Един богат управител събрал голямо богатство. Никога обаче, не искал да отиде на Изповед, нито някога давал милостиня. Той имал десет годишен син. Дошло време, когато управителят се разболял. Неговото семейство му предложило да се Изповяда, да стори нещо за душата си. Големецът им отговорил:
- Докато синът ми е добре, все ще направи нещо за душата ми. 
Той бил изцяло на страната на дявола и не желаел да промени намерението си.
В този край живеел добродетелен Изповедник, който обръснал брадата си, облякъл си светски дрехи и отишъл в къщата на управителя. Почукал на вратата. Излезли и го попитали какво търси. Той отговорил: - Аз съм странник, случи се да съм във вашето село. Научих, че управителят е болен и дойдох да го видя, защото съм доктор.
Те веднага го пуснали. Всички близки на управителя били около него и му помагали. Докторът рекъл: 
- Как е болният?
Болният отговорил: - Много съм зле, господарю!
Лекарят попитал: - Какво казаха лекарите от вашия край?
Той отвърнал: -Казаха ми, че съм много зле и пред прага на смъртта.
Духовният лекар взел ръката му и потвърдил: 
- Аз също казвам, че умираш. Но, ако лекарството, което знам, се намери, ти ще оживееш.
Болният рекъл:
- Какво лекарство е необходимо да намерим?
Лекарят се направил, че не разбрал и попитал:
- Има ли деца ?
Отвърнали му, че има само едничко. Изповедникът продължил:
- Ето, не се бой, лекарството ще се намери.Обещавам ти, че няма да умреш.
Поискал чаша вода и малко брашно. Размесил ги и се престорил, че прибавя още нещо друго и казал:
- Лекарството е почти готово, само синът ти да дойде тук, да боцна малкия му пръст с игла и да капнат три капки кръв. Тогава ще ти дам да го пиеш и ще се оправиш.
Момчето си играело с други деца. Тутакси изпратили за него и му казали:
- Ела, сине, един лекар е дошъл да помогне на баща ти.
Момчето искало да продължи да играе, но те го довели. Когато лекарят го видял, казал:
- Ела, сине мой, искам да пробода пръста ти с една игла, за да взема три капки кръв и ги сложа в това лекарство, за да може баща ти да го изпие и веднага да оздравее.
Момчето рекло:
- Глупак ли съм или луд, да повредя пръста си?
Лекарят отговорил:
- От тебе зависи, сине мой, дали баща ти ще оживее или ще умре.Не виждаш ли колко много е насъбрал да ти остави.
Момчето отвърнало:
- Дали ще живее или не, аз няма да нараня пръста си.- И избягало.
Лекарят казал на управителя:
- Аз съм Изповедник на областта и сторих това, за да ти покажа, че не можеш да се надяваш на сина си, да направи нещо за душата ти.
Тогава болният се надигнал и станал.
- Аз - казал той -вкарах в грях душата си, заради детето си, да му оставя много богатства, а той няма мъничко жал, да ми даде три капки кръв и да спаси живота ми.Добре говориш, Проповеднико!
Той веднага поискал тефтерите и завещанието и ги разкъсал. Раздал всичкото си богатство и не оставил нищо. Така той направил сина си просяк, но спечелил Рая и Вечното Блаженство.
Сега онези от вас, които имат деца, да не се надяват и си казват:
- Моето дете е добро и ще се погрижи за душата ми.
Каквото човек сам си направи, това ще му бъде заплатено в следващия Живот.