2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 3896 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2008 05:34
Прощална неделя преди Великия пост
Седем седмици преди Великден е Сирница, Сирни Заговезни, Прошка, един от най-големите християнски празници. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. Започва пост, въздържание и смирение.
"Дойде време, на духовните подвизи начало"
(Слава на Хвалите, Неделя Сиропустна)
"Който яде, да не презира оногова, който не яде;
и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел" (Рим. 14:3).
Постимся постом приятным, благоугодным Господеви:
пост есть злых отчуждение, воздержание языка, ярости отложение,
похотей отлучение, оглаголания, лжи и клятвопреступления.
Сих оскудение, пост истинный есть.
Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден.
Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева,
отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението.
Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.
По-долу:
- За Прощалната неделя накратко
- Неделя на всеопрощението прот. Александър Шмеман
Слова в прощалната неделя
- За неосъждането архиепископ Серафим (Соболев)
- Неделя Сиропустна архимандрит Павел Стефанов
- Неделя на прошката митрополит Антоний Сурожки
Виж също:
- Сказания за подвижните празници
- Първите шест седмици на Великия пост
- Страстната седмица ден по ден
- Възкресение Христово - ПАСХА
- От Великден до Петдесетница
За Прощалната неделя накратко
Сутринта в православните храмове, по време на св. Литургия, се четат думите от Евангелието: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15). (След това се припомнят наставленията на св.ап. Павел към евреите в Евр. 12:1-10, бел.ред.)
Следобяд по време на вечернята свещениците се преобличат с тъмни одежди за поста. В богослужението се пеят великопостните тропари с поклони и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин "Господи и Владико на моя живот...".
След отпуста на вечернята се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща към хората с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.
Неделя на всеопрощениетоПротоиерей Александър Шмеман
Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15) През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.
Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата "неделя на всеопрощението."
Защо? Защо жаждата за прошка се появява у нас толкова силно в момента, в който се събуди нашата съвест? Отговорът е: защото съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите.
Достоевски е казал чрез стареца Зосима, че "всеки е виновен за всичко пред всички". На пръв поглед тези думи изглеждат не само много преувеличени, но направо абсурдни. "С какво съм виновен пред другите?" - питат постоянно нашият накърнен разум и нашето външно аз. Що се отнася до "морала", разумът ни е склонен да се съгласи, че наистина по някакъв начин сме виновни пред някого, но после успокоително добавя, че това е част от живота. Нека позволим на разума да се съмнява, нека оставим моралът да разсъждава, но нека да се вслушаме и в съвестта: там някъде дълбоко, дълбоко в нас един тих глас казва толкова категорично и настоятелно: "Виновен си." Каква е тази вина? Не, тя не е за конкретни обиди и скарвания, които са почти неизбежни, нито пък за обикновени разправии и малки дрязги. Не. Тази вина, толкова изненадваща и оче-видна, произлиза от друго място - от моя собствен живот, изцяло пропит от егоизъм. Следователно вината е съсредоточена само върху мене, другите нямат нищо общо с нея, освен дотолкова, доколкото са станали само едно средство. Любовта им е отровена отвътре, осакатена от егоизма и сякаш дори и в любовта искаме да притежаваме любимия само за себе си.
Само и единствено съвестта е тази, която ни разкрива в голяма яснота света като битка на всеки срещу всеки. Една битка, която обхваща целия живот отначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: " "Всеки е виновен за всичко пред всички." Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който казва: "Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят."
"Спаси себе си" означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.
Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безраз-личие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.
Всичко това е изразено в църковната молитва на неделята на всеопрощението: "Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен." Ето я тази светла тъга, която единствена ни дава възможност да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала любов, триумф на себеутвърждаването, чийто резултат е изолация и самота. Молим се за прошка, жадуваме да ни бъде простено... Както малкото дете, което е обидило майка си, копнее за изгубения рай на нейната любов, така и всеки от нас знае, че унищожаването на злото започва с обръщането на душата, със смекчаването на сърцето, с жаждата за помирение. Независимо колко далече ни изглежда всичко това от студения и жесток живот, в който силата на "колективното" по-скоро влошава, отколкото смекчава човешката самота, независимо и колко чуждо ни се струва това в наше време, истината е, че само в силата на съвестта, в жаждата за прошка и в обръщането на душата можем да открием началото на нашето духовно възраждане.
