Posted on 16/03/2017 in Авторски, Апологетика, Богословие, Есеистика, Предание и Писание, Църковна история // 0 Comments

Привет, Радо!

Казвам се Алексей и съм православен християнин. Радвам се да се запознаем, макар и задочно. Следя канала ти в Youtube от 2015 г. Много ми харесаха клиповете, които си направил за разобличаване на лъжеученията на адвентистите и „Свидетелите на Йехова“, както и някои други (например, „теологията на просперитета“ във видеото за Джеси Дуплантис). Поздравления!  Освен това, виждам, че в посланията си говориш за нуждата от освещаване и истински християнски живот (жива връзка с Бога), което ме радва също. Понеже ми се виждаш търсеща душа – в един от коментарите прочетох, че не си удовлетворен напълно от никоя от църквите, в които ходиш – реших да ти напиша това писмо, което те моля да приемеш като братски протегната ръка.

Конкретният повод са последните ти клипове, единия от които си адресирал „До православните вярващи“, а в другия разглеждаш някои неправилни, според теб, практики, свързани с почитта (подчертавам „почитта“, а не „поклонение“, „обожествяване“, „култ“ и др. под.) към Света Дева Мария (Богородица).

Писах коментари и под самите клипове, но може и да не си ги видял, защото оттогава минаха 5-6 дни и няма отговор.

За съжаление, след като изгледах видеото „До православните вярващи“, се потвърди нещо, което съм наблюдавал много често при разговорите ми с протестанти вярващи:

1. Като цяло протестантите познават слабо или никак учението, историята и практиките на Православната църква, която те, по някои външни белези, погрешно идентифицират с Римокатолическата църква. А между двете има огромна разлика! Това е факт, както и че от близо 1000 години ние нямаме общение с римокатолиците, дори напротив, претърпели сме немалко злини от тях през вековете. Поради тази причина протестантите си правят погрешни изводи за нас, възприемат ни като хора, които не четат Библията и едва ли не се боят да я отворят, които не се каят, уповават на добри дела, влизат в църква единствено за да запалят свещ и т.н.
2. Като цяло протестантите познават слабо или никак църковната история и живота на ранните християни, особено от 1-4 век, но също и след това. Също така протестантите не познават историята на библейския канон. Библията, която имаме днес, не се е появила изведнъж, нито е слязъл Ангел Господен от небето един прекрасен ден, за да каже на Църквата кои книги да влязат в канона и кои – не. Библейският канон има дълго и сложно развитие, като книгите на Свещеното Писание са били определяни на църковни събори и в писанията на отделни църковни писатели (свети отци), придобили вселенски (т.е. за цялата Църква) авторитет. Това е друга грешка, която протестантите допускат – опитват се въз основа на Библията (само на нея!) да съградят истинската, според тях, Църква, докато историческата действителност е друга – Библията се крепи на авторитета на Църквата, а не обратното. Ако желаеш да прочетеш повече по този въпрос, ще ти препоръчам литература.
3. Друг проблем при много протестанти е, че за съжаление, слабо познават Свещеното Писание. Може да звучи шокиращо, но е нещо, в което съм се убеждавал многократно досега. Това, че протестантите четат и затова познават добре Библията, а, видиш ли, православните – не, е мит. Истината е, че обикновено протестантите „назубрят“ N на брой стихове, които обслужват тяхната доктрина (примерно, адвентистите – за съботата, Мойсеевия закон, състоянието на душите след смъртта и т.н.), докато игнорират други стихове, които осветляват по различен начин тези въпроси. Дори логически погледнато, ако протестантите изучаваха Библията (подчертавам „изучаваха“, а не просто „четяха“), то щеше ли да има такова несъгласие между тях по редица основни въпроси от християнската вяра и практика? Допълнителен проблем е, че обикновено те отхвърлят другия извор на вярата – Свещеното Предание на Църквата, в резултат на което не могат да видят истинския смисъл, който Светият Дух е вложил в библейския текст. Виждам, че ти също тълкуваш неправилно стиховете, които цитираш в твоя защита, докато в действителност тяхното значение е съвсем друго. Ако желаеш да ги обсъдим, потърси ме на посочения по-долу имейл.

Обърни внимание, че никъде в Библията не пише, че тя е единственото правило/критерий на вярата и че само тя е Божието слово. Напротив, казвано е: „Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите“ (1 Сол. 2:13).

1. И накрая, проблем при много съвременни протестанти (главно евангелисти) у нас е, че те слабо познават своите духовни предшественици. Затова често има разминаване между писанията и учението на бащите на Реформацията и това на разни съвременни новоизлюпени „апостоли“, „реформатори“, „пророци“ и т.н.

Бих те посъветвал да се запознаеш с творенията на ранните църковни писатели (1-4 век), както и с тези на бащите на Реформацията. От това можеш само да спечелиш и да се обогатиш. Препоръчвам ти като за начало блога на един твой адаш, в който ще намериш виртуална библиотека и много други ценни материали: тук . Конкретно за отношението на класическото протестантство към личността на Дева Мария Богородица можеш да видиш тук. Също и проповедта на п-р Данаил Игнатов (1-ва Евангелска църква в София) „Успехът на Мария Богородица“: виж тук.

Това имах на сърце да ти пиша сега. Ако желаеш да обменим мисли, пиши ми на имейла. Почти винаги съм на линия, т.к. работата ми е свързана с компютъра. Надявам се да имам време и мъдрост от Бога да отговоря на въпросите ти.

Бъди здрав и Бог да те води в пътя, истината и живота!

С поздрав,

Алексей Стамболов