Докъде може да падне едно създание, което малко по малко е губило човешкото, докато от него остане полунищо!

Размазани са спомените ми, все пак са минали 23 години, но помня онзи апартамент, който отдавна вече не е на мама (мама я няма), тогава й бях на гости в Асеновград; съпругата ми (първата) беше пък при техните в Павликени. И двамата имахме да оправяме някакви документи в родните си градове…Да, и да се срещнем със стари гаджета. Не бяхме идеални, но пък си бяхме забавни; нямахме бъдеще – имаше нещо друго между нас, което сега не искам да си припомням, колкото и красиво да е било на онези години. То, все едно принадлежи на друг човек, но още са си мои другите спомени: когато застанах пред телезивора (Samsung 19 инча); когато видях как кулите рухват; когато всички в мене се обърна. 

После чух много теории. После прецених, че някои от тях са правдоподобни, но до това „после“ бяха минали месеци.

Не ме интересуваше дали американски изтребител е свалил един от четирите Боинг-а; знаели ли са или не тайните служби на САЩ какво се готви. Възползват ли се от случая за да започнат преследване…

Не и в първото, не и второто, не и третото денонощие след атентата. Мислех за онзи като мен, който е на гости при майка си, а съпругата му е в някоя друга точка на родината им. Изневеряват си, но се обичат; знаят, че няма да са дълго заедно, но не си го признават…И има още много пред тях. И пред единия, и пред другия. Но изведнъж всичко пламва и този мъж, също роден на 14.09.1969 година, няма шанса, който имам аз.

Представях си друг, който след хиляди перипетии си е намерил работа, обажда се на семейството си, радостен. По-късно разбрах, че е имало някаква драма, в която син и баща се карат и последната сцена е как синът потъва в кулите и някъде се вижда календара.

След Сърбия вече мразих американския империализъм, но в случая изобщо не мислех за него. Мислех за хората. И подобен сюжет на този от американската драма ми се въртеше в главата. Не помня, но сигурно съм се помолил за жертвите. Изключено е да не съм го направил. В Пловдив, където живеехме тогава с онази жена, нямах любима църква, но в Асеновград си имам. Казва се „Свети Атанас“ и е до светофарите на едно възлово кръстовище. Знаех, че много са били тези в Световния търговски център, които са нямали време да отидат за последен път на своята любима църква. Независимо какво е служението в нея и как гледат на Бог.

Много години минаха оттогава. Още се замислям над човешките истории. Защото тези хора са ми по-близки, отколкото далечни. В тези години САЩ наистина използваха като повод атентата за да нападнат Афганистан. Осама Бин Ладин не беше намерен там, нито пък се доказа еднозначно, че той е организатора на атентата, а и не е тайна, че той беше „американски герой“ от войната на Афганистан със СССР, обучен беше от ЦРУ – върху този факт, спорове няма. Просто се премълчава. По-късно американските служби използваха този атентат за да превишат правата си, а по-късно без доказателства, че Саддам Хюсейн е имал оръжия, Ирак беше нападнат. След разрушението на Ирак и убийството на Саддам Хюсейн възникна Ислямска държава, която беше и американското острие в Сирия.

Политическите истерици. Фанатично вярващите в геостратегически каузи (понеже са уж атеисти и са духовно гладни, а този глад ги влудява и трябва да вярват в нещо) ще ревнат, че нещата не стоели така и ще започнат да цитират „своите експерти“ чиито думи трябва да се приемат като безспорна истина, без да се разсъждава над тях.

Но не това е и смисълът на публикацията ми.

Изписах всички тези неща, за да покажа какво съм мислил през тези 23 години, относно геостратегическите събития, но седмици наред – изобщо не ми минаваше през главата.

Молих се за хората. Съпреживявах болката им.

Днес виждам, че НАЗИДАТЕЛНО РАЗМАХВАЩИ ПРЪСТИ – сочещи се като ЦИВИЛИЗОВАНИ „будни, политически коректни“ от онези „правилно мислещите“, веднага намериха повод да леят ругатни срещу Русия.

Като, че ли на този концерт не бяха хора, като че ли не те и техния живот е важния, а как ще използват политическото събитие за да ругаят…

Същите хора изкараха Путин и Митрофанова виновни, че едно дете се обадило в училищата, че имало бомби. Гротесково. Малоумно. Дразнещо. Но смешно.

Същите хора изпаднаха в истерия, че Путин направил хакерски удар на фейса, въпреки, че фейса беше се сринал за около час и се разбра какво е.

Този път обаче не е гротесково.

Този път малоумието е кощунствено, защото още не се знае дори колко са жертвите.

Това са ЦИВИЛИЗОВАНИТЕ ВИ ЧУВСТВА.