Из "Църковната година". Превод от английски Весела Митева
http://list.hit.bg
Една легенда разказва как тръгнал св. Трифон заедно с Богородица и Младенеца, и той да иде на манастир. Но по пътя било пълно с евреи, които дирели Божията майка и сина й, за да ги погубят. Питали те и разпитвали. Попитали един говедар дали е видял майка и син да вървят по пътя. Посочил им говедарят някъде тръгнали, а Богородица го прокълнала: мир да не види, говедата му все да бягат настрани, да щръклеят, да не вървят заедно нито впрегнати, нито на ярем.
Бягали тримата пред преследвачите си. Срещнали един козар и му рекли: "Не ни издавай." Обещал им козарят да не ги издава, но когато дошли преследвачите и го попитали дали е видял жена с малко дете да бяга по пътя, той им казал: "Мина скоро жена с дете и с нея вървеше мъж с превързан нос."
Богородица и него проклела: "Козите ти все по скали и върхове да пасат и ти все да ги гониш." Така и станало.
А по пътя на Богородица минал един овчар. И него помолили: "Не ни издавай." Когато пристигнали преследвачите и попитали: "Не мина ли една жена с дете на ръце?", овчарят рекъл: "Цял ден паса стадото край пътя, никого не съм видял да минава."
Чула това Света Богородица и благословила овчаря: "Стадото ти все накуп да стои, един овчар сто овце да пасе." Така е и до днес. Овчарите отглеждат големи стада, говедарите и козарите не могат.
На Сирни Заговезни обичая „хамкане”
Сирни Заговезни (Сирница, Масленица)
Един от най-очакваните празници на българина в началото на пролетта е Сирни Заговезни. Наричат го още Сирница, Прошка, Поклади, Куркувница, Олалия и др. в календара е винаги в неделя - седем седмици преди великден.
Сирната неделя е съпроводена с много обреди и ритуали за осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие.
Във вторник и четвъртък преди изгрев слънце и в неделята по залез на хорището се събират стари и млади, за да играят скокливи и тропливи хора. Така с обичая „Гора" хората са смятали, че ще стимулират земята, за да расте житото нависоко и памукът лесно да се пука.
Вечерта младите палят огньове, мятат стрели и въртят огнени обръчи, наричайки за здраве и дълголетие на родители и близки, за мерак и севда по любима девойка:
„Олалия-лия, попска климия! На" ти, дядо попе, стрелата — дай ми момата! Ша я даря бяла хурка, да ми дари мъжка люлка!"
или пък:
„Е-хей! Колкото нависоко лети стрелата, толкова да мий дълголетен вашата."
Преди да се приберат по домовете, младите вземат прошка от старите. После във всяка къща стопанката прекадява софрата, домашните „си прощават", а стопанинът спуща от гредата на тавана червен конец.
На него последователно стопанката връзва въгленче, варено яйце и сирене, завърта в кръг надясно и който успее само с устни да улови съответния символ, вярват, че първият ще милее за бащиното огнище, вторият ще носи късмета през годината, а третият ще е най-дълголетен. След това палят конеца, наричат и тълкуват коя реколта ще е най-добра през годината.
Захранване по схемата зеленчук-каша-плод...
Вече ще ни плащат за изразходвана ел.ене...
2. avangardi - Изкуство, наука, литература, музика, заняти
3. sensation - Мир свободной фантазии Вы настоящий любитель приключений.
4. mkalpakchiew.blog.bg
5. isoart - галерията на Искрен
6. Bogorodica
7. Иконописна работилница «Храм»
8. catholictradition Galleries
9. Света Гора (Атон/Афон)
10. Света Гора (Атон)
11. "ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО".
12. Църковен вестник
13. tserkov
14. Мастерская «Храм»
15. иллюстрированный словарик связанным с иконописью
16. икон, мозаик, фресок, миниатюр, прорисей и переводов, упорядоченных по иконографии (изображения Спаса, Богоматери и различных святых, библейские и евангельские сюжеты и т. п.), иконописцам, иконописным школам, местоположению.
17. Официальный сайт Валаамского монастыря - Песнопения
18. Московский Иконописный Центр «Русская Икона»
19. aquarium
20. studio-art.kiev
21. postcardsavangard - Авторски поздравителни картички по различни поводи.
22. Светците-покровители
23. imen den
24. Килийни записки
25. мегавселена
26. календар