секунди се превръща в "помниш ли, когато...". 
   Стъпвам на плажа и съм си у дома. Отвързваме децата и те за секунди превземат "най-големия пясъчник". Запътвам се към бара и намирам джин-тоника вече сготвен. Юнгата само ми кимва. Не съм стъпвал тук от година, но времето няма значение. У дома.      В средата на разговора вдигам поглед и случайно срещам друг, също блуждаещ. Познаваме се.  Ставам, тръгвам към нея, срещаме се, прегръщаме се. Отново съм на осемнадесет. Отново съм с размъкнат пуловер и залепени с лейкопласт кецове. И мириша на огън...      Светла гледа дъщеря ми и ми казва:     - Научи я. Покажи й...
   Минали са 20 години от онази вечер на Скакавица, от огъня пред Вазов и от безкрайните нощни походи.    Минали са почти 15 години от похода Близнаци-Камчия...    Искам да знам. Питам я:    - Кога?    - Утре вечер.    - Къде?    - Скалите над Балчик?              Седим на камъните до морето в Балчик. Не си говорим много, никога не се научихме. Току що се е върнала от 40-дневно вървене по маршрута Ел Камино, минала е над хиляда километра пеша и завършва краткия разказ с:    - Другата седмица заминавам пак. За дълго.    - Защо?    - Влюбена съм.
   За седмица успява да затвори фирмата си, да прехвърли работата на колеги, да загърби напълно един живот, на който доста биха завиждали. И да отиде в едно алберге. 
   Днес получавам писмо:    "Много е хубаво... много... много... Щастие е. От най-"         Знам Све. Когато можеш всичко, няма как да не е от най-    И ти ги научи, Све... Покажи им...

image


       Всичко е лесно, Све... Всичко е толкова лесно
 



Гласувай:
44



1. dorichela - Лесно е, когато следваш сърцето си. ...
29.04.2014 14:54
Лесно е, когато следваш сърцето си....
цитирай
2. drebosycheto - така
29.04.2014 15:58
Седя си и гледам буквите , всеки път благодаря че те познавам . Благодаря ти че те има !
цитирай
3. beckslover - Много,
29.04.2014 16:50
ти Светъл постинга...
Да!
цитирай
4. tera - Мдаааам, минало и настояще,
29.04.2014 17:29
вплели се заедно...

Но защо все така носталгично?! :)

Миналото си е минало.

Радвам се, че пак си се появил. :)

цитирай
5. tit - всеки човек си има по една Светла.
29.04.2014 19:17
Главното е да може!
да я познае:)
цитирай
6. sestra - И на мен
29.04.2014 20:30
ми стана Све :) и малко росно в очите.
цитирай
7. bapha - хей хо, здрасти ви
29.04.2014 21:14

Светла си е късметче, признавам...
и си пожелавам повече хора около мен, готови да променят...
Всъщност пожелавам го и на вас, частички достигане, парченца усмивки
и една тарамбука...
Лесно е явно :)

Поздрави де :)
цитирай
8. ady - :)
30.04.2014 08:22
И на мен ми стана росно :)
цитирай
9. mamkamu - +
30.04.2014 13:53
Бъркаш надълбоко... Поздрави!
цитирай
10. cinderellathespy - И от мене + (хем де, голям)
30.04.2014 17:43
Вълшебни са Све(тетата)!
Стана ми хубаво докато го четох.
И се усмихнах!
Няколко пъти!
А накрая ми хрумна тост - За всички на(Учители)!
Поздрави!*

Ели
цитирай
11. katan - +++
01.05.2014 12:30
" "Много е хубаво... много... много... Щастие е. От най-""
цитирай
12. monaliza121 - Махам с две ръце на можещите:)) ...
01.05.2014 14:28
Махам с две ръце на можещите:))
Срещи оставящи белег не по кожата:) Колкото повече...:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bapha
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1966486
Постинги: 148
Коментари: 6571
Гласове: 20531
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031