Постинг
15.09.2022 11:51 -
Дали остава нещо?
Дали ти липсвам? Цветните картини,
които ти създавах с прости думи,
огряха ли душевната ти зима,
оставиха ли нещо помежду ни?
Намираше ли зрънце огнен смисъл
или разтуха, в мъка безпощадна?
С перо от светли жерави ти писах –
усещаше ли ласката прохладна?
Докосвах ли най-скритите ти рани
с балсам от билки – чисти и целебни?
Успяваше ли здраво да се хванеш
за стълба на живота, да посегнеш
към щастие, което просиява
като светулка мъничка сред мрака?
Дали копнеж и жажда ти оставих
или измамна тежест на очакване?
Не знам… Дано успял си да почувстваш,
че обич с ветровете ти дарявах
и моля се за теб, в света изкуствен,
да имаш сили обич да раздаваш.
една Опера да седнем .да напишем
цитирайНИЩО НЕ ОСТАНА ОТ СВОБОДАТА НИ
цитирайУвереност и самочувствие си мисля, тука трябва.
И благи думи, полъх на човек.
Душата слиза, вдъхва си живота
и в него зн'ето продължава да живей.
цитирайИ благи думи, полъх на човек.
Душата слиза, вдъхва си живота
и в него зн'ето продължава да живей.
Много силно и въздействащо! Браво! Когато отношението е градивно и безкористно, винаги остава нещо, винаги!
цитирайчудесно е !
цитирайТърсене
Блогрол